събота, 1 юни 2019 г.

Справедливост, но не сега


Отминаха. Без особен изборен ентусиазъм. Без големи електорални драми. Без желаната и предвкусвана от едни победа. Без изгледи за бързо и мъчително напускане на политическата сцена от други. Изборите за български представители в европейския парламент са първите от много години насам, в които не всички са победители.

Макар в началото на предизборната кампания да нямаше никакви особени индикации за това как ще приключи, особено на фона на спадащата подкрепа за ГЕРБ заради разразилите се скандали с апартаментите и къщите за гости на хора от високите етажи на властта, след поемането на „ръчно управление“ на кампанията на партията си, премиерът Борисов успя не просто да спре тенденцията на спад, но и на финала да доведе резултата до категорична победа без съмнения за манипулации и фалшификации.

От своя страна основният опонент и заявилата се като единствена алтернатива на статуквото и управлението партия БСП, за пореден път не съумя да преодолее цялостното впечатление, което оставя от доста време у гласоподавателите, а и в обществото, че й липсва онази искра, която да запали двигателя на промяната. И това не само заради вътрешните крамоли в навечерието на кампанията заради мястото на Сергей Станишев в листата, че даже и твърдото намерение на лидера Корнелия Нинова той да изобщо да не бъде включван, но и заради свенливото отношение към въпроса с кого, ако спечелят желания от тях вот в едни вероятни предсрочни избори, ще управляват. Така оставиха без съмнение впечатлението, че старият им коалиционен партньор – ДПС – отново ще влезе официално в управлението и ще повтори всички досегашни практики, които изкарваха хората на улицата.

Като трета политическа сила на тези избори, за самата ДПС няма какво ново да се добави. За тях правилата на предизборната игра са добре известни. Те играят по тях от повече от три десетилетия, с различни нюансирания, в зависимост от ситуацията и времето, налагащи различни подходи. В тази кампания за тях силният елемент се оказа съвпадането на кампанията със свещения за мюсюлманите месец Рамазан. И затова фокусът им беше изцяло съсредоточен върху благотворителността. Другата им силна черта е, че работят интензивно на терен и досега, каквито и сътресения да е имало в партията, заради разочарования, разцепление или поради други причини, те са успявали да консолидират електората си и да го държат в близка орбита около партийния елит. Търкането на обувки по мегданите, за тях е въпрос на живот и смърт, и заради това винаги са успявали да излизат почти невредими от всеки вътрешнопартиен трус.

Голямата изненада на тези избори е повече от доброто представяне на ВМРО. Въпреки разпада на коалицията „Обединени патриоти“, въпреки всички коалиционни междуособици, кавги, нападки и лични обиди, ВМРО не просто показа сила и характер, но и отвя доскорошните си партньори, като така показа, че без партията каквито и да било бъдещи патриотични обединения няма как да минат. Да не говорим, че щеше да бъде странен парадокс най-активният български евродепутат Ангел Джамбазки, да остане извън следващия европарламент. Какво ще е бъдещето на коалицията „Обединение патриоти“ в рамките на управляващата коалиция с партия ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е ясно, трудните им отношения категорично ще се отразят на управлението на страната и то не в посока на изглаждане на противоречията и стабилизиране на управлението.

Донякъде може да се определи като изненада представянето на поредното обединение в малката, градска десница или т.нар. жълтопаветници. Донякъде, понеже и преди, и по време на кампанията бяха системно подценявани от социолозите, а и не бяха особено активни извън границите на собствения си електорат, който с известни колебания, може лесно да бъде преброен. Но все пак коалицията между отделните партии, не за пръв път в кампания, показва организационни възможности и способност за мобилизация и активизация на „сродните политически и идейно души“. Макар че и при тях в предкампанията имаше сериозни трусове свързани с участието на СДС и ДБГ в по-широк коалиционен формат, ефектът от него се усети слабо сред тесния сегмент от гласоподаватели, а и всеки намери своя път напред – СДС в коалиция с ГЕРБ, от което спечели достатъчно и ДБГ като се отказа от участие в полза на който успее да се вреди за силно редуцираните им гласове след оттеглянето на Кунева от лидерския пост, а и след като се разпадна Реформаторския блок. И така конфигурирането и преконфигурирането, както и преименуването на всеки следващ избор, не повлия на здравомислието на привържениците им, и те отново дадоха доверие на отдавна обезверените си лидери.

С това се затваря кръгът на партиите, които с голяма вероятност, поне според неокончателните данни, ще имат представителство в следващия европейски парламент. Под чертата останаха знакови участници в настоящата управляваща страната коалиция като НФСБ на Валери Симеонов и Атака на Волен Сидеров, както и известния с изменчивостта на характера и подкрепата си за управлението Веселин Марешки в неговата своенравна и своеволна партия Воля. За последния залогът беше най-голям и затова той се постара да хвърли огромен финансов ресурс у нас и в чужбина, но както се видя с много ниско политическо КПД, което е предпоставка за приключването на жизнения политически път както на партията, така и на Веселин Марешки. Що се отнася до другите участници в този кръжец на лузърите – Валери Симеонов и Волен Сидеров – то тяхната съдба изцяло ще зависи от гъвкавостта им в отношенията с настоящия им вътрешнокоалиционен партньор ВМРО, както и в партньора им в управлението ГЕРБ.

Други алтернативи засега не се очертават. Пътят на младите беше даден твърде късно от царя и царедворците от Новото време. А крайните политически субекти с верноподанически поглед на Изток, каквато партия безспорно е „Възраждане‘, засега ще си останат с държавната субсидия от предишните избори и заканите си да се разправят с „продажния“ политически елит, когато му дойде или й дойде времето. По-нататък следва пълнеж от политически партии, които все още не са заслужили погледа както на избирателите, така и на анализаторите на политическите процеси. А за осъдената Иванчева с нейните гласове трябва да се кахърят единствено онези, които я подкрепяха безрезервно и от които гласове късаше през цялата кампания – Демократична България.

понеделник, 15 април 2019 г.

Синхронизацията между Радев и Нинова вече е видима




-          Г-н Киряков, докъде ще се разлеят проверките на апартаментите? Как ви изглежда въобще рефлексът, който демонстрират управляващите – оставки до откат, реакцията на разследващите и поведението на опозицията?

Проверките се разливат във всички посоки и заплашват да наводнят обществения живот до степен да заличат всякакъв разумен разговор за допустимото и недопустимото в действията на захваналите се да градят политическа кариера. На повърхността виждаме само отломките от политическите кариери на мнозина подценили потенциала на това оказало се безпрецедентно по мощта си политическо цунами. Такъв обществен катарзис с мигновен ефект не сме виждали в българския политически живот след 89. Катарзис обаче, от който нарочените политици се опитват да бягат с оправданието, че са жертви на толерирани досега от самите тях „тъмни сили“. Не знам дали точно това имаше предвид премиерът Борисов, когато на последния голям форум на ГЕРБ предупреди, че за всеки злоупотребяващ с властта си фактор в партията може да светне синята лампа. Не знам дали, ако това е имал предвид, е очаквал това интензивно святкане на сини лампи. Борисов загуби ориентация и контрол над ситуацията в собствената си партия, а оттам и в управлението на страната. Той следва собствения си предначертан дневен ред, но дневният ред на обществото вече е друг. С разкритията покрай „Апартаментгейт“ обществото се почувства някак свободно да скъса „обществения договор“, който сключи с Борисов при появата му на голямата политическа сцена. За това и рефлексът на управляващите за подаване на оставки до откат, този път ги подвежда и изглежда няма да има същия ефект, какъвто е имал при други кризисни за премиера и партията му ситуации. Затова опозицията – парламентарна и извънпарламентарна – може спокойно да не прави нищо друго, освен да гледа политическия сеир и да чака оттеглянето на цунамито заедно с всичко, което е успяло да завлече по пътя си. А за ролята на разследващите изобщо не трябва да отваряме дума. Те са част от проблема.

-          Ако се преиначат думите на Марк Твен, как бихте коментирали твърдението, че са силно преувеличени слуховете за преждевременната смърт на ГЕРБ?

Има една посока на две скорости, по която ГЕРБ може да поеме оттук нататък. Бавно надолу или бързо надолу. Ако все пак успее да спечели изборите за представители на България в Европейския парламент, то стремглавото спускане, особено при засилката, която вземат сега, може да бъде забавено, а в най-смелите им мечти дори и спряно, ако обаче ги загуби, то няма кой и какво да ги спре по пътя им към политическия залез. Особено на фона на сериозното напрежение напоследък между Борисов и дясната му ръка Цветанов.

-          От разстояние на два пъти премиерът Бойко Борисов показа хладно отношение към заместника си Цветанов. Първо заяви, че не е безнаказан, а след това нарече връщането му в парламента като сътрудник - „пунта мара“. Какво прозира зад тези думи и какво политическо бъдеще виждате за Цветанов?

Цветанов толкова високо се е издигнал с частния си асансьор, че явно е забравил на кого дължи всичко в политиката. И не само той! Нека всеки един от сегашните „отговорни“ фактори в ГЕРБ се запитат къде щяха да са, ако Борисов не ги беше извлякъл до високите етажи на властта. На много от тях отговорът няма да им хареса и може би затова избягват да си зададат въпроса. Нищо в партията няма да е от особено значение без Борисов. Затова и казах, че „общественият договор“ е подписан от Борисов и той носи цялата отговорност – не Цветанов, не Дариткова. Затова и неведнъж съм казвал, че в ГЕРБ има ясна йерархия на наказанията и прошките от самото начало на създаването на партията. И Борисов беше пределно ясен в посланието си към Цветанов, който в пристъп на самозабравено откровение заяви, че него никой не може да го накаже. Каквото и да се случва, наказаният от избирателите ще бъде Борисов – а с него и цялата партия – както и само на Борисов избирателите могат да простят. Оттам надолу по партийната йерархия единствен Борисов може да раздава наказания и прошки. Всякакви самоинициативи на Цветанов, защото само той досега си е позволил подобни самоинициативи, рушат конструкцията, върху която Борисов толкова трудно вече балансира, и която е създал около собственото си име и харизма.

-          До колко опозицията успява да се възползва от апартаментната афера сред управляващите?

Дотолкова доколкото чака ГЕРБ да се срутят от собствената си тежест и от собствената си глупост. Дали от страх политическото цунами да не завлече и тях, дали заради добро планиране, дали заради вече набраната с Елена Йончева скорост по други теми, опозицията в лицето на БСП не е особено активна, а бяхме свикнали да е доста активна в последната година. А и както се вижда като цяло „имотни афери“ има във всички институции. Управляващите се оказаха само катализатора на процеса на разкриване на една неудобна за елитите и нелицеприятна за масите истина – че политическата власт се ползва, преди всички други ангажименти, за лично облагодетелстване!

-          Какъв развой за евровота прогнозирате?

Електоралната картина преди тази имотна буря сякаш беше застинала и ГЕРБ изглеждаше за пореден път предизвестеният победител. Съвсем очевидно е, че има пълен обрат в нагласите и ГЕРБ вече трудно може да разчита на поредна изборна победа. Възниква въпросът какво ще прави БСП с победата си, ако я извоюва разбира се. След изборите за президент беше ясно, че ГЕРБ все още се ползват с доверието на достатъчно хора, че да им осигури нов мандат. Сега ситуацията не е такава. Сега, при едни предсрочни парламентарни избори, каквито неизбежно ще има, ако ГЕРБ загуби, БСП ще трябва да състави план за своето управление. Този план обаче отсега не се харесва на много хора в страната, не само заради спомените от предишните управление на левицата, но и заради необходимостта от намирането на коалиционен партньор. И тук зад ъгъла пак наднича ДПС. Това партийно сътрудничество предизвиква неприятни усещания все още и ще продължи да предизвиква. Затова и много хора си казват, че е по-добре с наказващия и прощаващ Бойко Борисов, отколкото с безскрупулния и безпощаден елит на ДПС. Затова и се повдига въпросът с алтернативата. Има ли я, няма ли я? Коя би могла да бъде? Добра ли е или е лоша подобна перспектива за неясна алтернатива?

-          Какво разкрива разместването в листите за евровота на Корнелия Нинова? Тя измества Сергей Станишев, за да направи място на Иво Христов, шеф на кабинета на президента Румен Радев.

Изместването на Станишев не е никаква изненада, по-скоро щеше да е изненада присъствието му, особено след продължилите месеци опити да бъде принуден сам да се оттегли. А присъствието на президентския съветник Иво Христов, който е и шеф на стратегическия му съвет, сформиран съвсем наскоро, е едновременно голяма изненада, но и очакван ход, правещ видима синхронизацията между президента Румен Радев и Корнелия Нинова, както и с партията подкрепила и издигнала го за президент. Заявката е ясна: давам ти поле за действие в партията, налей ми авторитет и гласове. Корнелия Нинова иска победа на всяка цена и е готова да я постигне, поемайки всички рискове от необичайните си ходове. А що се отнася до изместванията и разместванията, и за избираемите и неизбираемите позиции в листата, това е очевидно непознаване на изборното законодателство, понеже няма абсолютно никакви пречки, всеки кандидат да спечели достатъчно преференции, за да измести всеки друг в условната подредба – дори и водача на листата. Да не забравяме, че Момчил Неков, който също е сред кандидатите за европарламента, успя да измести, заради феномена 15/15, самия Станишев и да всее, заради нежеланието си да се откаже от случайно спечеленото място, сериозен смут в редиците на БСП. Оттук нататък само времето, доброто планиране и случайността ще покажат дали тези ходове ще доведат до победа, не и желанието, намерението още по-малко пък фантазиите.

-          Как и до колко кампанията около европейските избори ще се прелее в местния вот, който е по-важен за стабилността на кабинета и позициите на ГЕРБ?

Кампанията за европейските избори може първо да се прелее в кампания за предсрочни парламентарни избори и едва тогава за местните, може и да са избори 2 в 1. Всички опции са отворени на този етап. Затова и изборите на наши представители в европейския парламент ще са по-важните за стабилността на кабинета и за позициите на ГЕРБ във властта. Единственото, което ще е общото и в двата, а защо не и в трите избора, е ролята на ГЕРБ и лидера й Борисов в българския политически живот. Европа ще отсъства, местните политики ще отсъстват. Ще има обаче в изобилие корупция, апартаменти, злоупотреба с власт и задкулисно разпределяне на все още много пари. Дано не се окажа прав, но засега това се очертава. А и вече няма застраховка срещу политически катаклизми, защото хората са станали много по-чувствителни, много по-внимателни и много по-наблюдателни.

-          Каква е вероятността Цветанов да си направи своя партия?

Нищожна! Но да завлече ГЕРБ със себе си – голяма!

Текстът е публикуван в ClubZ

събота, 30 март 2019 г.

Заради бързата си реакция е възможно ГЕРБ да излязат като победители на изборите

– Г-н Киряков, каква е равносметката след скандала с имотите „Апартаментгейт“?
– Първият важен извод от този скандал е, че ГЕРБ за пореден път показаха, че се поддават сериозно на обществен натиск. Реакциите на обществото бяха взети под внимание и ГЕРБ предприе мерки, за да неутрализира и тушира сериозното обществено напрежение, което се създаде.
Вторият извод е, че в ГЕРБ са много чувствителни към такъв тип скандали, свързани с неспазване на основни правила – те си позволиха да реагират дори срещу Цветан Цветанов – вторият човек в йерархията на партията, като го извадиха от парламента. Третото важно нещо е, че ГЕРБ този път не реагираха със спонтанни прояви на привързаност и лоялност към Цветанов, както предишния път при Делян Добрев, вероятно донякъде и от нежелание да се демонстрира противопоставяне срещу лидера Борисов.
Странно в тази ситуация беше защо БСП така тихо наблюдаваше скандала отстрани.
– Защо според Вас?
– Една от спекулативните тези е, че вероятно и те са в кюпа, т.е. и при тях има достатъчно такива скандални сделки, за да си позволят да бъдат по-шумни. Другият вариант е да гледат как буквално ГЕРБ се самоубиват с този скандал, като вътре в партията се говори за лоби, провокирало този скандал.
– Ще се промени ли нещо в ГЕРБ, след като Цветан Цветанов вече не е лидер на парламентарната група? Очаквате ли проблеми с кворума, със стабилността?
– Илюзия е да си мислим, че Цветанов някога е бил лидер на парламентарната група или изобщо на ГЕРБ, защото истинският лидер винаги е бил Бойко Борисов, включително и на парламентарната група, макар и неформално. Там йерархията е ясна и се следва от създаването на ГЕРБ досега. Там никой не може да направи каквато и да е стъпка без одобрението и разрешението на Борисов. Така че парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да работи както досега, независимо дали нейният председател е Цветан Цветанов или Даниела Дариткова.
– Има ли разделение в ГЕРБ според Вас? В петък Томислав Дончев каза: „… в отбора ни има и маратонки за дълго бягане, и обувки с високи токчета, при необходимост и подковани ботуши, но всякакви коментари за разделение, групи и подгрупи са абсолютни спекулации“. Така ли е наистина?
– Щеше да бъде много тежко за ГЕРБ, ако конфронтациите бяха стигнали до вътрешни партийни крамоли. Особено в предизборна ситуация, в период, в който БСП доста сериозно беше „сгънала“ ГЕРБ като опозиционна сила, щеше да бъде пагубно да продължи битката между различните лобита в партията. Говоря в случая за по-интелигентското лоби около Томислав Дончев и по-силовото лоби около Цветан Цветанов. Тук е важна ролята на Борисов всякакви такива противоречия не просто да бъдат изгладени, но направо да бъдат туширани и по никакъв начин, ако има противопоставяния, те да не се появят в медиите. Щеше да бъде пагубно, ако това беше продължило.
– Стана ли Цветан Цветанов по-силна фигура, отколкото беше, както казват някои анализатори?
– При всички положения Цветанов е станал по-слаба фигура, защото той беше най-силен като вътрешен министър с целия набор от информация, която МВР генерираше. Това е втората загуба на сериозна позиция за Цветанов, защото досега той беше председател на парламентарната вътрешна комисия и все още имаше влияние и достъп до службите и до информация от тях, макар и не толкова, колкото като шеф на МВР. Сега му се иззе и този лост за влияние и информиране, и налагане на собствени интереси в партията и извън нея.
Демонстрираното от него самочувствие в последните дни, включително на пресконференцията, е нормална реакция, когато са те ударили достатъчно силно, че да те прекатурят. Имайте предвид, че ако досега Цветанов беше в ролята на хищника, сега той вече е в ролята на жертвата. И той е прав, че е жертва, но не на този скандал, който сам си е сътворил, защото все пак никой не го е карал да си купува пентхаус в скъп квартал със собствен асансьор до дома. Но той наистина сега ще разбере какво е да си в ролята на жертва, когато един хищник те преследва, защото той наистина беше в ролята на хищник в политиката в последните 10 години.
– Какви очаквате да са политическите последици за ГЕРБ от скандала? Може ли той да им струва победата на евроизборите?
– Възможно е, ако активността на БСП беше по-голяма. А, както говорихме в началото, активността на БСП беше достатъчно малка, за да се усъмним, че и в БСП има сериозни политически фактори, които са уязвими по линия на „Апартаментгейт“, т.е. тази линия би могла да се развие и към тях.
Разбира се, възможно е ГЕРБ, заради бързата и адекватна реакция, да излязат с най-малко такъв резултат, с какъвто са били досега. Трудно може да се прогнозира дали резултатът може да е по-голям, но ГЕРБ поне може да запази досегашните разлики и да излезе за пореден път победител на изборите. Това е по-възможната хипотеза в тази ситуация.
– Очаквате ли изненади в листите на ГЕРБ и БСП, които ще бъдат обявени в неделя? Кого ще изправят управляващите срещу Елена Йончева? Появиха се имената на Георги Марков, Томислав Дончев, заедно с тези на Мария Габриел, Ева Майдел…
– Ще бъде трудно решение на самия Борисов, защото покрай всички скандали се видя, че много хора са уязвими за атаките на опозицията – парламентарна и извънпарламентарна. А обществото е вече доста реактивно, когато става дума за заемане на властови позиции и злоупотреба с власт. Така че ще видим какво решение Борисов и Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще вземат в тази ситуация – дали ще преценят, че е по-добре да издигнат в листата страничен човек от гражданската квота като Георги Марков, или ще предпочетат да заложат на своите кадри като Габриел, Майдел, Андрей Ковачев и т.н.
Същото е и при БСП – при тях единственият неясен момент е дали Сергей Станишев ще бъде или не в листата. Защото Корнелия Нинова ясно каза, че не иска Станишев в листата, но все пак той си спечели достатъчно номинации в БСП, да не говорим за влиянието в европейските среди на социалистите, за да претендира най-малкото да бъде втори след Елена Йончева.
– В петък стана ясно, че Обединените патриоти ще се явяват поотделно. Бихте ли коментирали идеята на Волен Сидеров чрез политическо реалити в ефира на партийната телевизия да избере кандидатите на „Атака“ за евроизборите?
– Ако той си мисли, че това е оригинален подход, греши жестоко. По-скоро този ход ще се възприеме като подигравка от обществото. Не разбирам подобен тип шоу в политиката, въпреки че е възможно такъв тип шоу да привлече и някакви гласове, но тези гласове няма да решат проблема нито на „Атака“, нито на Обединените патриоти. Обединените патриоти в момента, в който се явят на избори разделени, ще престанат да съществуват като сериозен политически фактор в страната и е възможно това да се отрази на управлението и на коалицията с ГЕРБ.
Интервюто е публикувано във Flashnews

неделя, 10 март 2019 г.

„Съветът“ към Борисов не трябва да се мисли като спонтанен акт на свободната воля


1.      Какво разчитате между редовете на този съвет?

Самоинициативата в ГЕРБ не е на особена почит, затова и  на депутат от“ гражданската квота“ на партията. Не бива да изпадаме обаче и в прекалена конспиративност. Много е вероятно просто да става въпрос за продължение на тактическия ход с призива на Георги Марков за връщане на преференциите, но с обратен знак. Тоест, ако тогава ставаше дума за „спонтанна“ реакция след вслушване в гласа на народа, сега става дума за превантивно предупреждение да не се стигне до същата ситуация. И втора възможна причина за този „съвет“ е височайше подсещане на коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението -   ‚Обединените патриоти“, че не трябва да поставят под никакво съмнение готовността на премиера да „хвърли кърпата“. Това е светване на „синята лампа“, както Борисов се изрази преди време на партийния форум, за триото Каракачанов, Сидеров, Симеонов.

2.      Възможно ли е Георги Марков да трасира пътя на предвиждан от Борисов ход?

Още от времето на предишната управленска коалиция с Реформаторския блок“ Борисов е дал да се разбере, че политическото му търпение си има граници и отвъд тези граници рискът да се изпадне от властовата конфигурация се поема изцяло от малкия коалиционен партньор. Ако Обединените патриоти си позволят да „извият ръцете“ на Борисов така, че да не му оставят възможността сам да решава как да сглобява кворума - както между другото се опитаха безуспешно да направят реформаторите – Борисов със сигурност ще „хвърли кърпата“. Георги Марков е безобидният вестоносец в случая. Патриотите вече са предупредени. Оспорването на върховенството на Борисов във вземането на политически решения се наказва с не просто с изпадане от властта, но и „гонене до дупка“.

3.      Кое кара хората да възприемат някои политици като идоли и кое да се разочароват до непоносимост от същите идоли?

Това, което е накарало израилтяните да в рамките на собствения си живот да викат и „Осанна“ и „Разпни го“ за Исус Христос. Тоест човешката природа. Това е по-глобалното обяснение. По-тривиалното е, че има немалка доза граждански мързел, гражданска леност ако щете, чието проявление е даването на доверие в аванс, но и натоварването със свръхочаквания към всеки, който си позволи лукса да поиска да упражнява власт. Да, упражняването на власт е лукс и огромен риск който малцина са склонни да поемат, или ако го правят, никак не си представят какви са последствията – физически и душевни. Друга причина за „разочарование до непоносимост“ е ограничението на средата.  Липсата на ресурси – географски и човешки – за осъществяване на желан път за развитие – общностно или индивидуално. Да не отваряме дума за народопсихологията – един доста пренебрегван, да не кажа презиран, от наблюдателите на политическите процеси в страната фактор. И не на последно място желанието на избирателите управляващият да бъде като тях, да е тяхно копие във властта – да е ръката, с която бъркат и в кацата с меда, и наказват всяко отклонение, но и извиняват дребните прегрешения.

4.      Можете ли да изброите три безспорни приноса на Борисов за България и три незаличими щети?

Западни Балкани и в частност Македония, строителните проекти със своите плюсове и минуси, приемствеността в ориентацията на България на Запад, макар да направи немалко компромиси по този път. Това са безспорните приноси. Щетите, които нанесе са, че не прояви куража напълно да скъса с миналото си, което обаче щеше да му скъси значително политическия живот. Че позволи българската икономика да стане силно зависима от парите идващи от европейските фондове. Че заради желанието си да се харесва на голяма част от обществото, което е неизбежно в българския политически сюжет, си позволи доста значимо отстъпление от идеализираните форми на западната демократична традиция.

5.      Има ли процес на освобождаване на място за нов политически проект?

За огромно съжаление има. За огромно съжаление, понеже освобождаването на място за нов политически проект винаги е съпровождано от желание за разправа със старите и разочаровали политически проекти. Няма никакъв съзидателен елемент в гнева и желанието за мъст. Това не е креативното разрушение на Шумпетер, а е гневната разправа с „виновния“ за безрадостното ни дередже, за което, понеже сами сме си виновни, искаме да накажем друг, но всъщност винаги наказваме себе си.

Интервюто е публикувано в 5Gmedia

петък, 9 март 2018 г.

Сделката с ЧЕЗ донесе сериозен проблем за репутацията на Борисов


- Ако случаят ЧЕЗ-Инерком е тест за управлението, какво показа той?

- Нито управляващите, нито премиера Бойко Борисов, предвидиха, че този случай ще се развие по такъв начин и ще се разрасне до такава степен. Надцениха собствените си възможности и подцениха ситуацията. Бяха убедени, че по време на европредседателството вниманието ще е фокусирано върху по-важни теми като Западните Балкани, външнополитическите инициативи на Бойко Борисов, а не една тема, представена като рутинни отношения между два частни икономически субекта. Вероятно това подценяване не им позволи да реагират адекватно.

- Откъде дойде по-голямото подценяване - от държавата и нейните структури или от управляващите политически фактори?

- Със сигурност имаше катализатор на процеса и той идваше и от политически, и от икономически играчи, които са отпаднали от търга. Участвали са, но са загубили битката за придобиване на тези апетитни активи. От друга страна беше подценена изключително много вероятността обществото да реагира по този силно критичен начин. Това е вторият и по-важен фактор, който показа, че управляващите не са направили адекватна оценка на възможните последици.

- А какво прозира зад променената позиция на властта, държавата да придобие дял от ЧЕЗ?

- Целият скандал премина през три отчетливи фази. Първата беше фазата на отричането: няма такова нещо, помислихме, че е фалшива новина, ние не се месим, не знаем какво става, решенията се взимат в друга държава по други закони, нямаме право да взимаме отношение. Втората фаза на реакция беше отстъплението. По всички фронтове управляващите се опитаха да избягат от създалото се обществено напрежение. Премиерът Борисов отрече да има каквото и да е участие в сделката, прехвърли вината към "тея гадове", потърси външен враг: руско-грузински интереси. И се опита да спечели време за прегрупиране вътре в собствената си партия и в управлението, за да намерят правилния отговор на острата обществена реакция. Третата фаза е на контра-настъплението. След като се окопитиха и преодоляха първоначалния шок, откриха и правилната формула за излизане от нея.

- Каква беше тази формула?

- Първо всички институции бяха впрегнати да демонстрират решителност и решимост за реакция. Втората линия включи предложения, които да задоволят обществените настроения - предложиха одържавяване на дела, който придобива "Инерком".

- Не си ли противоречи това решение, след като именно първият кабинет "Борисов" продаде последните дялове на държавата в ЧЕЗ? И всъщност решение, което ще се плаща от българските данъкоплатци.

- До такава степен беше изкривен дебатът по казуса и проблематизирани отношенията между два частни субекта, че трябваше държавата да вземе решения, които застрашават възможно най-малко управляващите и управлението. След като обществото има желание по някакъв начин да върне контрола си върху едно структуроопределящо предприятие или стратегическа инфраструктура, премиерът е длъжен да даде решение, в синхрон с това обществено очакване.

- Обществото ли си връща контрола или политически брокери, които ще назначат свои хора в борда на дружеството?

- На повърхността изглежда, че обществото ще си върне контрола. Но под повърхността е ясно, че всеки придобит от държавата контрол върху активи, ще даде възможност за поредното брокерство от страна на политическия елит с цел придобиване на влияние - финансово или електорално. В случая и двете. Все пак в борда ще влязат партийни функционери, или близки до властта хора ще бъдат на високи позиции, с големи заплати и ще трябва да се отблагодаряват за всичко това. Но на повърхността изглежда, че сякаш държавата ще се погрижи по-добре за управлението на стратегически активи, важни за националната сигурност и за близо 3 млн. души в Западна България.

- Успяха ли БСП като опозиция да отиграят слабостта на управлението или са съучастници в размиването на дебата?

- БСП изкараха дебата от обществения му фокус и го вкараха в парламентарна рамка - битка между управляващи и опозиция. Всъщност в тази ситуация обществото се оказа опозиция на управляващите. Скандалът имаше потенциал да събори управлението. БСП обаче нямат потенциал и капацитет да бъдат обществено припознати като реална опозиция на управлението. Най-малкото защото са уязвими от миналото си лидерите в левицата. Корнелия Нинова може да бъде много лесно атакувана. Неща, които от години говорят ГЕРБ, сега излязоха и от устата на Гинка Върбакова: "как може една млада дама от село Крушовица да придобие на 28 години Техноимпекс". Затова и БСП лесно губят битки, вкарани в парламентарните коловози. В цялото това противопоставяне обаче се появи фигурата на президента Румен Радев. Той се оказа в ролята на реална алтернатива, на гласът на общественото недоволство. Около него ще се завъртят и обществените очаквания за изграждане на ясна алтернатива на управлението на Бойко Борисов, въпреки че той няма такава възможност, институционално няма как да играе тази роля. Но като личност обществените очаквания са да влезе в нея. Видяхме и по време на чествания на връх Шипка  - Корнелия Нинова залепена за президента Радев. БСП се опитват да спечелят от ситуацията около ЧЕЗ през авторитета на президента.

- Как тези количествени натрупвания от скандали в управлението ще се отразят на неговото качествено изменение?

- Парадоксално ситуацията около ЧЕЗ сплоти управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти". Защото от едно падане на кабинета най-много щяха да пострадат патриотите, затова и те категорично застанаха в този скандал зад ГЕРБ и съвсем тактично се отдръпнаха, като оставиха инициативата с овладяването на негативните ефекти на партията на Бойко Борисов. Същественото обаче е, че ГЕРБ все още не са преодолели общественото недоверие, създало се покрай този скандал. Моите лични социологически проучвания на настроенията на хора, непредставително разбира се, категорично показват убедеността на тези хора, че зад сделката с ЧЕЗ стои Бойко Борисов. Този репутационен проблем, който премиерът си създаде със скандала „Гинка“, много трудно ще бъде преодолян. Независимо, дали държавата ще влезе в ЧЕЗ или не. Във всички случаи имиджово Бойко Борисов е основният губещ. Едно такова убеждение у хората не може толкова бързо да бъде променено. Краткосрочно и средносрочно лично Борисов ще търпи електорални загуби, защото не успя да отговори на въпросите кой реално стои зад тази сделка и затова, че не е направил възможното при всички съмнения да предотврати сделката.

- Тези електорални флуиди къде ще отидат?

- При БСП малко вероятно, при президента временно. При трети нов политически играч, който може да се появи - много вероятно. Не искам да споменавам имена, но е възможно, заради създалата се ситуация, политическите инженери набързо да скалъпят нов субект, който да обере целият негативизъм. Според мен, ако след европредседателството ГЕРБ не тръгнат към нови предсрочни избори, лакмусът за нова политическа ситуация ще бъдат изборите за европейски парламент. А какво ще се случи в този отрязък от време е много трудно да се прогнозира.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Кейнс, дълг и патология


В България, а и не само тук, съществуват три вида тълкуватели на икономическата проблематика: икономическите пропагандисти, политическите популисти и тихите професионалисти. Първите говорят и пишат за икономика движени или от личен, или от частен, корпоративен интерес, т.е. за тях мнението на останалите е без значение или има значение единствено, ако съвпада с личния им интерес или интереса на техния корпоративен приятел. Вторите говорят и пишат за икономика движени от личните си лидерски сметки или сметките на партията си, т.е. тезите им се затварят единствено и само до кръга на техните избиратели, малобройни или многобройни. За третите никой не разбира и никой не познава, или ги познават малцина посветени, понеже са предпочели да мълчат, понякога оглушително, пред това да изразят компетентното си мнение, понеже първите два вида са прекалено кресливи и трудно могат да бъдат надвикани или понеже скромността и интелигентността им надделяват над инстинкта за изява.

Но независимо дали по икономически теми се говори напоително или се мълчи оглушително, нито един от трите вида тълкуватели не може, а третият вид и не иска, да избегне тежестта на икономическите истини и да заобиколи строгите закони движещи икономическите процеси.

В дебатите за рамковото споразумение на правителството с четири чуждестранни банки за обслужване на държавния дълг в следващите три години, напоили обилно публичното пространство, се откроиха ясно и трите вида икономически тълкуватели. Най-ясно обаче, поне за разбиращите от икономика и икономически процеси, се открои отсъствието на тихите професионалисти.

Без да имам претенцията за задълбочено познаване на тънкостите на икономическите процеси, все пак ще направя опит да разясня какво не достигна, за да се разбере същността на проблема с намерението за емитиране на точно този дълг, точно сега и точно в този размер.

В един свой коментар наскоро, проф. Робърт Скиделски, автор на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс, цитира една от най-прочутите мисли на последния, в която се казва, че „инфлацията е несправедлива, а дефлацията не е за препоръчване. От двете обаче дефлацията е по-лоша, тъй като е по-лошо да се предизвика безработица, отколкото да се разгневят рентиерите”.

На пръв поглед цитатът на Кейнс не изглежда да има нещо общо с темата за емитирането на дълг от страна на българското правителство. Но има, и общото е, че нито един от трите вида тълкуватели на икономическите проблеми не може да избяга от истината. А тя е, че в България не съществува нито едно условие, при което в една зряла пазарна икономика, правителството може да си позволи да мисли за емитиране на дълг. И все пак нещо общо има и то е, че проблемът с инфлацията и инфлационните очаквания е в основата на изчисленията за растежа и просперитета на всяка една икономика.

Първата и незаобиколима истина е, че няма и не може да има изгоден държавен дълг. Държавният дълг обикновено е необходимост наложена в ситуация на дефицит на свеж финансов ресурс. Дългът се емитира при определени финансови параметри и с ясното съзнание за поемане на определен риск, както от страна на кредитополучателя, така и от страна на кредитора. Именно финансовите условия определят тежестта на дълга, т.е. в колкото по-затруднена ситуация е една държава, толкова по-сурови и тежки са условията. Примерът с Гърция е показателен. Съединените щати са изключение.

Втората истина е, че за да си позволим да мислим за емитиране на държавен дълг за покриване на текущи дефицит, или казано по просто за запълване на дупки в бюджета, трябва да имаме ясна представа от къде и как ще се появят приходи за връщане на дълга в краткосрочен, средносрочен и/или дългосрочен план. Ако нямаме подобна ясна представа имаме две перспективи пред себе си: или да търсим възможности за оптимизация на държавните разходи, или да не ползваме взетия дълг за запълване на дупки, а да го ползваме за стимулиране на икономиката, а оттам и растежа.

Третата истина е, че държавен дълг се емитира само при очаквани средни до средно високи нива на инфлация за продължителен период от време. Ако в Европа обаче имат някаква, макар и бегла представа, за очакваните инфлационни равнища, както и за управлението им до достигане на устойчиви нива за продължителен период от време, то у нас отговорните за вземането на адекватните фискални и монетарни решения или нямат ни най-малка представа какво да правят, или крият значителна част от истината за дълга, т.е. влизат в ролята или на икономически пропагандисти, или в ролята на политически популисти.

Четвъртата истина е, че държавен дълг се емитира само когато има дългосрочна перспектива за възстановяване и устойчив растеж на икономиката. България изпадна в тежка икономическа и финансова ситуация още през 2009 година, непосредствено след избухването на Голямата рецесия, и до днес не може и не знае как да излезе от нея. Високата безработица се комбинира с ниски нива на заетост. Ниската конкурентност на произвежданите в България стоки и услуги (с изключение на сектора на информационните технологии, който има незначителен дял от икономиката ни) е плод на високата енергоемкост на производството и лошото качество на българското образование. Емиграционните вълни на отчаяние доведоха демографската картина до катастрофа изразяваща се в това, че един работещ вече издържа един неработещ, било то пенсионер, безработен, ученик или дете.

Петата истина е, че дълг се емитира само при наличие на реформирана или реформираща се институционална рамка, която да гарантира базисна справедливост и да даде необходимия първоначален тласък на една икономика изпаднала в тежка институционална, социална и финансова криза. Такава реформирана или реформираща се институционална рамка, въпреки категоричните публични заявки и заклинания, на този етап няма и не се очертава да има. Управляващата коалиция забуксува в тежките условия на коалционното управление в настоящата ситуация и едва се удържа не само целостта и интегритета на управляващата коалицията, но и самите коалиции и партии участващи в нея. Пресен пример за последното е депозираната оставка на председателя на АБВ Георги Първанов след като неговите съпартийци гласуваха условията за емитиране на дълг, при положение, че предишният ден самият той категорично заяви, че парламентарната група на АБВ ще гласува против.

И едно допълнение за пазарите на дълг. Дългове се отпускат по ясни правила, при отдавна изработени и доказали се в практиката критерии и с градиран риск. За световния пазар на дълг България е високорискова държава. Самият факт, че в споразумението с банките за обслужване на дълга, се залага дългосрочна лихва в размер до 10%, означава, че доверието в нашите дългови книжа е нищожно, до никакво. Защитниците на дълга изтъкваха аргумента, че все пак диапазонът е от 0% до 10%, но никой от тях не си позволи да попита защо например финансовото министерство не заложи горна граница на лихвата в размер на 3-4%, каквато според защитниците е била лихвата по последната емисия дългови книжа. Отговорът е повече от прост. Никой нямаше да купи високорисковите ни книжа на толкова ниска лихва. Разбира се не изключвам възможността, при стабилизиране на финансовата ситуация в България и при наличието на перспектива за устойчив растеж на икономиката и инфлацията, да се постигнат и по-ниски лихвени равнища. Но това е малко вероятно и презастраховането на правителството е повече от очевидно.

Защо Германия например не залага лихви по-високи от 1,5% (условно), а доходността по германските дългови книжа от доста време е отрицателна? Защото Германия е устойчива икономика, с устойчиви финанси, устойчиви нива на инфлацията и големи излишъци по търговския баланс. България за съжаление не е такава държава и по тази причина търси финансиране, залагайки изключително неизгодни и може да се каже, ако ситуацията се влоши, непосилни условия.

Затова и опитите да се обясни на българското общество необходимостта от емитиране на дълг (пък макар и за изплащане на стар дълг), бяха посрещнати с голяма доза скептицизъм. Затова и опитите да се заобиколи истината за икономическите закони от страна на финансовия министър и част от икономистите на коалиционните партньори, предизвика тежка атака към управлението и доведе до обвинения в некомпетентност и откровен лобизъм.

Ако не се предприемат спешни действия за преодоляване на недоверието както от страна на бъдещите кредитори, така и от страна на българското общество, не ни чака нищо добро. А една добра за страната и обществото възможност, в лицето на настоящата управляваща коалиция, за излизане от институционалната, социалната и финансовата криза, ще бъде пропиляна.

