събота, 1 юни 2019 г.

Справедливост, но не сега


Отминаха. Без особен изборен ентусиазъм. Без големи електорални драми. Без желаната и предвкусвана от едни победа. Без изгледи за бързо и мъчително напускане на политическата сцена от други. Изборите за български представители в европейския парламент са първите от много години насам, в които не всички са победители.

Макар в началото на предизборната кампания да нямаше никакви особени индикации за това как ще приключи, особено на фона на спадащата подкрепа за ГЕРБ заради разразилите се скандали с апартаментите и къщите за гости на хора от високите етажи на властта, след поемането на „ръчно управление“ на кампанията на партията си, премиерът Борисов успя не просто да спре тенденцията на спад, но и на финала да доведе резултата до категорична победа без съмнения за манипулации и фалшификации.

От своя страна основният опонент и заявилата се като единствена алтернатива на статуквото и управлението партия БСП, за пореден път не съумя да преодолее цялостното впечатление, което оставя от доста време у гласоподавателите, а и в обществото, че й липсва онази искра, която да запали двигателя на промяната. И това не само заради вътрешните крамоли в навечерието на кампанията заради мястото на Сергей Станишев в листата, че даже и твърдото намерение на лидера Корнелия Нинова той да изобщо да не бъде включван, но и заради свенливото отношение към въпроса с кого, ако спечелят желания от тях вот в едни вероятни предсрочни избори, ще управляват. Така оставиха без съмнение впечатлението, че старият им коалиционен партньор – ДПС – отново ще влезе официално в управлението и ще повтори всички досегашни практики, които изкарваха хората на улицата.

Като трета политическа сила на тези избори, за самата ДПС няма какво ново да се добави. За тях правилата на предизборната игра са добре известни. Те играят по тях от повече от три десетилетия, с различни нюансирания, в зависимост от ситуацията и времето, налагащи различни подходи. В тази кампания за тях силният елемент се оказа съвпадането на кампанията със свещения за мюсюлманите месец Рамазан. И затова фокусът им беше изцяло съсредоточен върху благотворителността. Другата им силна черта е, че работят интензивно на терен и досега, каквито и сътресения да е имало в партията, заради разочарования, разцепление или поради други причини, те са успявали да консолидират електората си и да го държат в близка орбита около партийния елит. Търкането на обувки по мегданите, за тях е въпрос на живот и смърт, и заради това винаги са успявали да излизат почти невредими от всеки вътрешнопартиен трус.

Голямата изненада на тези избори е повече от доброто представяне на ВМРО. Въпреки разпада на коалицията „Обединени патриоти“, въпреки всички коалиционни междуособици, кавги, нападки и лични обиди, ВМРО не просто показа сила и характер, но и отвя доскорошните си партньори, като така показа, че без партията каквито и да било бъдещи патриотични обединения няма как да минат. Да не говорим, че щеше да бъде странен парадокс най-активният български евродепутат Ангел Джамбазки, да остане извън следващия европарламент. Какво ще е бъдещето на коалицията „Обединение патриоти“ в рамките на управляващата коалиция с партия ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е ясно, трудните им отношения категорично ще се отразят на управлението на страната и то не в посока на изглаждане на противоречията и стабилизиране на управлението.

Донякъде може да се определи като изненада представянето на поредното обединение в малката, градска десница или т.нар. жълтопаветници. Донякъде, понеже и преди, и по време на кампанията бяха системно подценявани от социолозите, а и не бяха особено активни извън границите на собствения си електорат, който с известни колебания, може лесно да бъде преброен. Но все пак коалицията между отделните партии, не за пръв път в кампания, показва организационни възможности и способност за мобилизация и активизация на „сродните политически и идейно души“. Макар че и при тях в предкампанията имаше сериозни трусове свързани с участието на СДС и ДБГ в по-широк коалиционен формат, ефектът от него се усети слабо сред тесния сегмент от гласоподаватели, а и всеки намери своя път напред – СДС в коалиция с ГЕРБ, от което спечели достатъчно и ДБГ като се отказа от участие в полза на който успее да се вреди за силно редуцираните им гласове след оттеглянето на Кунева от лидерския пост, а и след като се разпадна Реформаторския блок. И така конфигурирането и преконфигурирането, както и преименуването на всеки следващ избор, не повлия на здравомислието на привържениците им, и те отново дадоха доверие на отдавна обезверените си лидери.

С това се затваря кръгът на партиите, които с голяма вероятност, поне според неокончателните данни, ще имат представителство в следващия европейски парламент. Под чертата останаха знакови участници в настоящата управляваща страната коалиция като НФСБ на Валери Симеонов и Атака на Волен Сидеров, както и известния с изменчивостта на характера и подкрепата си за управлението Веселин Марешки в неговата своенравна и своеволна партия Воля. За последния залогът беше най-голям и затова той се постара да хвърли огромен финансов ресурс у нас и в чужбина, но както се видя с много ниско политическо КПД, което е предпоставка за приключването на жизнения политически път както на партията, така и на Веселин Марешки. Що се отнася до другите участници в този кръжец на лузърите – Валери Симеонов и Волен Сидеров – то тяхната съдба изцяло ще зависи от гъвкавостта им в отношенията с настоящия им вътрешнокоалиционен партньор ВМРО, както и в партньора им в управлението ГЕРБ.

Други алтернативи засега не се очертават. Пътят на младите беше даден твърде късно от царя и царедворците от Новото време. А крайните политически субекти с верноподанически поглед на Изток, каквато партия безспорно е „Възраждане‘, засега ще си останат с държавната субсидия от предишните избори и заканите си да се разправят с „продажния“ политически елит, когато му дойде или й дойде времето. По-нататък следва пълнеж от политически партии, които все още не са заслужили погледа както на избирателите, така и на анализаторите на политическите процеси. А за осъдената Иванчева с нейните гласове трябва да се кахърят единствено онези, които я подкрепяха безрезервно и от които гласове късаше през цялата кампания – Демократична България.