четвъртък, 10 септември 2015 г.

Защо Фед трябва да отложи вдигането на лихвите

Андерс Бьорг*

Когато централните банкери от целия свят се съберат тази седмица в Джаксън Хол за симпозиума по икономически политики организиран от Федералния резерв, един от ключовите въпроси за обсъждане ще бъде настоящият смут на глобалните финансови пазари. Има много причини за тази вихрушка, но очакванията, че Фед ще започне да увеличава лихвите – вероятно не по-рано от септември – със сигурност е една от тях.

Аргументите за увеличаването на лихвите са основателни. Икономиката на Съединените щати се развива добре. Прогнозите на МВФ са за 3% годишен ръст през 2015 и 2016 и за инфлация респективно от 0,1% и 1,5%. Когато една икономика се нормализира е логично да се прекратят някои експанзионистични мерки, каквито бяха въведените след началото на кризата от 2008. Тъй като Фед ясно посочи, че плавно ще върви към по-малко експанзионистични политики, доверието в него може да бъде подкопано, ако не последва действие в тази посока.

Но съществуват много аргументи Фед да отложи вдигането на лихвите и да съхрани експанзионистичната монетарна политика и през следващото тримесечие. За незапознатите ще посоча, че икономиката на Съединените щати остава слаба. В исторически план 3% растеж по време на възстановяване е далеч от впечатляващ. При други случаи на възстановяване наскоро, растежът често достигаше 4% и дори 5%, когато нарастването на оползотворяването на производствения капацитет водеше до увеличаване на производителността и инвестициите.

През последните три десетилетия, Съединените щати растяха със средногодишен темп от около 2,5%. Някои приписват сравнително слабия растеж на демографски фактори, които водят до намаляване на работната сила, както и до намаляване на нивата на производителност – също ниски.

Но американския производствен потенциал може би е бил подценен, а инфлационните тенденции преувеличени. Пазарът на труда в Съединените щати работи добре. Безработицата падна до 5%, без изгледи за прегряване. Индексът за разходите за труд показва, че заплатите въпреки плавното нарастване през годините, все още са изненадващо ниски.

Една от причините е, че гъвкавостта на пазарите нарасна по време на възстановяването. Самонаетите, краткосрочните трудови договори или почасовата работа се оказаха в основата на много от новоразкритите работни места, създадени в последните няколко години. Работните места на пълен работен ден с пълен пакет от придобивки днес са много по-редки. Тази нарастваща „Uber”-изация на американския пазар на труда означава, че балансът при определянето на работната заплата ще се наруши. Това ще доведе до удължаване на времето за намиране на равновесието между заплати и инфлация, отколкото е било нужно преди.

Нещо повече, икономиката преминава през големи технологични промени покрай дигитализацията и глобализацията. Според оценки на „Ситигруп” почти половината от всички работни места ще бъдат изгубени през следващите десетилетия. Работни места, за които са нужни нискоквалифицирани работници и по-малко умения са особено уязвими; но е ясно също така, че и много други категории работници – в това число тези в администрацията, отчетността, логистиката, банкирането и различните сфери на услугите – ще бъдат засегнати. Компаниите ще могат на съкратят персонала си и производствените си разходи, както и да подобрят обслужването на своите клиенти, което, както при „Uber”-изацията, ще засегне и процеса на определянето на заплащането.

Убеден съм, че централните банкери подценяват влиянието на тези структурни размествания. По-технологично ориентираните икономики, като тази на Съединените щати, Обединеното кралство и скандинавските страни съществува риск традиционните макроикономически модели да надценят влиянието на разходите за труд.

Друга причина защо Фед трябва да отложи вдигането на лихвите е, че финансовия смут в нововъзникващите пазари, особено в Китай, може да има сериозни последици за глобалната икономика, както и за икономиката на Съединените щати. По-специално, по-ниските цени на енергията и на суровините са в състояние да неутрализират инфлационният натиск. Когато инфлацията е ниска за дълъг период от време, очакванията за инфлацията също ще бъдат ниски. Като добавим падащите цени на енергията и суровините към микса има риск инфлационните очаквания да останат твърде ниски за поддържането на плавно възстановяване.

Глобалните последици от по-слабите валути на нововъзникващите пазари също могат да се окажат дефлационни. Прякото отражение е, че по-силният долар намалява цената на износа. Непрякият ефект, който може би е най-значим, е че ценовото предимство на леката промишленост в нововъзникващите пазари нараства. Това ще поднови дефлационният натиск от глобализацията през идните години.

Съществува риск и от по-голяма колебливост на валутните пазари, ако Фед натисне спусъка на повишаването на лихвите. Неконвенционалните политики на Фед са необходими на Съединените щати. Но тъй като те заливат глобалните пазари с ликвидност, голяма част от инвестиционното портфолио се прехвърли към нововъзникващите икономики, чиито валути не са толкова ликвидни като долара. Когато инвестициите се обръщат обратно в долари, валутните колебания в тези по-малко ликвидни пазари могат да станат прекомерни.

Фед несъмнено има ясна представа как неговите политически решения въздействат на глобалната финансова система. Големите валутни колебания не са в интерес на Америка, не само защото значително валутно обезценяване в нововъзникващите пазари могат да усилят ефектите от глобализацията върху работните места в Съединените щати, както върху заплащането и инфлацията, но най-вече понеже по-слабите чужди валути правят аутсорсинга по-разумното икономическо решение.

Друга причина Фед да преосмисли възможността за вдигане на лихвите е, че легитимността на институциите на „Бретън Уудс” зависи от една добре функционираща глобална финансова система. Центърът на гравитация за глобалната икономика се измества към Азия, Латинска Америка и Африка, но МВФ и Световната банка изглежда все още се оглеждат в огледалата от 1950-те. Ако Фед е разглеждан като подпалвач на кризите в нововъзникващите пазари, това несъмнено ще нанесе дългосрочни вреди на глобалната финансова система.

Фед трябва да гледа на по-ниските цени на суровините, на намалелия инфлационен натиск, на промените в пазара на труда и на по-нататъшните разрушителни технологични влияния като на достатъчно убедителен аргумент за отлагане на вдигането на лихвите. Включвайки риска от прекомерните колебания в глобалната финансова система, везната се наклонява още повече.

Има предостатъчно време Фед да даде знак, че неговата политическа позиция ще бъде променена и конклавът в Джаксън Хол е чудесна възможност обсъждането й да започне. Ако фактите са се променили, политическите намерения също трябва да се променят. Най-значителната загуба на доверие винаги се случва когато политическите фактори се опитват да пренебрегнат променящите се реалности.


*Андерс Бьорг е бивш финансов министър на Швеция и ръководител на инициативата за промени в глобалната финансова система към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар