понеделник, 7 септември 2015 г.

Финансова система за ранно предупреждение

Нуриел Рубини*

Последните пазарни колебания – както в нововъзникващите, така и в развитите икономики – още веднъж показаха как лошите рейтингови агенции и инвеститорите могат да се заблуждават в оценките си за икономиките на отделните страни и за финансовата уязвимост. Рейтинговите агенции изчакват твърде дълго преди да посочат рисковите и провалените държави, а инвеститорите се държат като стадо, често пренебрегвайки нарастването на риска твърде дълго, преди внезапно да сменят скоростта и да причинят силни пазарни трусове.

Имайки предвид природата на пазарните смутове, може би е трудно да бъде създадена система за ранно предупреждение от финансови цунамита, но светът днес има остра нужда от такава повече от всякога. Малцина успяха да предвидят кризата с рисковите премии от 2008, рискът от изпадане в неплатежоспособност в еврозоната, или настоящите турбуленции на финансовите пазари по света. Пръстът на вината трябваше да бъде насочен към политиците, банките и наднационалните институции. Но рейтинговите агенции и анализаторите подценили платежоспособността на длъжниците – в това число правителствата – се измъкнаха твърде леко.

По същество кредитните рейтинги се базират на статистически модели от минали просрочия, на практика обаче, само с няколко национални просрочия под ръка, суверенните рейтинги често се оказват доста субективни. Анализаторите в рейтинговите агенции наблюдават случващото се в страните, за които отговарят и когато е необходимо пътуват дотам, за да проучат ситуацията на място.

Този процес означава, че рейтингите често са поглед назад, пониженията изглеждат твърде закъснели, а страните обикновено се оценяват отново след посещението на анализатора, а не понеже са настъпили някакви фундаментални промени. Нещо повече, рейтинговите агенции нямат подходящите инструменти за проследяване на жизненоважни фактори каквито са промените в социалното включване, в иновативните способности на страната и в счетоводните баланси на частния сектор.

А в същност суверенните рейтинги са извънредно важни. За много инвеститори кредитните рейтинги диктуват къде и колко могат да инвестират. Рейтингите показват също така способността на банките да отпускат кредити и доколко развиващите се страни – и техните граждани – са способни да си плащат заемите. Те предоставят информация на корпорациите при взимането на решение с кого да правят бизнес и за какъв период.

Предвид проблемите с рейтинговите агенции, инвеститори и регулатори разбират необходимостта от различен подход. Инвеститорите се опитаха да потърсят подходящи алтернативи и в основни линии се провалиха. Оценката на риска, каквато е обхватът на суверенните лихви и замяната на кредитните просрочия, въздейства бързо, но понеже тя се отразява единствено върху разбирането на пазарните рискове, тя не е систематичен механизъм за откриване на скритите рискове и за избягване на кризи.

Всъщност последните резки промени на пазарите предполагат, че те се представят по-зле от рейтинговите агенции при улавянето на ранни предупредителни сигнали за неприятности.

В същото време регулаторите започнаха да изискват от банките да развиват техни собствени вътрешни рейтингови процедури. Проблемът е, че едва няколко институции имат инструментите и експертизата да го направят без помощ.

Цялостната оценка на макроинвестиционният риск изисква систематичен поглед върху движението на парите по националните сметки, за да се разпознаят всички заплахи, в това число рисковете за финансовата система и реалната икономика, както и по-общите рискове. Както видяхме при предишните кризи, частният риск и частните дългове бяха социализирани, когато кризата настъпи. Затова, дори когато публичните дефицити и дългове са на ниски нива преди кризата, те могат рязко да нараснат след избухването й. Правителствата поддържали фискално равновесие изведнъж се оказват неплатежоспособни.

Използвайки 200 количествени променливи и фактори за оценка на 174 страни на тримесечна база, ние установихме няколко страни , в които инвеститорите не виждат риск и съответно виждат възможности.

Китай е идеалният пример. Строителните предприемачи в страната, а именно местните правителства, и държавните предприятия са тежко задлъжнели. Китай има толкова стабилен бюджетен баланс, че да ги спаси, но след това властите ще бъдат изправени пред следния избор: да предприемат реформи или да предпочетат да увеличат дълговете, за да стимулират икономиката. Дори и Китай да продължи да върви по стария път, страната няма да успее да постигне поставените цели за растеж на икономиката и ще изглежда все по-уязвима.

Бразилия беше поставена под чертата на подходящите за инвестиции страни през миналата година, понеже икономиката страдаше от прекомерен бюджетен дефицит, от прекомерно разрастване на дълговете на бизнеса и от слаба и все по-влошаваща се среда за бизнес. Корупционният скандал в енергийния гигант „Petrobras” накрая доведоха до там рейтинговите агенции да направят преоценка на Бразилия, но вече беше твърде късно и техните занижени оценки вероятно няма да са достатъчни да отразят истинския риск. Други бързо развиващи се пазари също изглеждат нестабилни и застрашени от понижаване на оценката.

В еврозоната ниските рейтинги вече даваха предупредителен червен сигнал в края на 2000-те в Гърция и другите страни от периферията. Напоследък изглежда, че Ирландия и Испания си заслужиха повишаването на оценката, след като постигнаха фискална консолидация и проведоха реформи. Гърция обаче все още е проблемен случай. Дори и след проведени реални реформи за подобряване на потенциала й за растеж, Гърция никога няма да успее да върне своите суверенни дългове и има нужда от значителното им облекчаване.

Една систематична оценка на суверенния риск базирана на реалните данни, може да помогне при набелязването на рисковете, пред които променящите посоката си глобални вихри ни изправят. В този ред на мисли, това от което се нуждае светът днес е нов подход, изместващ фокуса от намирането на решения ad hoc и със забавяне, предлагани от рейтинговите агенции, и от прекалено ярките и хаотични сигнали идващи от пазарите.

*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.


Няма коментари:

Публикуване на коментар