четвъртък, 11 януари 2018 г.

2011 – година на турбуленции?

2010 година се оказа изключително тежка както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Затова и прогнозите за настоящата бяха и продължават да бъдат силно нюансирани. От доста песимистичните прогнози на носителя на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, според когото забавянето на икономическия растеж ще продължи, а безработицата ще остане твърде висока и ще натовари държавните бюджети. През не по-малко песимистичното напрегнато очакване на референдума  за обявяване на независомост и всъщност разцепление на Судан, където предвижданията са, че резултатите ще бъдат манипулирани, а това може да доведе до най-кръвопролитния сблъсък на 2011 година. До наистина оптимистичните данни дошли отвъд Атлантика, че продажбите на нови автомобили в Америка са се качили с 11 процента, а Дженеръл мотърс е задминал Тойота по брой продадени автомобили за една година, което е индикатор за съживяване на индустрията на Съединените щати. Подобно съживяване обаче ще донесе раздвижване и на глобалната икономика, защото американците все още остават най-мощната световна икономика и потенциален генератор на икономически растеж.

Тези крайно поляризирани мнения и статистически данни най-вероятно ще бележат целия икономически и политически дебат през годината, защото въпреки оптимизма, идващ от съобщенията за повишените продажби на автомобили в Америка, все още остават нерешени фундаменталните проблеми свързани с банковите регулации, свръхзадлъжнелите държави и липсата на адекватни реакции както от спасилите се от фалит страни, така и от тези, изпаднали в сериозни финансови затруднения.

Преодоляването на предизвикателствата пред глобалната икономика и пред международните отношения, ще зависи от действията на няколко основни играчи на световната политическа сцена. Техните действия ще са определящи и за излизането от икономическата криза, и за намаляването и респективно увеличаването на напрежението в ключови региони като Близкия изток, Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка. И тук взаимното преплитане и влияние между икономически фактори и политически действия е неизбежно и логично.

Съединените щати бяха категорично определени като основни виновници за настоящата икономическа и финансова криза, но те най-вероятно ще се окажат и двигателят за излизане то нея. Въпреки външните критики, че с нерационалното си и в много случаи агресивно поведение, американските банки са довели света до ръба на нов финансов колапс, сравняван с този от Голямата депресия през 30-те години на миналия век, Америка все още запазва потенциала си на най-иновативна и креативна икономика.  Вътрешните наблюдатели от своя страна заложиха на критики свързани с влошаващото се образователно равнище на подрастващите, което ще отслаби конкурентоспособността им, в сравнение с техните връстници от други части на света, особено с тези от Китай. Коментатори и анализатори остро критикуваха правителството, заради липсата на инвестиции в силно амортизираната инфраструктура, което според голяма част от тях, ще бъде мощен генератор на работни места. Не по-малко остро бяха критикувани и плановете на президентската администрация да продължи войната срещу тероризма, водена предимно в Ирак и Афганистан и струваща по над 180 млн. долара дневно на американските данъкоплатци и обезкървяваща и без това силно пострадалата от кризата американска икономика. Неспособността на президента Обама да преодолее съпротивата на опонентите си от републиканската партия по отношение на въпроса с продължаването на програмата за данъчни облекчения за богатите, повлия върху личния му авторитет на човек дошъл да изправи Америка на крака и да върне уважението на света в нея. А компромисът се наложи, заради загубата на мнозинството в Камарата на представителите от страна на демократите и затвърди убеждението на американците в силата на аргументите и ценността на демокрацията. Нито външните, нито вътрешните критики могат да повляят в така голяма степен на очертаващото се скорошно излизане от кризата. Затова и може категорично да се каже, че 2011 ще се окаже година първа от следващия цикъл на световен икономически просперитет, който все пак е рано да прогнозираме как ще завърши.

Това, че Америка излиза от кризата, би трябвало сериозно да разтревожи Китай. Въпреки продължаващия вече повече от десетилетие бурен икономически растеж, Китай има не по-малко проблеми, които ще изправят управляващите пред сериозни дилеми, а оттам и пред трудни избори. На първо място това е голямата инфлация регистрирана за миналата година, резултат от задържането на ниските стойности на местната валута и силно повишеното търсене на стоки и услуги от зараждащата се в страната средна класа, която в края на миналата година бившият британски премиер Гордън Браун определи като основен фактор за бъдещия икономически просперитет на Европа. Вероятно китайската икономика ще продължи да се развива във възходяща посока, но с възстановяването на американската икономика и забогатяването на все повече китайци, конкурентното предимство на евтината работна ръка, а оттам и на евтиното производство ще остане в миналото. Още повече, че с намаляването на заплащането на европейските и американските работници и орязването на социалните програми, особено на помощите за безработица, все повече европейци  и американци ще произвеждат по-евтина и много по-качествена продукция на конкурентна цена, при слабо евро, респективно долар и подобрена производствена база. А и като се вземе предвид скрития контрол на управляващите в Китай върху пазарните взаимоотношения и особено върху стойността на валутата, ще им бъде все по-тежко да удържат натиска на свободните икономики. В момента, в който цените за вложенията в нови производства в Европа, Америка и Китай се изравнят и заплащането на труда стане почти равно, неизбежно капиталовите потоци ще променят посоката си и Китай, със своята контролирана пазарна икономика или ще се принуди да охлаби хватката, или ще се окаже изолирана при разпределянето на печалбите от следващия икономически възход. Предстоящото посещение на китайския президент в Съединените щати едва ли ще опира само до покачването с пет процента на стойността на реминби спрямо долара. Ще се наложи да се обсъдят много по-широк кръг от въпроси свързани с икономическото развитие. За света обаче много по-остро стои върпосът с нарастваща военна мощ  на Китай. Макар все още разходите за отбрана в страната да са несъизмеримо по-малки от тези в Съединените щати, те все пак се използват изцяло за разработване на нови оръжейни системи, докато тези на САЩ се изливат за поддържането на военните контингенти в Ирак и Афганистан. Според данни от много влиятелни международни изследвания, Китай е на път да настигне Съединените щати както по количество, така и по качество на въоръженията. Миналата седмица беше представен за пръв път произведен в страната боен самолет със „Стелт” технология, макар и двигателите да са руски, а дизайнът да е изцяло копиран от този на руските военни самолети. Китай отправя все по-дръзки и чести военни предизвикателства пред доминацията на Америка в Тихоокеанския регион и особено напоследък в Южнокитайско море. Нарастващата военна мощ в съчетание с бурния икономически растеж тласка все повече страни противници на политиката на Съединените щати в международен план, но също така и противници на демокрацията към близко икономическо, политическо и военно сътрудничество с Китай. Тези тенденции дадоха основание на много наблюдатели да заговорят за ново блоково разделение в света и разгаряне на нова Студена война. Но такъв сценарий все още е доста спекулативен.

