събота, 19 септември 2015 г.

Бежанската криза унищожава европейската мечта

Георги Киряков

Бежанската криза, разрастваща се от поне една година насам, провокира най-примитивните страсти на човешката ни природа. Тя успя да изкара на повърхността мислени за отдавна отхвърлени политически идеи и политическа риторика. Като се започне от лагерите, ограничаващи свободата на действие, мине се през намирането на удобен виновник за всички управленски неумения и недоразумения и се стигне до „осчетоводяването” на една общочовешка трагедия, между другото добре позната и съпътствала съществуването на  човешката цивилизация от хилядолетия.

Отговорността за поредния провал на човешкия разум да преодолее собствените си дефицити при управлението на съдбините на света може да се търси не само в наивната вяра, че демокрация може да се налага под дулото на оръжието, но и в нежеланието на отделните страни да изградят подходящата правна и институционална рамка за регулиране поне на този аспект на иначе хаотичния международен ред.

Едва след това можем да мислим за някаква адекватна реакция при успокояването на страховете на хора подгонени от разпада на държавността в един регион, наречен преди повече от едно столетие за удобство от британците Близък изток, в който модерната Вестфалска система на международния ред трудно намира плодородна почва за съществуване без военна намеса.

А иначе е напълно безсмислено да броим колко бежанци са преминали границите, да спорим за това какви суми отделяме от собствените си бюджети, за да гарантираме живота и здравето на изпаднали в беда човешки същества, да търсим враговете на нацията сред тях, да ги сочим с пръст като подкопаващи националния интегритет и застрашаващи националната сигурност, да ги обричаме на глад и мизерно съществуване, с аргумента, че сами себе си не сме способни да издържаме.

Малцина си позволяват в тази ситуация да виждат възможност за икономически просперитет, ако на тези хора – инженери, лекари, компютърни специалисти, строители и т.н. – се даде възможност да се отблагодарят за щедростта на приелата ги и подкрепила ги в момент на крайна нужда държава. Само една Германия, която е имала своите „тъмни” периоди, се оказа на висотата на съвременното хуманно отношение към всяко живо същество, отваряйки границите си и сърцето си за друго човешко същество, отвъд етническите, верските, расовите, културните и други разделения.

Разбира се, едва ли проблемът ще бъде решен и по другия предлаган начин – с налагане на задължителни квоти за прием на бежанци, но без съответното обезпечение и без реалната преценка дали задължената страна може да се справи с тази отговорна задача. От друга страна пък  е проява на отвратителен цинизъм приемането на задължението да се търгува срещу някакъв напълно въображаем достъп до „елитния клуб” на богатите европейски държави. Заради този начин на мислене и действие в последно време се увеличават пророческите гласове за разпада на Запада и на общия европейски проект. Това разпалва нови национализми и възражда потъналите в забрава фашистки идеологии.


В тази ситуация на мисловна и управленска безпътица е важно да бъде чут гласът на разума и да се намери компромис, даващ възможност от една страна да бъде опазен животът на бежанците, а от друга да бъде съхранено достойнството им. Държави като България, Македония, Сърбия, Унгария, Чехия и Словакия трябва да бъдат подпомогнати – в това число и финансово – в усилията си да овладеят бурните потоци от хора, търсещи спасение от ужаса на войната и верския фанатизъм. А държави като Германия, Франция, Австрия, Великобритания, Швеция и други, трябва да преодолеят политическия си егоизъм и да гарантират бъдещето на Европа като единен държавен организъм, като една общност, с общи цели и мечти. 

Ако се провалим в опитите си за справяне с бежанската криза, това може да бъде началото на края на европейската мечта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар