сряда, 16 септември 2015 г.

Правилният възглед за банковата култура

Жан-Клод Трише*

Банките и банкирането се крепят на доверието. Но изграждането на доверие отнема години и може да бъде пропиляно ненадейно, ако етиката на една банка е нетрайна, ценностите й са неустойчиви, а поведението й напълно погрешно.

Събитията отприщили глобалната финансова криза през 2008, в едно с последвалите скандали – от спекулациите с междубанковите лихви до избягването на санкции и прането на пари – увеличи значително броят на случаите на културни дефицити в нашите финансови институции. Да, след началото на кризата наистина бяха взети всеобхватни мерки за укрепване на финансовата система. Но дълбоките слабости си остават. Откровено казано, те се отнасят до културата на прекомерно поемане на рискове, която все още преобладава сред някои отдели на глобалните банки и във финансовата система като цяло.

Твърде често, обещанията на банковите босове да променят „корпоративната култура” и да осигурят добро управление на своите служители не е свързано по никакъв начин с ефективни действия. В твърде много случаи банките все още не успяват да изпълнят задълженията си по обслужването на своите вложители и на обществото като цяло.

Истината е, че банковия сектор плаща висока цена за своите престъпления: глобите, съдебните процеси и затягането на регулациите до сега струват приблизително 300 млрд. долара. Но данъкоплатците – нямащи никаква вина за престъпленията – също се наложи да бъдат включени в покриването на тези разходи, пряко или непряко. И, докато шепата „трейдъри измамници” (и съвсем отскоро манипулаторите на междубанковите лихви) свършиха в затвора, все още твърде оптимистично да вярваме, че наказанието ще е достатъчно за промяната на банковата култура.

Ако банките и останалите финансови институции са създадени, за да изпълняват своята решаваща роля в осигуряването на подкрепа за растежа и заетостта, е наложително те да предприемат стъпки за възстановяване на общественото доверие. Но как?

Пътят към това не е задължително да минава през увеличаване на регулациите. Правилата и нормите, които отделят „правилната” от „погрешната” култура са отвъд непосредствените задължения на регулаторните и контролните органи. Но натискът да се изработят подобни правила трябва да се засилва, ако банките не показват, че могат да се справят с предизвикателствата на културната промяна.

За съжаление, до днес, много банки възприеха неприемливия подход да работят на парче. Това не е достатъчно за затягане на законовите изисквания. В новият доклад, публикуван от Г-30, се казва, че банките трябва да направят далеч повече от това. Истинската промяна трябва да започне от сърцевината на всекидневните действия на институциите. Банките трябва да променят практиките си за заплащане, които възнаграждават поемането на прекомерен риск; да защитават вътрешните критици; да наемат и подготвят персонал с подходящите етични качества; и да са сигурни, че техните управителни тела играят по-активна надзорна роля. (Вярвам, че ако управителните съвети бяха осъзнали вредата от повтарящите се вредни практики в някои институции, от липсата на продажби на продукция до фиксирането на цените, те биха се задействали, за да го прекратят.)

Нека бъда пределно ясен: установяването на ценности и формирането на организационна култура отнема дълго време и изисква много усилия. Успешните реформи изискват промяна на светогледа на хората и възпитаването на самодисциплина. Писаните правила – поставящи ударение върху ползите за търговията от етичното бизнес поведение и негативните последици от бързото пропадане – са част от тези усилия и могат да помогнат за запазването и укрепването на всяка култура, но правилата сами по себе си са недостатъчни.

Най-важни са постоянното напомняне и повтаряне. Служителите трябва инстинктивно да усещат какво може и какво никога не трябва да се прави. Те трябва да възприемат една култура, която оценява придържането към високите етични стандарти на управление.

По същият начин банките трябва са изградят своите ценности и култура като едно цяло със своите възнаграждения, уволнения и решения за повишения. Всъщност ценностите и поведението на поемащите рискове банки трябва да представлява 50% от прегледа на годишните резултати. Неуспехът при възприемането на наложените културни норми в банките трябва да се отразява на кариерното развитие на служителите и ако необходимо то да бъде преустановено.

Банковите регулаторни и контролни органи също трябва да изиграят своята решителна роля. Те трябва да работят с управителните съвети и висшият мениджмънт, за да прокарат основните реформи и последователно да се спазват. Постоянният обмен на мнения между надзорните органи и банките трябва да стане съществен компонент от този процес.

Централните банкери трябва да са сериозно разтревожени от множеството банкови провали при разрешаването на вътрешните проблеми, при ръководенето и културата. А днес загрижеността е нараснала до точката, от която всяко закъснение може да се окаже фатално. Банките или трябва да се реформират сами, или властите ще се намесят още по-енергично.

*Жан-Клод Трише е изпълнителен директор на Г-30, бивш президент на ЕЦБ и бивш гуверньор на Френската централна банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар