петък, 11 септември 2015 г.

Ще станат ли американците по-бедни?

Мартин Фелдстийн*

Робърт Гордън от Северозападния университет предизвика бурен и важен дебат за бъдещите нива на икономическия растеж в Съединените щати. Въпреки че книгата му „Възходът и упадъкът на американския растеж” няма да бъде издадена поне до януари 2016, неговите тези вече получиха гласност в „Economist” и „Foreign Affairs”. Несъмнено, мрачната картина очертана от Гордън отнасяща се до перспективите пред американския растеж заслужават сериозно внимание. Но прав ли е все пак?

Гордън твърди, че големите технологични промени, повишили стандарта на живот в миналото, са много по-важни от всичко, което може да се случи в бъдещето. Той посочва за пример домашните водопроводни системи, автомобилите, електричеството, телефоните и централното отопление, и казва, че всички те са били далеч по-важни за стандарта на живот, отколкото сегашните иновации каквито са интернет и мобилните телефони.

Съгласен съм с Гордън, че бих се отказал от мобилния си телефон и дори от интернет, но не мога да мина без домашния си водопровод и канализацията, както и без електричеството си. Но това просто значи, че сме щастливци да живеем днес, а не век по-рано (че и по-големи щастливци, че живеем днес, а не два века по-рано или в средните векове). Фактът, че тези големи иновации са се случили в миналото не е причина да бъдем песимисти за бъдещето.

Гордън също така посочва скорошния спад в реалния (инфлационно изгладен) ръст на БВП.  Според официалната статистика на Съединените щати реалният БВП на всеки работещ е нараствал на средногодишна основа с 2,3% от 1891 до 1972 и едва с 1,5% от тогава насам. Но официалната статистика за растежа на БВП не отчита по-голямата част от ползите за стандарта ни на живот, които са резултат от новите и подобрени стоки и услуги. Това означава, че официалният растеж не отразява ръста на реалните доходи идващ с климатиците, противораковите медикаменти, новите хирургични процедури и множеството обикновени иновации. Нещо повече, понеже правителството на Съединените щати не включва в БВП нищо без то да е продадено на пазара, огромното нарастване на телевизионните предавания и въвеждането на услуги като Google и Facebook са напълно изключени от националните счетоводни сметки.

Това означава, че истинският ръст на реалните доходи всъщност е бил по-бърз от съдържащото се в националните статистики – вероятно много по-бърз. Това е вярно за данните от първата половина на 20-ти век и продължава да е валидно и днес. Не е съвсем ясно дали проблемът с измерването е бил по-голям в по-далечното минало, отколкото днес, но няма никаква връзка, когато мисли за бъдещето. Независимо дали растежът на дохода на глава от населението, изчисляван официално на 1,5% реално е повече от 3%, , ние се радваме на по-високи нива на реалните доходи от онези в миналото. Така ще е и за бъдещите поколения.

Всъщност няма никакви основания за възгледа, често разкриван в изследванията и споделян в книгата на Гордън, че децата от сегашното поколение няма да се радват на стандарт на живот по-висок от този на техните родители. Това може и да е вярно за някои хора, особено за онези със сравнително високи доходи, но със сигурност не е вярно за повечето хора.

Помислете за сегашните 30-годишни родители в средата на подоходната скала. След 30 години децата ще бъдат на възрастта на своите родители със средни доходи. Ако реалните доходи нараствта само с 1,5% на година, средният доход след 30 години ще бъде приблизително 60% по-висок от днешните средни доходи на отделния индивид.

Дори децата да печелят 30% по-малко от средното тогава, техните доходи все още ще бъдат по-високи от средните доходи днес. А ако иновациите и подобренията в продуктите водят до ръст на доходите на глава от населението от 3% на година, средният доход на един бъдещ 30-годишен индивид би бил повече от два пъти над средния доход на днешния.

Всъщност американците са късметлии, че са получили в наследство иновациите от миналото и че реалните доходи ще продължат да растат в бъдеще.

Но това не е причина за самодоволство. Съединените щати могат да повишат бъдещия си растеж като подобрят образователната си система, като повишат нивата си на спестявания и инвестиции до тези от миналото и като поправят данъчната си система и системата на бюджетни трансфери, намаляваща заетостта и доходите.

Гордън се фокусира над въздействието на технологичните иновации върху реалните доходи на американците. Но същественото ограничение на неговата аргументация е, че тя се нуждае от спешни политически иновации. Икономиката на Америка – както и на много други страни – би нараснала по-бързо в бъдеще, ако политиците предприемат подходящите реформи.


*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар