понеделник, 28 септември 2015 г.

Приобщаващият път към растежа

Клаус Шваб и Ричард Саманс*

Няма по-голямо предизвикателство погълнало лидерите по света от посрещането на нуждата от разширяването на участието им в облагодетелстването от икономическия растеж и глобализацията. В действителност, на фона на разделения по географски и идеологически признаци консенсус, ще има нужда от нов – или най-малкото от значително подобрен – модел на икономическо развитие, ако се постигне по-дълбоко приобщаване.

За съжаление този политически консенсус все още е по-скоро мираж, отколкото установена традиция. Политическите технолози все още имат за задача да изработят международно призната политическа рамка – със съответния пакет от индикатори и измерими резултати на отделните етапи – водеща страните към постигането на значително подобрение в стандарта на живот, а не просто да се използва ръстът на БВП като минимума за оценяване на икономическото представяне на страните.

Достигането на растеж, който създава възможности и подобрява стандарта на живот, зависи от дълъг списък структурни и институционални икономически политики, включващи много повече сфери от тези на образованието и преразпределението на блага (сфери най-често споменавани в споровете за неравенството). Има нарастващо разбиране за важността на институциите – особено правната рамка и държавните агенции, които прилагат правилата и предоставят стимулите – в процеса на развитие. Но това разбиране все още не е проникнало напълно в подходите за стимулиране на икономическия растеж, които повечето икономисти и политически технолози практикуват.

Ролята, която институциите играят във формирането на икономическия растеж, беше ключово откритие в проучването направено от Световната банка през 1993 и озаглавено „Източно-азиатското чудо”, което изследва как осем страни от региона постигат „висок растеж и намаляват неравенството” между 1965 и 1990. Комисията за растеж и развитие, председателствана от носителя на Нобелова награда за икономика Майкъл Спенс, достигна до същото заключение в своя доклад от 2009: „Стратегии за устойчив растеж и приобщаващо развитие”.

Уроците са също така и в икономическата история на 20-ти век, когато – особено в десетилетията след Голямата депресия – повечето от днешните напреднали индустриализирани страни преминават през устойчив процес на институционално укрепване, който разширява основите и увеличава устойчивостта на техните икономики, на конкурентоспособността им, на образователните им системи и инфраструктурата, създали по-приобщаващ и по-устойчив модел на растеж чрез разпространяване на покупателната способност, която повишава общото търсене и намалява уязвимостта към инвестиционно движени възходи и падения.

Това е един урок, който трябва да бъде повторен днес, когато световната икономика продължава да страда от неспособността да намери по-солидни основи за растеж и да избяга от сянката на кризата от 2008-2009. Възприемането на един по-социално приобщаващ модел на растеж и развитие ще се нуждае от нов фокус на приоритетите, когато се оформят националните икономически стратегии.

Подходящите политики защитаващи макроикономическата, търговската и финансовата стабилност ще останат решаващи за установяването на базисни условия за ефективното разпределение на ресурсите укрепващи растежа. Но такива политики са малка част от решението. Развитието на националните институции и подходящите стимули за широк кръг сфери, които са свързани със социалното приобщаване, ще бъде от жизненоважно значение за подобряването на стандарта на живот, както и за подсилването на самия процес на растеж. Двата типа политики – макроикономическо управление и мерки за подкрепа на приобщаването – заслужават еднакво внимание в националните икономически стратегии.

Важно е да не подценяваме културните промени при разработването на стратегии от правителствените и икономически съветници. Концепцията за „структурни реформи” обикновено се отнася за мерките целящи стимулирането на икономическия растеж чрез усилване на пазарните импулси и възстановяване на здравето на публичните финанси.

Подобни политики често се изработват в отговор на фискални кризи или кризи по платежните баланси и често снижават стандарта на живот с бързи темпове. Но укрепването на институциите в сфери, които подпомагат социалното приобщаване също са форма на структурни реформи, в този случай целящи максимизиране на приноса на растежа за повишаване на стандарта на живот и укрепване на неговата устойчивост във времето.

Нашето изследване разкри 15 сфери, които са от важно значение за насърчаване на социалното приобщаване. Те включват образователните възможности и представяне, връзката между производителността и растежа, концентрация на икономическите ползи, ефективността на финансовата система като посредник между инвестициите и реалната икономика, материалната и дигиталната инфраструктура и обхвата и адекватността на базовата социална защита. Те също така включват нетрадиционни сфери за повишаване на равенството – като облекчаването на условията за финансиране на малък бизнес и придобиване на собствен дом, и борба с корупцията – но също толкова важни като образованието или преразпределението за подобряване на стандарта на живот.

Не съществува един единствен идеален институционален микс за приобщаващ растеж, но всички страни трябва да започнат да мислят по-систематично за укрепване на своите институции и създаване на стимули за подкрепа на приобщаващ растеж. Има достатъчно възможности за подобрения. При сравнението между отделните страни се оказа, че няма страна справила се еднакво добре във всички сфери. Всъщност няма нито една страна постигнала резултат около средния във всички 15 сфери.

Възможно е, даже е от съществено значение, да постигнем и равенство, и растеж, да сме привърженици на укрепването на социалното приобщаване и в същото време да съдействаме за ефективността на пазарите. Един приобщаващ модел за растеж и развитие е по същество и в полза на работещите, и в полза на бизнеса. Време е да осъществим намеренията си.

*Клаус Шваб е основател и изпълнителен директор на Световния икономически форум.


Ричард Саманс оглавява Центъра за глобалния дневен ред и е член на управителното тяло на Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар