Какво трябва да направи Китай?

Майкъл Боскин*

Непохватните усилия на китайското правителство да удържи скорошния трус на фондовата борса – последното им решение е да забранят късите продажби и продажбите от страна на големите акционери – нанесе сериозни щети на доверието в него. Но неуспехите на китайската политика не са изненадващи. Политическите технолози не за пръв път не успяват да се справят с управлението на финансовите пазари, валутата и търговията. Много европейски правителства например претърпяха значителни загуби в опита си да защитят валутите след силния трус в началото на 1990-те.

Китайската икономика все още остава извор на значителна несигурност. Всъщност, въпреки представянето на китайските стокови пазари и въпреки че нейната реална икономика не е тясно свързана, голямото забавяне е налице. Това поражда сериозни опасения сред финансовите министри, централните банки, търговските борси и вносителите и износителите по света.

Китайското правителство мислеше, че може да постигне меко кацане в прехода от продължителен двуцифрен икономически растеж, подклаждан от износа и инвестициите, към стабилен и балансиран растеж подкрепян от вътрешното потребление, особено от услугите. И наистина то прокара някои важни политики и реформи.

Но бързият растеж скри много проблеми. Например властите, в опита си да поддържат краткосрочните икономически цели концентрираха средства; основни индустрии като стоманената и циментовата изградиха излишно голям капацитет; а лошите заеми бяха прехвърлени към балансите на банките и местните правителства.

Никъде проблемите с този подход не се разкриват по-ясно от опитите за планова урбанизация, която се изразява в построяването на огромни нови градове – допълнена от модерна инфраструктура и изобилие от жилища – които все още не са населени. В известен смисъл тези „призрачни градове” приличат на потьомкинските селища в Руската империя, изградени за да създават илюзията за необятната Царина; но китайските призрачни градове са истински и вероятно трябва да изпълняват друга функция освен превъзнасянето на лидерите на страната.

Икономическият растеж вече отслабва – официалната статистика предвижда годишен растеж от 7%, но повечето наблюдатели са на мнение, че реалният растеж ще е по-близък до 5% (или дори по-малко) – а проблемите пред управлението на Китай все по-трудно могат да бъдат пренебрегнати. Макар китайският растеж все още да превъзхожда този на голяма част от останалите икономики, мащабите на забавянето са значителни, а краткосрочната динамика е подобна на колебанията в Съединените щати или Германия вариращи от 2% ръст на БВП до 3% свиване.

Един Китай притиснат от сериозни икономически проблеми е възможно да изпадне в значителна социална и политическа дестабилизация. Забавянето заплашва да попречи на процеса на създаване на работни места, подкопавайки възможностите на милиони хора да се заселят всяка година в китайските градове, в търсене на по-хубав живот, докато в същото време Китайската комунистическа партия ще опитва да запази легитимността си върху политическия монопол. (Иначе казано, тежестта на китайските проблеми, заедно с колапса на Русия и 60-процентовата инфлация във Венецуела, ерозира вярата в хората, че държавният капитализъм превъзхожда пазарните икономики).

Имайки предвид системното значение на Китай за глобалната икономика, нестабилността в страната може да пренесе риска далеч отвъд нейните граници. Китай е най-големият държател на американски съкровищни бонове, основен търговски партньор на Съединените щати, Европа, Латинска Америка и Австралия, и ключов фактор във вътрешно азиатската търговия, дължащо се отчасти на размера на разрастващата й се търговия.

Светът е заложил много на Китай, а китайските власти също имат много какво да губят. Правителството трябва на всяка цена да се справи с краткосрочните ефекти от забавянето и да продължи да прокарва реформи с цел плавното преминаване към нов модел на растеж и разширяване на ролята на пазарите. Чуждестранните фирми искат достъп до скоростно нарастващата средна класа в Китай, която McKinsey Global institute изчислява на над 200 млн. души. Но това означава стабилна бизнес среда, включваща повече прозрачност в действията на правителството и по-хлабав контрол върху капиталите.

Именно с тази цел китайското правителство наскоро предприе умерена девалвация на валутата си – около 3% досега. Това вероятно е твърде нищожно, за да промени значително китайския търговски баланс с Европа или Съединените щати. Но е сигнал за придвижването към по-пазарно ориентиран обменен курс. Рискът за инвеститорите, мениджърите и правителствата е, че валутните пазари – или правителствено контролираните валути борещи се с пазарните сили – набират твърде много инерция и подминават базовите стойности.

Докато китайското правителство използва монетарната политика в опит да успокои пазарите, реформите на микро ниво трябва да продължат. Китай трябва да вкара новите технологии във всички индустрии, да повиши качеството на образованието, квалификацията и здравния статус на работниците. Нещо повече, Китай трябва да увеличи усилията си за повишаването на вътрешното потребление, което, като дял от БВП, е далеч под това на другите страни. Това означава намаляване на безпрецедентно високите нива на спестявания, голяма част от които се трупат от държавните предприятия. Ако частните фирми и домакинствата станат основни двигатели на растежа вместо държавните инвестиции, държавата ще трябва да намали своите дялове в големите предприятия и да позволи изплащането на по-големи дивиденти на акционерите, както и да предоставя по-голямата част от печалбата си от останалите акции на гражданите.

Постепенният отказ от прекомерния държавен контрол трябва също така да включва замяната на субсидираните цени и помощи за защитените индустрии с целенасочена подкрепа на нископлатените работници и увеличаване на инвестициите в човешки капитал. Освен това Китай трябва да намали административните пречки, въвеждайки разумни и предвидими регулации за премахване на естествените монополи и изключения.

Обратно на макрониво, Китай се нуждае от преразпределяне на отговорностите и ресурсите сред различните нива на управление, така че да капитализира сравнителните им предимства при осигуряването на услуги и увеличаването на приходите. И страната трябва постепенно да намали общата си дългова тежест, която на този етап надминава 250% от БВП.

За щастие, пред лицето на предстоящите трудности при приспособяването, резервите на Китай в размер на 3,6 трлн. долара могат да послужат като буфер срещу неизбежните загуби. Но Китай трябва също така да избегне връщането към засиления контрол на държавата върху икономиката, възможност съзирана в несръчния отговор на корекциите в цените на активите. Подобен подход трябва да бъде изоставен веднъж завинаги, преди да нанесе още щети върху желаните от Китай стабилност и просперитет.

*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и старши научен сътрудник в Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисляване на инфлацията в Съединените щати.