Майкъл Боскин*
Непохватните усилия на китайското правителство да удържи
скорошния трус на фондовата борса – последното им решение е да забранят
късите продажби и продажбите от страна на големите акционери – нанесе сериозни
щети на доверието в него. Но неуспехите на китайската политика не са
изненадващи. Политическите технолози не за пръв път не успяват да се справят с
управлението на финансовите пазари, валутата и търговията. Много европейски
правителства например претърпяха значителни загуби в опита си да защитят
валутите след силния трус в началото на 1990-те.
Китайската икономика все още остава извор на значителна
несигурност. Всъщност, въпреки представянето на китайските стокови пазари и
въпреки че нейната реална икономика не е тясно свързана, голямото забавяне е
налице. Това поражда сериозни опасения сред финансовите министри, централните
банки, търговските борси и вносителите и износителите по света.
Китайското правителство мислеше, че може да постигне меко
кацане в прехода от продължителен двуцифрен икономически растеж, подклаждан от
износа и инвестициите, към стабилен и балансиран растеж подкрепян от вътрешното
потребление, особено от услугите. И наистина то прокара някои важни политики и
реформи.
Но бързият растеж скри много проблеми. Например властите, в
опита си да поддържат краткосрочните икономически цели концентрираха средства; основни индустрии като стоманената и циментовата изградиха излишно голям
капацитет; а лошите заеми бяха прехвърлени към балансите на банките и местните
правителства.
Никъде проблемите с този подход не се разкриват по-ясно от
опитите за планова урбанизация, която се изразява в построяването на огромни
нови градове – допълнена от модерна инфраструктура и изобилие от жилища – които
все още не са населени. В известен смисъл тези „призрачни градове” приличат на
потьомкинските селища в Руската империя, изградени за да създават илюзията за
необятната Царина; но китайските призрачни градове са истински и вероятно
трябва да изпълняват друга функция освен превъзнасянето на лидерите на страната.
Икономическият растеж вече отслабва – официалната статистика
предвижда годишен растеж от 7%, но повечето наблюдатели са на мнение, че
реалният растеж ще е по-близък до 5% (или дори по-малко) – а проблемите пред управлението
на Китай все по-трудно могат да бъдат пренебрегнати. Макар китайският растеж все
още да превъзхожда този на голяма част от останалите икономики, мащабите на
забавянето са значителни, а краткосрочната динамика е подобна на колебанията в
Съединените щати или Германия вариращи от 2% ръст на БВП до 3% свиване.
Един Китай притиснат от сериозни икономически проблеми е
възможно да изпадне в значителна социална и политическа дестабилизация.
Забавянето заплашва да попречи на процеса на създаване на работни места,
подкопавайки възможностите на милиони хора да се заселят всяка година в
китайските градове, в търсене на по-хубав живот, докато в същото време
Китайската комунистическа партия ще опитва да запази легитимността си върху
политическия монопол. (Иначе казано, тежестта на китайските проблеми, заедно с
колапса на Русия и 60-процентовата инфлация във Венецуела, ерозира вярата в
хората, че държавният капитализъм превъзхожда пазарните икономики).
Имайки предвид системното значение на Китай за глобалната
икономика, нестабилността в страната може да пренесе риска далеч отвъд нейните
граници. Китай е най-големият държател на американски съкровищни бонове,
основен търговски партньор на Съединените щати, Европа, Латинска Америка и
Австралия, и ключов фактор във вътрешно азиатската търговия, дължащо се отчасти
на размера на разрастващата й се търговия.
Светът е заложил много на Китай, а китайските власти също
имат много какво да губят. Правителството трябва на всяка цена да се справи с
краткосрочните ефекти от забавянето и да продължи да прокарва реформи с цел
плавното преминаване към нов модел на растеж и разширяване на ролята на
пазарите. Чуждестранните фирми искат достъп до скоростно нарастващата средна
класа в Китай, която McKinsey
Global institute изчислява на над 200 млн. души. Но това означава
стабилна бизнес среда, включваща повече прозрачност в действията на
правителството и по-хлабав контрол върху капиталите.
Именно с тази цел китайското правителство наскоро предприе
умерена девалвация на валутата си – около 3% досега. Това вероятно е твърде
нищожно, за да промени значително китайския търговски баланс с Европа или
Съединените щати. Но е сигнал за придвижването към по-пазарно ориентиран
обменен курс. Рискът за инвеститорите, мениджърите и правителствата е, че
валутните пазари – или правителствено контролираните валути борещи се с пазарните сили – набират твърде много инерция и подминават базовите стойности.
Докато китайското правителство използва монетарната политика
в опит да успокои пазарите, реформите на микро ниво трябва да продължат. Китай
трябва да вкара новите технологии във всички индустрии, да повиши качеството на образованието, квалификацията и здравния статус на работниците. Нещо повече,
Китай трябва да увеличи усилията си за повишаването на вътрешното потребление,
което, като дял от БВП, е далеч под това на другите страни. Това означава
намаляване на безпрецедентно високите нива на спестявания, голяма част от
които се трупат от държавните предприятия. Ако частните фирми и домакинствата
станат основни двигатели на растежа вместо държавните инвестиции, държавата ще
трябва да намали своите дялове в големите предприятия и да позволи изплащането
на по-големи дивиденти на акционерите, както и да предоставя по-голямата част от печалбата си от останалите акции на гражданите.
Постепенният отказ от прекомерния държавен контрол трябва
също така да включва замяната на субсидираните цени и помощи за защитените
индустрии с целенасочена подкрепа на нископлатените работници и увеличаване на
инвестициите в човешки капитал. Освен това Китай трябва да намали
административните пречки, въвеждайки разумни и предвидими регулации за
премахване на естествените монополи и изключения.
Обратно на макрониво, Китай се нуждае от преразпределяне на
отговорностите и ресурсите сред различните нива на управление, така че да
капитализира сравнителните им предимства при осигуряването на услуги и
увеличаването на приходите. И страната трябва постепенно да намали общата си
дългова тежест, която на този етап надминава 250% от БВП.
За щастие, пред лицето на предстоящите трудности при
приспособяването, резервите на Китай в размер на 3,6 трлн. долара могат да
послужат като буфер срещу неизбежните загуби. Но Китай трябва също така да
избегне връщането към засиления контрол на държавата върху икономиката,
възможност съзирана в несръчния отговор на корекциите в цените на активите.
Подобен подход трябва да бъде изоставен веднъж завинаги, преди да нанесе още щети върху
желаните от Китай стабилност и просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар