петък, 18 септември 2015 г.

Китай се изправя срещу пазара

Джефри Франкъл*

Скорошните икономически неволи на Китай бяха тълкувани доста едностранчиво: като неуспех за правителството да въздейства на пазара. Но тази представа подведе чуждестранните наблюдатели и те пропуснаха най-важните развития на валутните и стоковите пазари през тази година.

Разбира се, китайските власти се намесиха решително в няколко посоки. От 2004 до 2013 Китайската народна банка (КНБ) натрупа трилиони долари като резерв, като по този начин предотврати поскъпването на юана с повече отколкото, ако курсът му беше плаващ. Съвсем наскоро властите развърнаха всяка единица от финансовата артилерия, която имаха на разположение, опитвайки се да смекчат падането на борсовите цени от това лято.

Но някои важни събития, които чужденците порицаха, заради правителствената намеса, имаха точно обратен ефект. Събитие А е обезценката на юана спрямо долара от 11 август – действие провокирано от американските политици и приличащо на старата поговорка „Внимавай какво си пожелаваш”. Обезценяването – с почти 3%, както стана известно – отразяваше промяната в политиката на КНБ, която имаше за цел да даде на пазара повече възможности за влияние върху валутните курсове. По-рано КНБ позволи на стойността на юана да варира всекидневно в рамките на 2%, но без да позволи движението да се натрупва от днес за утре. Сега, курса при затварянето на борсата ще влияе на курса за следващия ден, предполагайки приспособяване към пазарните равнища.

Властите навярно не биха предприели действия, а когато са го правили не е било за оказване на нарастващ пазарен натиск за обезценяване, който би помогнал да се неутрализира забавянето на икономическия растеж. В действителност подпомагането на растежа може да е основен мотив за политическите лидери в страната, дори и КНБ да остава съсредоточена върху изпълнението на дългосрочните цели по засилването на ролята на пазара при определянето на валутните курсове.

Но двата мотива са логични: пазарните сили не биха оказали натиск надолу върху юана, ако икономическите основи на Китай не го позволяваха. Американските политици, които настояваха Китай да направи плаващ курса на своята валута може би не очакваха подобен резултат – доста неразумно, предвид това, че пазарните сили обърнаха посоката в средата на 2014 – и едва ли сега могат да обвинят Китай, че се е хванала за думите им.

Разбира се, Китай остава далеч от възприемането на плаващ валутен курс, да не говорим за напълно конвертируем, което би изисквало по-нататъшна либерализация на контрола върху презграничните финансови потоци. Уеднаквяването на вътрешните и външните пазари е далеч по-важно от плаващия валутен курс за решението на МВФ дали да включи юана в кошницата от валути използвани за определянето на стойността на резервния си актив, Специалните права на тираж. Повечето коментари по темата подценяваха важността на критерия за „свободното използване” на валутата.

Въпреки това мнозина се терзаят от мисълта, че приспособяването на валутния курс в Китай ще подпали „валутна война”, ако и другите нововъзникващи икономики също обезценят своите валути. Но въпреки това, повече от година след като икономическите основи в нововъзникващите пазари се разлюляха и засегнаха Съединените щати, приспособяването се отплати. Макар китайските действия да повлияха в някаква степен, другите обезценявания ще се случат от само себе си. Предупрежденията за конкурентното обезценяване са подвеждащи.

Събитие Б се отнася до приписването на случващото се в Китай на правителствената намеса, предизвикала надуването на борсовия балон през юни. Според общоприетата истина, властите се намесват постоянно не само в опит да стимулират пазара след срив, но също така и преди той да се случи, с повече от двойното покачване на индекса на Шанхайската стокова борса. Размахването на пръст подсказва, че китайските ръководители, особено в регулатора на стоковите пазари, могат да обвиняват само себе си за балона.

Несъмнено има доза истина в тази история. Ясно е, че необичайното вдигане на цените на активите е било подхранвано от намесата на безпрепятственото финансиране на покупки на борсата, които са легализирани през 2010-2011 и насърчавани от монетарните улеснения на КНБ от миналия ноември насам. Също както изобилието от подкрепа за бичия пазар чрез правителствените медии, например.

Но това, което много коментатори пропуснаха да отбележат е, че китайските регулатори предприеха действия в опит да потиснат ръста на цените през последните шест месеца. Те затегнаха ограниченията за печалба през януари и отново през април, когато улесниха късите продажби чрез увеличаване на количеството акции. Събитието, което най-вероятно доведе до спукването на балона беше обявяването на плановете на китайската комисия по сигурността от 12 юни да ограничи обема пари, които брокерите могат да заемат за борсова търговия.

Това е типичен вид антициклична, благоразумна макро политика, която икономистите често препоръчват. но докато напредналите икономики рядко приемат този съвет, Китай и много други развиващи се страни имат склонността да нагаждат регулациите, в това число изискванията за резервите в банките и таванът върху вътрешните заеми, и да ги правят антициклични.

Някой може и да критикува китайския регулатор заради това, че ефектът от действията му е довел до бързо увеличаване на изискванията за печалбите, или пък да го критикува заради действията довели до скорошната катастрофа. Но така или иначе, тези мерки бяха планирани, за да спрат ръста на борсовите цени, а не да се погрижат за него.

Това не е тривиално положение. Нито пък е истина, че намесата на КНБ на валутните пазари през последната година, имаща за цел да забави обезценяването на юана, е допринесла за него. Предвид тези факти е много лесно да прехвърлим вината за проблемите на Китай върху правителствената намеса.


*Джефри Франкъл е професор в Harvard University's Kennedy School of Government. Член е на Съвета на икономическите съветници по време на президентския мандат на президента Бил Клинтън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар