- Коя е
голямата новина от отминалите парламентарни избори?
-
Не мисля, че има голяма новина, по-скоро има
няколко малки. Първата е, че има срив в подкрепата за управляващите, с малки
прекъсвания, вече десет години ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, при сравними и
почти идентични нива на избирателна активност от предишните избори за парламент
през 2017 година. Втората е, че има срив в подкрепата за основната опозиционна
партия – БСП, която четири години полагаше огромни усилия да се представя като
единствената алтернатива на управленския модел и стил на политическо поведение.
Третата е, че все пак основните партии и лица от протестите през лятото на
миналата година, успяха, всеки по свой си начин, да яхнат дял от протестната
вълна – става дума преди всичко за Демократична България, които, въпреки че още
в самото начало на събитията се оттеглиха стратегически от полесражението, все
пак уцелиха алхимичната формула на успеха и добавиха към традиционната си
подкрепа поне още толкова. Разбира се, става дума и за Слави Трифонов, който въпреки
отсъствието си, присъстваше най-стабилно в умовете и сърцата на революционно
настроените – на площада и пред телевизорите. Дългогодишните му усилия за
подкопаване на доверието в управлението чрез скечове и политическа сатира, го
докараха до втора политическа сила на изборите и го поставиха в невъзможна и
нежелана от него политическа ситуация да му се налага да говори пред поне 550
хиляди, а не да пее пред 50 хиляди. Става дума и за по-малките партийни
субекти, които също показаха мускули и удвоиха подкрепата си от предишните
избори – като Възраждане и лидерът й Костадин Костадинов. А пък шумната дружина
около Мая Манолова дори успя да си осигури парламентарна трибуна с нелошо
представителство покрай площадния гняв, макар и с доста спорни средства и
странни познати и непознати лица, търсещи близостта й. А най-голямата малка
новина е, че силното „дубайско слънце“ успя да докара топлинен удар на почти
три процента от отишлите до урните в неделя на дъждовния и студен 4-ти април, и
донесе на напъдения Васил Божков прилична партийна субсидия, която всички ние
като данъкоплатци ще му даряваме през данъците си.
-
Защо
социолозите не познаха нито резултата на Трифонов, нито на БСП?
-
Поне познаха разликата между първия и втория, и
втория и третия, макар да объркаха местата на втория и третия. Обяснението е и
просто, и сложно. Просто е, понеже имаше един дял гласоподаватели, който не
беше решил за кого да гласува. Този дял се представляваше от предимно млади
хора, взели решение да положат електорално усилие едва в изборния ден. Няма как
това да бъде уловено дори и от най-прецизното социологическо проучване. Все пак
такова проучване е само моментна снимка за нагласите, а не прогноза за изборен
резултат. Сложното е, че от доста време при подобни проучвания съществува
проблемът с отказите от интервюиране, проблемът с промяната на нагласите,
проблемът с формулирането и подредбата на въпросите в анкетата, проблемът с
чисто пропагандния характер на самите проучвания при някои, проблемът с
„откровеността“ на интервюираните, проблемът със „стадния инстинкт“, с
изкривената медийна картина и т.н. Може да се изброяват още много подобни
фактори, които да ни дадат представа защо понякога проучванията се оказват
„неверни“. Те са верни дотолкова, доколкото методологията е спазена и
проучването е проведено коректно. И понеже социологическите агенции все още не
работят с големи бази данни, които могат да ни дадат изчерпателната електорална
картина, се получават подобни изкривявания. А обяснението за „подценения“
резултат на Демократична България, което се случва от доста време насам, е, че
извадките се правят равномерно за цялата страна, а Демократична България е с
доста силна концентрация на подкрепа в София и големите областни центрове,
което неизбежно изкривява картината. Това е валидно и за резултата на ДПС между
другото, но с концентрация в определени региони и малки населени места.
-
Правилно
ли Корнелия Нинова отказа да подаде оставка и остава на лидерския пост в БСП?
-
Това е вътрешнопартиен въпрос, който обаче е от
национално значение за тях, понеже за пореден път лиши партията от възможността
да се докаже като претендираната от години опозиция и алтернатива на
управляващите. Тази неспособност на БСП да излезе от омагьосания кръг на
партийни разправии, очиствания, люспения, търсене на врага с партиен билет, ги
докара до настоящата катастрофа – най-слаб изборен резултат, позиционни войни,
подготовка за нова разправа между непримиримите противници и в крайна сметка
отсъствие от националния дебат за бъдещето на страната, особено на фона на
следизборната безпътица, за която Нинова и БСП допринасят – искат или не.
Сигурно мислят, че са платили вече цената за това, но вероятността продължаваща
вътрешна война да доведе до мъчително и бавно изчезване на партията от
политическата сцена, е голяма. Което може и да се окаже добра новина, понеже в
освободеното ляво иделогическо пространство, се отваря възможност за нов,
съвременен, европейски ляв проект. Има достатъчно привърженици на подобна идея
и подобно развитие на събитията, които са в очакване, затова в БСП трябва да са
особено внимателни, ако искат да оцелеят в бурното море на идейните
преобразувания. Но може отвътре картината за Корнелия Нинова да изглежда по
друг начин, или пък обкръжението й да си мисли, че всяко чудо е за три дни, че
бурята ще отмине и БСП отново ще се подреди и ще предреди всички на опашката за
управленски алтернативи.
-
На какво
се дължи отливът на гласове при ГЕРБ – над 300 000 спрямо 2017 г.?
-
Безспорно на противоречивите решения за справяне
със здравните, икономическите и социалните последствия от пандемията от
коронавируса. Безспорно и на умората и отегчението от непреставащото вече 10
години политическо шоу, което премиерът Борисов предлага на българите. Парадоксално
обаче избирателите искат да го заменят с подобно шоу, но с друг шоумен.
Безспорно на преодоления страх у много хора, че без Борисов страната ще изпадне
в политически хаос, каквато картина той методично, последователно и неуморно
рисуваше и продължава да рисува. Безспорно заради анонимните разкрития от
контролирано изпусканите аудио записи с глас подобен на този на Ненчо
Балабанов, но всъщност на премиера, с будоарните видеозаписи на никому неизвестната,
освен на премиера, Мата Хари с чекмеджета пълни с „реквизит за сватби,
кръщенета и рождени дни“. Безспорно заради съмненията за мащабна корупция,
разкривани ни отвреме-навреме и от западни служби и медии, уж като
предупреждение, че следващия път ще пляскат през ръцете, но никога досега с
видими правни и политически последици. Все фактори с немалка тежест за този
срив, не просто отлив, който може и да се задълбочи, но не бива да се
пренебрегва и възможността да бъде спрян, а тенденцията обърната. Не е като да
не е предричана вече няколко пъти политическата смърт на Бойко Борисов и
моделът му на управление, всеки път забравяйки, че той е олицетворение на
собствения си народ – неговото криво огледало. Навремето президентът Петър
Стоянов настоя, че трябва да се затвори „фабриката за илюзии“, но ако се затвори,
това по-скоро би довело до отварянето на фабриката за крайни популизми,
радикални идеи и реални катастрофи. Труден избор между умерени илюзионисти и
крайни популисти.
-
Имаме ли
като цяло някаква важна промяна „отдолу”, сред настроенията и очакванията на
хората? Или пък иде реч просто за преобразувания на върха в политиката, тоест
процентни размествания на самите партии?
-
Без важни промени отдолу, няма как да има
преобразувания на върха на политиката. Но тези важни промени отдолу е възможно
да не са свързани с искане за радикална промяна на модела на управление, а само
с радикална промяна на управляващите модела. В последната година, особено след
началото на пандемията от коронавирус, премиерът Борисов наруши доста гласни и
негласни споразумения, наложи му се да разруши крехкия баланс на сили и
интереси, да не изпълни обществения договор, който беше сключил със своите
избиратели и не само. Тази перфектна буря, предизвикана от „черния лебед“
наречен COVID-19, разтърси
изоснови доверието в стила и методите на управление, и поразклати устойчивостта
на личната му харизма. Да не забравяме, че без мълчаливото съгласие на народа,
няма как да се управлява три мандата. Няма как да се управлява три мандата,
обаче, и без парите и мълчаливото съгласие от европейските му колеги. Затова
съм склонен да мисля, че исканата промяна не е за дълбоки реформи и
европеизиране, а за възвръщане на баланса отпреди пандемията. Всички други залитания
в революцията са наивни и ще доведат много партийни лидери и техните активни
привърженици до отчаяние и силно разочарование. Надеждата, че нови избори ще
променят резултата е ужасно трудна за разбиране, а слуховете за политическата
смърт на Бойко Борисов са силно преувеличени.
-
След
изборите Борисов първо поиска нещо като експертен кабинет, после каза, че ще
даде десетина депутати на Трифонов, спомена ВНС... – каква е играта му?
-
Играта е задържане на власт на всяка цена.
Запазване на контрола върху лостовете за управление на всяка цена. Губене и
печелене на време за търсене и намиране на най-доброто за ГЕРБ и премиера
решение на кризисната за партията и Борисов ситуация. Нали ясно се разбира, че
експертен кабинет при мнозинство зависещо от ГЕРБ е всъщност кабинет под контрола на Борисов.
Нали ясно се разбира, че десетина депутати дадени и контролирани лично от
премиера, означава контрол на мнозинство и възможност във всеки един момент
подкрепата да се оттегли и държавата отново да изпадне в безтегловност, ако не
се изпълняват исканията му или се направи опит за съдебна разправа с него. А мачът
с ВНС вече е игран миналата година което обаче подсказва, че наистина, дори и
пред Борисов, има непреодолими препятствия и доста подводни ями, в които
ненадейно може да се пропадне фатално. Не по-малко важен за „играта му“ е и
страхът на Борисов от служебен кабинет, настроен реваншистки, който като
камикадзе да свърши трудната работа не толкова по осъждането и вкарването в
затвора на Борисов - както искат най-разпалените му противници, - което е
невъзможно за толкова кратко време, а и не е в правомощията на такъв кабинет,
но поне да се направят публично достояние всички корупционни практики в
министерства и агенции, да се разкрият факти, които „да го заковат“. Играта му
е да създава пречки пред противниците си, да всява раздори, да моли и заплашва,
да обещава и раздава пари, да търси възстановяване на баланса с публични
актьори и задкулисни играчи, защото, както каза и самият той преди време, ДПС
стои и дебне тихо отзад.
-
Без да
ползваме клишета като „чалгари” и т.н., факт е, че „Шоуто на Слави” провожда не
особено високи културни стойности. Има ли опасност „Има такъв народ” да
допринесе още за елементаризирането на политиката, има ли такива податки? Или
пък обратно?...
-
Демокрацията като форма на управление е сериозно
атакувана още от Аристотел като неподходяща за добро управление на държавата,
именно по естетични и етични съображения, но засега по-добра не е измислена,
или поне по-справедлива от гледна точка на зачитане на равните възможности и
равните и всеобщи избирателни права. И макар че се прокрадват, вероятно от
расови, патриотични и етнически подбуди, идеи за избирателен ценз – бил той
образователен или друг – все още е ценностно правилно демокрацията да
съществува в сегашния си вид. Да не говорим, че естетическата гнусливост не е
особено добър съветник, а пък и не пречи нито избиращите с такъв вкус да бъдат
морални и политически разсъдливи, не пречи и на избраните да проявят
държавнически усет. Пък и нужно ли е да се връщаме в спомените си към 2009
година, на политическия прощъпулник на настоящия премиер в голямата политика,
ако приемем, че София е била малката, и към тогавашните писания и говорения за
миналото му, за вкусовете му и за манталитета му, които не даваха основание за
10-годишно управление. Няма такова нещо като висока и ниска или елементарна
политика, има програми, коалиции, споразумения, преговори, има администрация,
експерти, приемственост, институции, законодателна рамка, има учени, бизнес, синдикати,
т.е. има нужната база, върху която да се изгражда всяко следващо управление,
всяка следваща коалиция, да се пълни със съдържание всеки следващ мандат.
Властта си има правила, властта си има ограничения, властта си има атрибутите
за превъзпитание на всеки избран да я упражнява. Всичко в демокрацията е в
ръцете на суверена, както Слави често обича да казва. Всичко друго са
претенции, лишени от смисъл и оправдание, и всеки има един глас – и умния, и
красивия, и „чалгаря“. В демокрацията това е специфичното, че глупостта лъсва
като въшка на чело и че дълго никой не я понася, понеже рано или късно му
наврежда лично.
-
Спечели
или загуби от парламентарните избори президента Радев, или не му повлияха?
-
Ако следваме резултатите от социологическите
проучвания, колкото и да нямаме доверие в тях сега след изборите, то президента
Радев няма никакви основания да се притеснява за втория си мандат. Но все пак,
предвид ролята, която конституцията му вменява, за последващите изборите
действия, в тази неясна и напрегната политическа ситуация, то това дали ще
спечели или загуби от изборите, зависи от тези действия. На него сега му е
отредена ролята на арбитър, но и на медиатор между непримирими противници,
някои от които никак не го долюбват, а други му възлагат прекалени надежди и го
товарят с огромни очаквания. От това как ще справи в тази ситуация ще зависи в
огромна степен и възможността да го изберат за още един мандат като президент.