На фона на „сблъсъка” между Китай и Съединените щати, позициите на Европейския съюз изглеждат доста слаби. Но слабостта си има дълбоки причини. Европа е разделена. И политически, и икономически. Кризата катализира нарастването на напрежения трупани от поне едно десетилетие, но особено след голямото разширяване, включващо България и Румъния. Липсата не единни политики в областта на финансите направи така, че на страни като Германия, която е една от малкото в света, минала леко през турбуленциите на финансовите пазари, сега се налага да плащат сметките на онези, които по най-безотговорен начин позволиха натрупването на огромни публични и частни дългове. Тази липса на финансова интеграция поставя ясни разделителни линии сред европейските страни, несамо на такива, които са членки на еврозоната и които не са, но и на такива от центъра и периферията, на бедни и богати, на големи и малки, на стари и нови, на силни и слаби. Тези разделения поставиха под въпрос не само бъдещото разширяване на Европа, на този етап категорино спряно, но и бъдещето на самия Европейски съюз. Политическата ябълка на раздора в последно време, безспорно плод на икономичеките проблеми, се оказа шенгенското пространство и присъединяването на България и Румъния към него. За Стара Европа проблемите с корупцията и контрабандата в тези две балкански държави дойде като много удобен повод за изместване на фокуса на вниманието на европейското обществено мнение от финансовите затруднение към един наистина периферен проблем, какъвто е разширяването на шенгенското пространство. Опитите да бъдат представени двете страни като инкубатор на престъпност и нелегална емиграция е неразбираем на фона на огромните проблеми с емиграцията във Франция, където стотици хиляди нелегални емигранти пристигат всяка година от Африка. Същата е ситуацията и в Италия, в Испания, в Холандия, дори в Германия, да не говорим за Великобритания. А що се отнася до контрабандата на стоки и особено на цигари, от едно проучване на компанията Филип Морис се видя, че проблемът с контрабандните цигари не е от сега и не идва основно от Балканите. Всяка страна с морска граница е потенциално поле за развихряне на контрабанда, а все пак Европа е заобиколена от всички посоки от вода. Както икономическото, така и политическото разделение на Европа са изкуствено създадени теми, които да дадат поне малка отсрочка за намирането на решение с много по-значимите финансови проблеми на някои от големите и доскоро сочени за пример страни като Ирландия, Испани и Италия, които обаче не могат да бъдат санкционирани, нито мачкани, но за чийто грешки трябва всички да плащаме. Това изкуствено вътрешно разделение обаче поражда реално напрежение, довело до сериозно влошаване на външнополитическият образ на обединена Европа. Ако не се намерят адекватните механизми и убедителните аргументи за необходимостта от задълбочаване на интеграционните процеси, в това число в областта на вътрешните работи, освен в областта на финансите, всички опасения, че Европа ще бъде подминавана в новото световно прегрупиране и формиране на новия ред следкризисен, ще се окажат основателни.

Русия е особен случай. Все още велика военна сила, тя трудно се справя в полето на свободните пазари. Огромните й природни богатства са единствения силен коз, който се използва без всякакви задръжки. Границата на Русия с Европейския съюз не е голяма, но през нея минава „кръвоносна” система от стратегическо значение за Москва. Газопроводната и петролопроводната система служат като здрава връзка не само между два континента, но и между две култури, две политически системи, два модела на функциониране на икономиката. Русия все още се раздвоява между Запада и Изтока. Между представата на Стара Европа за правене на бизнес и политическа организация на обществото и наследената от времената на древна Персия, отпеди над 2500 години, имперска традиция в политиката, търговията и финансите. Използването на природни, георгафски и човешки ресурси за осъществяване на дългосрочни външнополитически стратегии без пресмятане на цената, която трябва да се плати за това, все още остава основен начин на мислене и действие в обширни региони от Азия и народите, които я населяват. Завладяването на малки и слаби държави, неспособни да се съпротивляват дори на заплахата от прилагане на сила и сключване на временни примирия с онези, които са решили да отстояват свободата си, но само докато се набере достатъчно мощ, за да се предприемат нови действия за териториална експанзия, е и ще си остане модел за правене на външна политика в Русия. Същото се отнася и до действията на управляващите, независимо от режима, във вътрешнополитически план. Временното демократизиране, което на езика на властта при руснаците, означава отслабване на държавата, след края на Студената война, беше преодоляно и имперският порядък възстановен. Това разбира се е проблем за Европа на толерантността и демократичните ценности, но е два пъти по-голям проблем на разединена Европа, на Европа без, или на изчерпване, природни ресурси, на влошени взаимоотношения със Съединените щати, на зависимост от руските енергийни доставки. Но Русия изпитва сериозно неудобство от нарастваща китайска икономическа, военна, а оттам и политическа мощ. С обща граница между двете страни над 4000 километра и с изравняващ се технологичен военен потенциал, но с огромно превъзходство в жива сила в полза на Китай, инстинктивната реакция на Русия за сближаване с Европа и особено с НАТО, е разбираема, но крие много опасности. Затова бъдещите външнополитически предизвикателства ще бъдат свързани именно с триъгълника Китай-Русия-ЕС, а не с Близкия Изток, Иран или „олевяването” на Латинска Америка, в който триъгълник Съединените щати ще играят ролята на арбитър. Този страх на Москва работи в полза на Европа, но Европа е слаба и въпреки огромното желание за развитие на общия европейски проект, зациклянето в последната година, даде основания на много анализатори да споделят опасенията си за неговото бъдеще. На този етап връзката Русия-ЕС е жизненонеобходима на управляващите в Москва, затова Русия ще направи всичко възможно да разруши мостовете на евроатлантическото партньорство докрай като предлага всевъзможни общи инициативи с европейските лидери или с отделни страни от ЕС, ще прокарва все повече укрепващи връзката с Европа газопроводи и ще прави предложения за общи отбранителни структури.

На останалата част от страните в света се определят или второстепенни роли – като например на Индия и Бразилия – или роли на статисти. Всяка една от новите-стари велики сили ще прави опити да провокира, привлича, отхвърля или създава нови партньорства и на икономическото, и на политическото бойно поле. На политическото вероятно активно ще се включат като ключови участници Иран, Северна Корея, Венецуела – изместила успешно Куба като дразнител в Латинска Америка – докато на икономическото поле се очаква да се завърне Америка, макар на пръв поглед никога да не е отсъствала, но и Европа, а с излизането от кризата и някои от старите икономически тигри от Азия, но също така и страните от ОПЕК, на които предстои възстановяване от ценовия шок в цените на петрола, особено след добрите перспектива за възстановяване на пазарите и скока в продажбите на нови, все още движещи се с петролни продукти, автомобили.


Какво ще се случи обаче, предстои да се види, но очакването за сериозни турбуленции по пътя към икономическото възстановяване на света, остава вън от всякакво съмнение.