четвъртък, 3 септември 2015 г.

Държава срещу малък бизнес – обречена битка с предизвестен край

Георги Киряков

В България вече сме свикнали всичко да върви наобратно. Уж имаме демократична форма на управление, пък избираме постоянно „силна ръка” с авторитарни рефлекси. Уж имаме избори, пък или не ходим да гласуваме, или хвърляме вината за всичко на нашите избраници. Уж имаме пазарна икономика, пък все се стремим да налазим държавата и да позаобиколим конкуренцията. Уж имаме синдикати, пък те с всичко друго се занимават, но не и със защита на хората на труда. Уж имаме гражданско общество, пък все питаме какво да правят селяните.

И така, живеем в държава с формални правила и институции, които все заобикаляме по неформални пътища, понеже така сме си свикнали. Същото е и с вечната тема на нашата демокрация и нашата пазарна икономика за цената на тока. Тя винаги е извън пазара, винаги е със строго социален характер, винаги е прекалено висока и винаги се оказва, че някой краде ток и затова е така.

И така статуквото си остава същото. Преди всеки избор политиците погват или крадците, или нелоялната конкуренция, но никога себе си. Тъй като за това състояние на нещата отговорността трябва да се търси най-вече при тях. А винаги пострадалите се оказват крайните потребители на този силно регулиран продукт и в този доминиран от олигархични интереси пазар.

И когато казвам крайни потребители имам предвид освен домакинствата и малките фирми, за които всяко изменение, върху което те по логиката на олигархичната икономика, не могат да влияят по никакъв начин, е разклащане на крехките им счетоводни баланси. Цената на тока е поле за изява на силните, на имащите власт и, колкото и да звучи невероятно, на синдикатите! „Големите” играчи в тази игра на демокрация и пазар са именно тези основни групи. А онези, които имат наистина правото да искат справедливо, ще рече пазарно, определяне на цената на тока винаги се оказват пасивни наблюдатели на тази пиеса на абсурда.

Когато един продукт или услуга от жизненоважно значение за съществуването на държава, икономика, бизнес и въобще общество започне да зависи напълно от волята на малцина, а не от естествените и напълно безпристрастни пазарни взаимодействия между равнопоставени участници на пазара, то загубата на посока е гарантирана, а щетите неизбежно ще бъдат нанесени.

Тези щети лишават домакинствата и малкия бизнес от свежи ресурси и в края на краищата ги обричат на непрестанна битка за оцеляване, а и не носят никакъв просперитет. Който не се е докосвал до тази всекидневна борба за задържане на повърхността едва ли ще разбере случващото се, но който го е изпитал на собствен гръб едва ли е останал доволен. И въпреки това продължава да се опитва, понеже това е вътрешен импулс, толкова естествен за всяко човешко създание.

Ето това е сбърканата държава, в която живеем. Държава на безотговорните и егоистични политически страсти. Държава на непазарните взаимоотношения, на корупцията и непотизма. Държава, в която за добавящите стойност няма място, понеже на всяка крачка срещат непреодолими препятствия и в която творческият импулс се похабява в безсмисленото въртене в кръга на административната арогантност и некомпетентност.

Споровете за цената на тока е пореден повод за разочарование от липсата на базисно разбиране на простите правила за успех на едно общество. Споровете показаха, че липсва всякакво разбиране за истинските основания за съществуването на демократичните институции. Споровете доказват, че за малкия бизнес няма място в една напълно олигархизирана икономика. Споровете посочват на талантливите, иновативните, предприемчивите и образованите пътя навън.

Една държава и едно управление, които не си дават сметка и не се интересуват от вредните последствия от действията и решенията на политиците, трудно може да бъде наречена просперираща, а още по-малко европейска и цивилизована. Когато цената на тока се ползва като повод за изнудване и унищожаване на икономическите основи и пазарните правила, няма как да очакваме щастливо бъдеще за следващите поколения.

Напротив, с поведението си политическият елит и пригласящите му олигархични кръгове, ясно демонстрират, че имат презрително отношение към креативния потенциал на нацията и че възприемат територията на която всички ние живеем като терен за експлоатация на лесно и безпрепятствено предоставените им ресурси.

Малкият бизнес е отговорност. Малкият бизнес е грижа за семейството. Малкият бизнес е гръбнакът на държавата на благоденствието. Затова малкият бизнес трябва да бъде опазен. Да, именно опазен, тъй като той е систематично унищожаван през годините. Малкият бизнес е креативен и може да оцелее с всяка цена на тока. Малкият бизнес е гъвкав и ще намери начин да оптимизира разходите си. Но малкият бизнес е обречен, ако продължи това подаване на топката между политици и олигарси, в името на запазването на една порочна система и едни вредни взаимоотношения.

Може би в това се корени проблемът? Независимият малък бизнес е неудобен както за корумпирания политически елит, така и за олигархията, зависима от парите на българските и европейските данъкоплатци. Това е несправедлива система, при която малкият бизнес плаща с данъците си лакомията на олигархията и издържа огромната бюрократична машина, която на всичко отгоре смачква до неузнаваемост всеки опитал се да осъществи своите идеи, да реализира своя бизнес проект и да издържа семейството си с желанието за самостоятелност, за независимост и лично благоденствие.

Не това е пътят, който заслужаваме като общество и държава. Не това е отношението, което трябва да търпим от страна на администрацията и политиците. Не това искахме в началото на прехода към демокрация и пазарна икономика. Но това получихме и трябва да се противопоставяме всеки ден на издевателството на всевъзможни групи по интереси – политици, олигарси, синдикалисти.


А проблемът с цената на тока си има едно решение – либерализация!

Няма коментари:

Публикуване на коментар