вторник, 14 ноември 2017 г.

Бъдещето на демократичен Египет

Кондолиза Райс*, „Вашингтон поуст”

Докато гледах обръщението на Хосни Мубарак към египетския народ преди седмици, си мислех, че „не трябваше да става по този начин”.

През юни 2005, като държавен секретар бях поканена в Американския университет в Кайро да изнеса реч във време на нарастващо желание за демократични промени в региона. Следвайки основните идеи от речта на Джордж Буш-младши при встъпването му в длъжност като президент за втори мандат казах, че Съединените щати трябва да застанат редом до хората копнеещи за свободата си. Това беше признание, че Съединените щати  твърдо ще отстояват, в Близкия изток повече от всеки друг регион, ценностите на демокрацията и имат намерение да ги наложат. Речта беше утвърждаване на нашата вяра, че стремежът към свободата е универсален – не Западен, а чисто човешки – и че само реализирането на този стремеж води до истинска стабилност.

Изглеждаше сякаш египетските лидери откликват на призивите – не толкова заради нас, колкото заради исканията за промяна отправяни от техния народ. Египтяните току що бяха станали свидетели на оттеглянето на сирийските войски от Ливан и на изборите за ново правителство; на изборите за парламент в Ирак; и на появата на ново лидерство в Палестина. Няколко месеца по-късно, частично свободните президентски избори бяха последвани от шумен обществен дебат в египетските кафенета и в интернет пространството. Въпреки съкрушителната победа на партията на Мубарак, изглежда беше преминат Рубикон, беше пресечена някаква граница на търпимост.

Но малко след това Мубарак промени курса. Парламентарните избори бяха пълна подигравка, наложеното „извънредно положение” беше продължено, а опозиционните лидери отново бяха вкарани в затвора. Египтяните кипяха от гняв, който накрая вероятно щеше да избухне на площад „Тахрир”. Урокът за останалите страни в региона беше, че трябваше да ускорят дълго отлаганите политически и икономически реформи.

Сега режимът на Мубарак го няма.  Съществува напълно обясним страх, че случилото се няма да свърши добре. „Мюсюлманското братство” представлява най-организираната политическа сила в Египет. Мубарак винаги е твърдял, че изборът е бил между него и „Братството” и той следваше политики, които изпълниха това пророчество. Докато много други поносими и по-светски настроени лидери бяха измъчвани и затваряни от режима, „Братството” се организираше в джамиите и полагаше социални грижи, които режимът отказваше. Ще мине доста време докато резултатът се изравни.

Съединените щати знаят, че демокрацията изисква време, в което може да станем свидетели на безредие, разрушения и дори хаос. Не искам да омаловажавам предизвикателството към американските интереси при едно несигурно бъдеще за Египет. При всичките си недостатъци, Мубарак осигуряваше студен мир с Израел, който стана опора на египетската външна политика. Той подкрепяше умерените палестински лидери и помагаше Хамас да бъде държан до стената. Но никога не го правеше открито, защото се страхуваше от „улицата”. Авторитарните лидери не познават и не уважават своя народ и се страхуват от него. Съединените щати сключиха сделка  позволяваща да бъдат публично заклеймявани от приятели тайно подкрепящи нашата политика, което подклаждаше омразата срещу нас и укрепваше властта на съответните режими.

Ние не можем да определяме външнополитическите приоритети на следващото египетско правителство. Но можем да му влияем чрез тесните ни връзки с военните, контактите ни с гражданското общество и обещание за икономическа помощ и свободна търговия, които да  помогнат за подобряването на живота на много египетски граждани.

Най-важната стъпка сега е да изразим нашата увереност в бъдещето на един демократичен Египет. Египтяните не са като иранците и случващото се сега не е като случилото се през 1979 година. Египетските институции са стабилни, а секуларизма им не подлежи на съмнение. „Братството” вероятно ще влезе в надпревара за вота на хората в едни свободни и честни избори. Те трябва да бъдат принудени да защитят своята визия за Египет. Дали ще искат налагане на законите на шариата? Дали планират бъдеще доминирано от самоубийствени атентати и кървава съпротива срещу съществуването на Израел? Ще взимат ли пример от иранския политически модел? Ал-Кайда? Как възнамеряват да осигурят работни места за хората? Очакват ли подобрение на жизнения стандарт на египтяните, ако бъдат отрязани от международната общност при положение, че планират дестабилизация на Близкия изток?

Много неща се направиха откакто Хамас „спечели” изборите през 2006 и откакто Хизбула заздрави позициите си в Ливан. Много анализатори обаче пренебрагват постигнатото. Но дори и при тези примери екстремистите бяха изправени пред предизвикателствата на управлението.
Какво следва за египтяните? Много от тях са млади и са изпълнени с революционен плам.

Демократите ще се изправят пред предизвикателствата отправени от радикалния политически ислям. Битката ще се разпростре из целия регион – в Ирак, Ливан и особено в Турция, където десетилетията на секуларизъм дадоха възможност за публично изразяване на религиозната принадлежност на хората. В Египет на християните и на последователите на други религии ще бъде дадена възможност да изразят своето мнение и да намерят своето място.

В следващите месеци, да не кажа години ще навлезем във време на сериозни турбуленции. Но дори турбуленциите са за предпочитане пред измамната стабилност на авторитаризма, където злите сили потъпкваха свободата и заглушаваха демократичните гласове.

Не сме в 1979, но не сме и 1989. Падането на комунизма отприщи вълна от патриотизъм, който дълго беше считан в Съединените щати за „флагман на свободата”. Но нашата история в сравнение с тази на хората в Близкия изток е много различна. Съединените щати са длъжни да подкрепят демократичните сили, не защото ще бъдат приятелски настроени към нас, а защото ще са приятелски настроени към своя собствен народ.

Демократичните правителства, в това число и нашите най-близки съюзници, не винаги са съгласни с нас. Но те споделят нашата най-фундаментална ценност , че хората трябва да бъдат управлявани чрез съгласие. Това, което казах през 2005 година е валидно и сега, а именно че страхът от свободата на избор повече не може да бъде оправдание за отказа от самата свобода. Имаме само един избор: да вярваме, че от гледна точка на историята тези споделени ценност са от много по-голямо значение отколкото временните недоразумения в настоящето, и че в края на краищата нашите общи интереси и идеали ще бъдат опазени.


*Кондолиза Райс е Държавен секретар на Съединените щати от 2005 до 2009 година

сряда, 1 ноември 2017 г.

„Брекзит” през погледа на Германия

Клеменс Фюст*

На 23 юни избирателите в Обединеното кралство ще решат дали тяхната страна да напусне ЕС. Те сами ще преценят каква бюлетина да пуснат, но политическото и икономическото влияние на вота за напускане („Брекзит”) ще се усети в целия ЕС, а даже и в света.

За Германия, най-голямата европейска икономика, последиците от „Брекзит” могат да се окажат гибелни. Общественото мнение в станата е разделено по въпроса. Някои се страхуват, че ЕС би станал по-малко либерален, ако Обединеното кралство напусне. Други, възмутени от предложенията на Обединеното кралство, позволяващи им да си избират опции за членство в ЕС, копнеят да видят напускането на Британия. Ако става въпрос за икономическото влияние на „Брекзит” обаче, Германия има много какво да губи и почти няма какво да спечели.

Като за начало „Брекзит” би променил начина, по който мултинационалните компании вземат инвестиционните си решения. Обединеното кралство ще претърпи „изход” на чуждите фирми, тъй като компаниите искат да запазят представителството си в ЕС. Но няма причина да вярваме, че те непременно ще се преместят в Германия. Много мултинационални компании от Съединените щати например е възможно да се предислоцират в Ирландия.

В същото време ЕС като цяло – и Германия в частност – биха станали по-малко атрактивни за инвеститорите. Обединеното кралство ще бъде свободно да разхлаби регулациите и да понижи данъците, за да привлече инвестиции, за което не е необходимо съгласие на ЕС. Това от своя страна ще намали инвестициите в Германия.

Второ, макар някои да са на мнение, че „Брекзит” ще увеличи влиянието на Франкфурт като финансов център, този развой е крайно несигурен. Днес Лондон е доминиращият финансов център на Европа, макар Обединеното кралство да не е член на еврозоната. Това предполага, че близостта с ЕЦБ не е важен фактор за успеха на финансовата индустрия.

Естествено, ЕС ще бъде поставен под огромен натиск да употреби регулаторни мерки, за да задържи бизнеса далеч от Лондон, но дали това ще сработи е под въпрос. Вече Дойче бьорзе и Лондон сток ексчейндж заявиха, че планираното сливане ще продължи, въпреки резултата от референдума за „Брекзит”.

Дори и значението на Лондон като финансов център да намалее, някои бизнеси ще се изнесат към центрове извън Европа, като Ню Йорк или Хонг Конг. А бизнесът, който мигрира към ЕС лесно ще бъде засмукан от конкурентите във Франкфурт, както и в Париж.

Трето, германските износители също ще пострадат. През 2015 излишъкът от търговията с Обединеното кралство достигна 50 млрд. евро, като общият германски износ доближи 89 млрд. евро, или 3% от германския БВП. Само Франция и Съединените щати купуват повече германски стоки. Всяко прекъсване на двустранната търговия ще бъде усетено из цялата страна.

Как точно търговските и капиталови потоци ще бъдат засегнати зависи от начина на излизане договорен между ЕС и Обединеното кралство. Ако Обединеното кралство остане, както Норвегия и Исландия, част от европейския вътрешен пазар, икономическите вреди ще бъдат ограничени. За нещастие обаче, това е малко вероятно.

Страните извън ЕС, които имат достъп до Единният европейски пазар, също трябва да спазват повечето европейски регулации, заради които Обединеното кралство иска да напусне ЕС. Нещо повече, някои европейски политици ще искат да покажат, че „Брекзит” причинява много вреди, за да възпрат други да последват примера на Обединеното кралство.

Като декларира намерението си да напусне Обединеното кралство задейства Глава 50 от Договора за ЕС, която предвижда двугодишен срок за постигане на споразумение за излизане. Ако не бъде подписано споразумение преди крайния срок членството в ЕС просто се прекратява. Ще бъде достатъчно малцинство от 35% в Европейския съвет, за да блокира едно споразумение, което минимизира икономическите щети от „Брекзит”.

Накрая, „Брекзит” може да се окаже тежко поражение за европейската интеграция. Останалите членове на ЕС могат и да постигат по-лесно съгласие за общностните политики относно вътрешната и външната сигурност. Но за Германия ще стане по-трудно да защитава свободната търговия и да се противопоставя на протекционизма.

Понастоящем ЕС удържа блок от страни – Обединеното кралство, Ирландия, Холандия, Чехия, Словакия и Скандинавските и Балтийските републики, чиито приоритет е свободната търговия – които контролират приблизително 32% от гласовете в Европейския съвет. Това дава на Германия, с нейния 8-процентен дял от гласовете, а централна роля в преговорите за икономическата политика. Заедно с либералния блок Германия може да блокира решенията на Съвета, което й позволява да използва различията между Обединеното кралство и Франция и й дава ключова роля в постигането на консенсус.

При положение че Обединеното кралство напусне, делът от гласове на либералния блок в Съвета ще падне до под 25%, достигайки около 34% заедно с Германия – близко до блокиращо малцинство. Разбира се, могат да бъдат сформирани нови коалиции, но политическото влияние на Германия в ЕС със сигурност ще намалее.
Накратко, Германия има огромен интерес от това Обединеното кралство да продължи да бъде член на ЕС. Британските избиратели все още имат възможност да се отърват от големи икономически неприятности и да позволят на германците  - а и на много други в Европа – да въздъхнат с облекчение.


*Клеменс Фюст е президент на Ifo Institute и професор по икономика в University of Munich.