Георги Киряков
В разгара на
кризата с гръцкия правителствен дълг, което е много различно от частния такъв,
не прочетох нито един анализ и/или коментар, опиращ се на здравия разум и на
стройна и строга аргументация. С будещо недоумение самочувствие, иначе
интелигентни хора коментираха материя, за която или нямат достатъчно
информация, или нямат достатъчно познания.
Преобладаваха
обобщения на едро, пропагандни измислици, емоционални изблици и откровени
глупости. Тази невнимателност към детайлите, този
пропаганден патос, тези емоционални изблици на омраза за пореден път дават
силни аргументи в подкрепа на общия песимизъм за развитието на България.
У нас всичко се чете по диагонал, никой не прави и минимално
усилие да се информира подробно, всички се подвеждат по общите и обобщаващи, но
лековати, изводи, никой не слуша гласа на разума и/или математиката, всички
лековерно се доверяват на утвърдени "авторитети", било то човешки
същества или институции.
Затова
ви представям няколко простички числа за Гърция:
През трета четвърт на 2013 година
държавният дълг на Гърция възлиза на 317, 713 млрд. евро; през втора четвърт на
2014 година той вече е 317, 530 млрд. евро, т.е. намаление на дълга с 230 млн.
евро; през трета четвърт на 2014 година дългът на Гърция вече е 315, 509 млрд.
евро, т.е. с 2 млрд. евро по-малко от третата четвърт на 2013 година.
Същевременно като процент от БВП
на страната тези числа съответно са: за трета четвърт на 2013 - 171,0%; за
втора четвърт на 2014 - 177,5%; за трета четвърт на 2014 - 176,0%, т.е. има
процентно увеличение на дълга спрямо БВП от 5% при намаление на абсолютния дълг
с 200 млн. евро и процентно намаление на дълга спрямо БВП с 1,5% при намаление
на абсолютния дълг с 2 млрд. евро.
На
какво се дължат тези "разминавания"?
Основно на спад на БВП, който по
статистически данни е над 25% за последните четири години, т.е. имаме
намаляване на абсолютния дълг с 2 млрд. евро, но имаме и увеличаване на
съотношението дълг/БВП с 5%. Имаме също така и план за реформи, наложен от
международен кредитор на Гърция, какъвто без съмнение е МВФ, и от вътрешен
кредитор, какъвто е ЕЦБ, който план имаше за цел да овладее и укрепи тежкото
финансово състояние на Гърция. Вместо укрепване обаче, този план вкара Гърция в
още по-тежко положение, като налетите милиарди евро не само не постигнаха
растеж на икономиката, ами я вкараха в тежка рецесия. Сега 'тройката" иска
връщане на тези пари, но след като се провали в начинанието си.
Ето още малко простички числа за Гърция:
През
2008 година БВП на Гърция е бил в размер на 242,096 млрд. евро, а шест години
по-късно, т.е. през 2014, БВП вече се е свил до 179,080 млрд. евро, което е
разлика от минус 63 млрд. евро само за 6 години. БВП в размер на 178,570 млрд.
евро Гърция е имала през 2003, т.е. Гърция се е върнала в икономическото си
развитие 10 години назад. Тук не се включва натрупаната за периода инфлация,
която винаги допринася за ръста на БВП. Трябва да се отчете и
фактът, че през последните години липсата на инфлация утежни дълговото бреме на
Гърция, което в съчетание с намаления БВП допринесе за задълбочаването на
дълговата криза. Само между 2010 и 2011 БВП на Гърция пада с почти 20 млрд.
евро. Това е периодът, в който "тройката" се намесва грубо в гръцките
финанси и налага програмите за ограничаване на разходите, т.нар.
"аустерити".
Няма как (ще си послужа с
аналогии прочетени във фейсбук статуси) да предлагаш меню с едно ястие, което е
сготвено с некачествени и развалени продукти от слаб готвач, с непосилна за плащане
цена и голям процент за обслужване, понеже заведението приема само себе си за
свръх луксозно, и да искаш да бъде изядено насила (знаейки че ще предизвика
тежко разстройство, повръщане и натравяне с възможни летални последици), да
представиш накрая сметката и да претендираш, че ако не бъде платена ще те
оставят да умреш на масата, без да извикат спешна помощ.
Както се казва, когато са те
канили в луксозното заведение, на ВИП масата, с отбрани клиенти и богато меню,
без да са проверили платежоспособността ти, или да са си затворили очите за
нея, са приели, че в един момент, ако не можеш да си платиш, трябва да проявят
или щедрост, или солидарност, а не да те унижават и да те плашат, че ще те
изгонят от масата, вместо да платят изцяло или отчасти и твоята сметка.
И
няколко простички числа за други страни от еврозоната:
Общият правителствен дълг на
Германия възлиза на 2,155 трлн. евро (74% от БВП, което е повече от 60-те
процента заложени в Маастрихтските критерии); на Италия възлиза на 2,134 трлн,
евро (132% от БВП, колкото е било и съотношение дълг/БВП в Гърция преди
намесата на „тройката” – ЕК, ЕЦБ и МВФ – през 2010); на Франция възлиза на
2,031 трлн. евро (95% от БВП); на Испания възлиза на 1,020 трлн. евро (97% от
БВП); правителственият дълг на Белгия е 432 млрд евро или 108,2% от БВП; дългът
на Португалия е 228 млрд. евро или 131,4% от БВП и продължава да расте. Всички
тези страни бележат минимален ръст на икономиките, докато икономиката на Гърция
се е сринала с повече от 25%. Всички тези страни продължават да харчат огромни
суми за издръжка на социалните си програми и администрацията си. Всички тези
страни имат дългове надхвърлящи условията договорени и подписани в Маастрихт.
Накрая един обратен, но положителен пример:
Правителственият
дълг на Естония е едва 2 млрд. евро, а съотношението дълг/БВП е само 10,5%.