вторник, 8 септември 2015 г.

Автоматизация, производителност и растеж

Майкъл Спенс*

Изглежда очевидно, че ако бизнесът инвестира в автоматизация на производството, работната сила – макар да е възможно да се свие – ще стане по-продуктивна. Затова е учудващо, че статистиката сочи друго!

В напредналите икономики, където в много сектори има пари и желание за инвестиране в автоматизация на производството, ръстът на производителността (измерен като добавена стойност от един зает или на изработен час) се понижи през последните 15 години. А в годините от началото на глобалната финансова криза, избухнала през 2008, досега, общият икономически растеж на тези страни беше доста анемичен – средно едва 4% и дори по-малко.

Едно от обясненията е, че напредналите икономики се натовариха с твърде много дълг и имат нужда от разтоварване, което доведе до пресъхване на инвестициите в публичния сектор и потискане на консумацията и намаляване на инвестициите в частния сектор.

Но намаляването на дълговата тежест изисква време, което ще ограничи растежа неопределено дълго. В дългосрочен план, общият икономически растеж зависи от ръста на работната сила и нейната продуктивност. И затова в главите на политици и икономисти възниква въпросът: ще бъде ли намаляването на производителността постоянно и ще продължи ли да влияе на растежа в посока надолу, или това е просто преходен феномен?

Отговорът не е никак лесен – не заради широката гама от фактори допринасящи за тази тенденция. За спада на публичните инвестиции вина носи монетарната политика, която, независимо от своите ползи и загуби, тласка корпоративния свят към използването на кешовите си резерви за обратно изкупуване на активи, като реалните инвестиции продължават да остават оскъдни.

В същото време информационните технологии и дигиталните мрежи автоматизираха голям брой от работните места на белите и сините якички. Очакванията бяха този преход, достигнал своята критична година в Съединените щати през 2000, да доведе до безработица (поне докато икономиката се приспособи), но и да повиши производителността. Но в годините до кризата от 2008, данните за Съединените щати показваха, че производителността вървеше надолу, а до избухването на кризата безработицата не нарасна толкова много.

Едно от обясненията е, че заетостта в годините преди кризата се поддържаше от кредитната експанзия подкрепила търсенето. Едва когато кредитният балон се спука – предизвиквайки рязка пренастройка, вместо постепенна адаптация на уменията и човешкия капитал, както би се случило в нормални времена – милиони работници внезапно се оказаха безработни. Изводът е, че икономическата логика слагаща знак за равенство между автоматизацията и нарасналата производителност, не се потвърди. Доказването й просто не се случи.

Но зад главоблъсканицата с производителността стои нещо повече от кризата от 2008. През двете десетилетия преди кризата, секторът от икономиката на Съединените щати, произвеждащ стоки и услуги за износ – около една трета от целия износ – не успя да генерира ръст на работните места, макара да нарастваше по-бързо от нетърговския сектор като добавена стойност.

По-голямата част от загубените работни места в търговския сектор бяха в производствените индустрии, особено след 2000-та. Макар че част от загубата е резултат от подобряването на производителността заради информационните технологии и дигитализацията, по-голямата част се случи когато компаниите преместиха цели сегменти от веригите си за доставки в други части от света на глобалната икономика и по-специално в Китай.

Обратното, нетърговският сектор на Съединените щати – съставляващ две трети от икономиката – отбелязва огромни нараствания на заетостта в годините преди 2008. Обаче тези работни места – често във вътрешните услуги – обикновено генерират по-ниска добавена стойност от работните места в производството, които намаляват. Това отчасти е така, понеже търговският сектор се ориентира към работници с високи нива на образование и умения. В този ред на мисли, ръстът на производителността в сектора на търговията, въпреки структурните размествания в глобалната икономика, е толкова важен, понеже работниците стават по-ефективни в работата си.

За съжаление на напредналите икономики, увеличаването на добавената стойност на глава от населението в сектора на търговията изобщо не е достатъчно, за да се преодолее ефектът от прехвърлянето на работни места от производството към нетърговските услуги (много от които съществуваха само заради увеличеното търсене в резултат на кредитната експанзия през спокойните дни преди 2008). Именно така се подобрява общата производителност.

В същото време, докато развиващите се икономики стават по-богати, те също ще инвестират в технологии, за да се справят с нарастващите разходи за труд (тенденция вече наблюдавана в Китай). В резултат на това връхната точка на глобалната производителност и ръст на БВП най-вероятно са достигнати.

Организиращият принцип на глобалните вериги за доставки през по-голямата част от следвоенния период беше преместването на производството към региони с ниско заплащане на труда, понеже трудът е бил и е от най-малко мобилните икономически фактори (труд, капитал и знание). Това ще си остане вярно и за услугите с висока добавена стойност, които не се влияят от автоматизацията. Но за привличащите огромен капитал дигитални технологии, организиращият принцип ще се промени: производството ще се придвижва в близост до крайните пазари, които ще се разширяват все повече не само в напредналите страни, но и в нововъзникващите икономики чрез разширяване на средната класа в тях.

Мартин Бейли и Джеймс Маника наскоро отбелязаха правилно, че вече сме виждали подобно движение в миналото. През 1980-те Робърт Солоу и Стивън Роуч по едно и също време доказаха, че ИТ инвестициите не влияят на производителността. След това интернет стана общодостъпен, бизнесът се реорганизира и реорганизира глобалните си вериги за доставки, а производителността се ускори.

Дотком балонът от края на 1990-те беше лоша преценка на времето, а не на степента, на дигиталната революция. Маника и Бейли също така твърдят, че интензивно дискутираното „овеществяване на интернет” е само на няколко години от промяна на данните за общата производителност.

Организациите, бизнесът и хората трябва да се приспособят към технологичните промени в структурата на нашите икономики. Тези промени ще се проточат във времето възнаграждавайки едни и водейки до трудно приспособяване на други, а последиците върху производителността няма да се появят в данните още известно време. Но тези, които се адаптират първи, най-вероятно ще спечелят най-много.


*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, старши сътрудник в „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар