Лорънс Самърс*
Ръководството на Федералния резерв потвърди очакванията, че
в края на краищата може да повиши лихвите на срещата си през септември, с
всички странични ефекти и непредвидими развития. Една разумна оценка на
настоящите условия предполага, че повишаването на лихвите в близко бъдеще би било
сериозна грешка, която ще постави под заплаха трите основни цели на Фед: ценова
стабилност, пълна заетост и финансова устойчивост.
Фед, както повечето централни банки, осъществява ценовата
стабилност във вид на поддържане на 2-процентна инфлационна цел. Рискът от
нереализиране на тази цел е налице – риск, който ще се увеличи със затягането
на монетарната политика. Понастоящем, повече от половината компоненти на
индекса на потребителските цени са с низходящ тренд през последните шест месеца
за пръв път от повече от десетилетие. Основният индекс на потребителските цени
(изключвайки храните, енергията и трудните за измерване наеми) нараства с
по-малко от 1%, а най-скорошното всеобхватно измерване на инфлацията отчете
ръст на годишна база от 0,7% през последната четвърт.
И така, според пазарните критерии очакванията за инфлацията през следващото десетилетие предполагат, че тя ще се задържи под 2%. Ако, както сега изглежда, валутите на Китай и останалите нововъзникващи пазари продължат да се обезценяват, натискът надолу върху инфлационните равнища в Съединените щати ще се увеличи.
И така, според пазарните критерии очакванията за инфлацията през следващото десетилетие предполагат, че тя ще се задържи под 2%. Ако, както сега изглежда, валутите на Китай и останалите нововъзникващи пазари продължат да се обезценяват, натискът надолу върху инфлационните равнища в Съединените щати ще се увеличи.
Няма никакво съмнение, че затягането на монетарната политика
ще има негативен ефект върху нивата на безработицата, тъй като по-високите
лихви ще направят кешовите наличности сравнително по-атрактивни за инвестиране.
По-високите лихви също така ще доведат до повишаване на стойността на долара,
което ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на американските
производители и ще подложи на натиск икономиките на нашите търговски партньори.
Това е особено неприятно във времена на нарастващо неравенство. Изследванията
на периодите на стагнирали трудови пазари, каквито са 1960-те и края на 1990-те
разкриват, че най-добрата социална програма за нискоквалифицираните работници е
икономика, в която работодателите се борят за всеки работник.
Имаше някаква финансова стабилност в рамките на предходните 6 до 9 месеца, в
която можеха да се увеличават лихвите, понеже ниските лихви насърчаваха
инвеститорите да поемат риск, а бизнеса да заема пари и да се занимава с
финансов инженеринг. Дори тогава бях убеден, че икономическите загуби от
повишаването на лихвите щяха да надвишават ползите от финансовата стабилност,
но и тогава имаше притеснения за средносрочните последици от ниските лихви за
финансовата стабилност.
Днес този дебат е доста спорен. При тази кредитна експанзия, перспективите пред Китай изглеждат мрачни, нововъзникващите пазари потъват, борсите в Съединените щати са в период на корекция, притесненията за ликвидността и очакваната волатилност нарастват до рекордни нива, пазарите коригират всяка еуфория или предоверяване; Фед не трябва да се намесва. В този етап на силна нестабилност рискът е, че повишаването на лихвите ще тласне някаква част от финансовата система в криза с непредвидими и опасни последици.
Днес този дебат е доста спорен. При тази кредитна експанзия, перспективите пред Китай изглеждат мрачни, нововъзникващите пазари потъват, борсите в Съединените щати са в период на корекция, притесненията за ликвидността и очакваната волатилност нарастват до рекордни нива, пазарите коригират всяка еуфория или предоверяване; Фед не трябва да се намесва. В този етап на силна нестабилност рискът е, че повишаването на лихвите ще тласне някаква част от финансовата система в криза с непредвидими и опасни последици.
На фона на тези разсъждения е неразбираемо защо толкова
много гласове вътре и извън Фед вярват, че повишаването на лихвите е необходимо?
Съмнявам се, че ако лихвите днес бяха 4%, щеше да има какъвто и да е значителен
натиск за увеличаването им, особено на фона на настоящите икономически условия.
Натискът за повишаването им идва от усещането, че икономиката се е
нормализирала през тези шест години на възстановяване и че извънредните стимули
под формата на нулеви лихви трябва да бъдат премахнати. Това ще бъде напълно
логична тема за обсъждане от Фед, с фокус върху „насрещните ветрове”, налагащи
поддържането на ниски лихви сега, но които ще утихнат в недалечното бъдеще и ще
позволят нормален растеж и нормални лихвени равнища.
Каквито и достойнства да имаше теорията за временните
насрещни веторве преди няколко години, тя става все по-неприемлива на фона на
наближаването на седмата годишнина от краха на Лемън брадърс. Вече не е никак
лесно да се обоснове временния насрещен вятър. Фискалните ограничения са
свалени. Банките са добре капитализирани. Корпорациите са заринати с кешови
наличности. Домакинските баланси са възстановени.
Много по-приемлива теория от „временния насрещен вятър” е
тази за „трайната стагнация” или много сходната идея, която Бен Бернанке
прокара за „пресищането със спестявания”. Насрещните ветрове не са временни, а
са новата реалност. По много причини коренящи се в технологичните и демографски
характеристики и подсилени от по-големите регулации във финансовия сектор,
глобалната икономика по-трудно генерира търсене за продукцията, която може да
бъде произведена.
Задоволителният растеж, ако може да бъде постигнат, изисква
много ниски лихви, които могат да се наблюдават в исторически план само по
време на криза. Именно заради това пазарите на дългосрочен дълг ни подсказват,
че реалните лихви се очаква да бъдат близко до нулата през следващото
десетилетие в целия индустриализиран свят.
Новите условия се нуждаят от нови политики. Има какво да
бъде направено в тази посока, като например повишаването на частните и публични
инвестиции с бързи темпове, повишаването на лихвите в зависимост от това дали
е достигната пълна заетост. Но докато и без тези нови политики не бъдат
въведени, инфлацията рязко да се повиши или еуфорията на пазарите да се
успокои, няма причина Фед да променя лихвите.
*Лорънс Самърс е професор в и последният президент на Harvard University. Бил е финансов министър на
Съединените щати от 1999 до 2001 и икономически съветник на президента Барак
Обама от 2009 до 2010.
Няма коментари:
Публикуване на коментар