Естествената му свързаност с протестния гняв, прави представителите на този
гняв негови партньори, независимо дали му харесва или не, дали го приема или
не. Това „мнозинство на гнева“ по думите на Мая Манолова е и негово мнозинство.
Именно той олицетворяваше в последно време този народен гняв срещу управлението
и срещу премиера Бойко Борисов, другите просто се възползваха от предоставилата
им се възможност. Затова и той трябва да е водещата фигура в процеса на
сглобяване на анти-ГЕРБ коалицията, ако въобще се стигне дотам. Ролята му не е
формална, не е церемониална, не е и маргинална, а отказа му от лидерство ще
провокира не само яростни критики от противниците, но и ще породи разочарование
сред привържениците. Пасивността не е опция, криенето зад конституция и
институция не е опция. От него се очаква лидерство и той трябва да го предложи.
Не ме питайте как? Ако знаех, може би аз щях да съм президент!
-
Какъв
съвет бихте дали на „Демократична България” за поведението й сега след вота?
Ситуацията при нея е доста комплицирана с оглед на амбиции, изисквания на
електората, стари тежнения...
-
Съвет на „Демократична България“ не се дава и
никой не може да дава. Те знаят всичко, знаят го отдавна, затова и би било
свръхпретенциозно и свръхамбициозно да им се дава такъв. Между другото е добре
да преценят внимателно бъдещето си, да решат дали да продължат да бъдат
коалиция или да предприемат действия за превръщането си в единен партиен
субект. Така ще се предотврати възможността за нови разделяния и безсмислени от
електорална гледна точка самостоятелни явявания, при възникване на коалиционни
спорове. Но това е по-дългосрочна перспектива. Днес задачата на коалицията е
друга. Лидерите на партиите трябва да решат дали ще участват в управлението на
страната, под каква форма, при какви програмни условия, за колко време и
най-вече с кого. Трябва да начертаят червените линии по отношение на своите
партньори, т.е. какво приемат като условие за участие и отвъд какви граници
спира това участие. Нещо, в което Реформаторския блок се провали. А това, че ще
им се налага да сглобяват коалиция със свои яростни противници навремето, като
Мая Манолова, е въпрос на политически компромис и чисто човешка способност за
прошка. Дори Иван Костов преди време беше готов да подкрепя Борисов в името на
по-висша цел, наречена национален или обществен интерес.
-
Вярно ли
е впечатлението, че тежестта на ДПС в политическия ни процес намаля след вота?
-
В тези избори ДПС не успя в едно нещо. Да се
възползва от уникалната в собствената си история ситуация да са сами на техен
терен и да не отбележат нито едно попадение. Сякаш пазеха резултата, въпреки че
нямаха противник срещу тях. Или нещо се е случило с електората им, или не са
положили особени усилия за максимизиране на електорални печалби. А ако се има
предвид, че няма да са балансьор за пореден мандат, те и в предишния парламент
не бяха, но това не им попречи да осребряват и малкото предоставили им се
възможности. За българския политически живот ДПС е константна величина, затова
временна загуба на тегло най-вероятно няма да им се отрази зле. Да не говорим,
че може да ги направи по-пъргави и по-гъвкави, особено след знаковото, поне
публично, освобождаване от прекомерната политическа тежест на Делян Пеевски. В
ДПС имат инстинкт за самосъхранение, създаден от времето на Иван Костов и
тогавашния неуспешен опит да бъдат изчегъртани от политиката. Умението да
изчакват тактически своите моменти не е и няма да се забрави толкова лесно. Да
не говорим, че на институционално ниво влиянието им, оставащо незабележимо за
невъоръжено око, е огромно и е отвъд лявото и дясното, то е в сенките и
кьошетата.
-
Как виждате
бъдещето на Бойко Борисов оттук нататък?
-
Четвърти мандат като премиер никак не е изключен,
макар и не в рамките на този парламентарен цикъл. Президент също не бива да
бъде изключвана опция, поради амбиция, напреднала възраст, умора и малкото
напрежение, което предлага самата институция, а също така и заради неяснотата в
подкрепата на БСП за втори мандат на Радев, както и заради непоследователното
редуване на свръхактивност и свръхпасивност от самия президент през петте
години на мандата му. Почетен председател на партия ГЕРБ е повече от сигурна
опция. Не го виждам като дядо на внуците си в Банкя. Политиката е неговото
спасение и неговото проклятие.
