петък, 10 декември 2010 г.

Бюджет 2011 - измама в изборна година


Приетият и на второ четене държавен бюджет за 2011 година отново поляризира мненията на политици и експерти. В строго специализираните спорове по параметрите обаче за пореден път беше изпусната възможността в дебата да бъдат вкарани и данъкоплатците, като тук нямам предвид бизнеса. Това разбира се за пореден път ще даде предимство на управляващите и ще ги остави без адекватен контрол, защото извън заитересованите групи от различни професионални съсловия зависещи от бюджетни трансфери, все още никой не прави усилие да обясни преките последици от всеки похарчен лев от бюджета, върху качеството и стандарта на живот на всеки български гражданин. Макар и да имат като свое основно задължение едно подобно обяснение, политическите партии досега винаги са предпочитали да затварят дебатите за финансите в парламенарните комисии и в пленарна зала. Така всеки път ние се оказваме пред свършен факт и оставяме разпореждането с нашите пари в ръцете на хора, в чийто добри намерения отдавна сме престанали да вярваме.
И оптимистичните и песимистичните сценарии за изпълнение на бюджет 2011 са прекалено натоварени с политика и електорално позициониране в момент, когато би било по-разумно да се говори открито и без колебание за проблемите. Сковаващият страх от загуба на рейтинг, а оттам и на избиратели за предстоящите догодина местни и президентски избори, вкарва допълнително напрежение в чувствителната сфера на публичните финанси, където стабилността е от жизненоважно значение, особено в период на тежка световна икономическа криза. Така се оказваме в ситуация да изказваме опасения и да задаваме въпроси за бюджет, който вече е окончателно приет и оттук нататък може само да бъде актуализиран, с всички негативни последици за страната от този акт.

И така, какво се разбра за този бюджет, какво остана неразбрано и защо?

Според прогнозните разчети брутният вътрешен продукт на България ще бъде малко над 77 млрд. лева, като на базата на тази прогноза е направена и друга, че българската икономика ще реализира ръст от 3,6 процента. Проблемът с тези две прогнози идва от простата аналогия, която всеки би могъл да направи с прогнозите за икономиките на страните от еврозоната. Ако там прогнозите са песимистични, а България очаква за реализация на своята да увеличи износа към тези страни, то възниква съмнение за адекватността на това фундаментално очакване. Това означава или че подобен БВП няма да бъде произведен, или че нещо в сметките остава скрито. Според литературата по въпроса има два вида БВП – номинален и реален. При номиналния БВП във формулата се включва и прогнозната инфлация, което автоматично прави стойността на произведената продукция по-голяма, а оттам се увеличава и абсолютната стойност на крайния БВП. И като сравним тази нова абсолютна стойност с абсолютната стойност на БВП от предишната година, няма проблем да се получи растеж на БВП, който според прогнозата ще бъде 3,6 процента. При реалния БВП обаче нещата стоят различно, защото за основа може да се вземе базисна цена на произведената продукция от минали години. Това ще рече, че може да е произведено същото количество стоки и услуги, каквото е било произведено и миналата година, но ако измерваме номиналния БВП можем да получим растеж на икономиката, каквато е прогнозата за следващата година, а ако мерим реалния, може да се окаже, че ръст на икономиката няма. Вероятността разчетите за ръст да са правени на база номинален БВП като се скрие истината за реалния не бива да се пренебрегва и оставя подозрението, че правителстовото ще спекулират с този на пръв поглед дребен детайл.

Второто важно нещо, което научихме за бюджет 2011 беше заложения дефицит. Както може да се предполага, правителството и в този случай се опитва да жонглира по ръба. Първата задача е да се натъкмят така цифрите, че България да се окаже една от малкото страни в ЕС, която покрива Маастрихтските критерии, а това ще и даде сериозен аргумент да претендира за влизане в т.нар. чакалня за еврозоната, в момент когато страни членки на еврозоната като Ирландия, Испания и Португалия са в сериозно финансово затруднение. Втората задача е да се убеди българското общество, че България е финансово стабилна и е сред страните, които ще реализират ръст на икономиката, когато други силно разивити икономически страни като Съединените щати и Германия не знаят в каква посока ще поемат техните икономики. И двете задачи са доста съмнителни като изпълнение и двете могат да бъдат определени като предизборни флагове на ГЕРБ и лично на премиера. Но тук възниква основателния въпрос как е възможно да се калкулира ръст на БВП, което би трябвало да означава и ръст на приходите в бюджета, и същевременно дефицит. Ако държвата в лицето на министър-предеседателя и финансовия министър досега е претендирала, че за пръв път се правят съкрашения на разходите, а същевременно очаква по-високи приходи, защо се залага въпреки това дефицит? И къде отива дефицитът, който ще бъде акумулиран през 2010 година? Или в края на тази година трябва да се поеме дългово бреме в размер на предвидения дефицит, или трябва да се прехвърли за следващата година. Ако се поеме дългово бреме, то това ще увеличи още държавния дълг, ако се прехвърли за следващата година то няма как да се вместим в рамките на дефицит от 3 процента, според критериите от Маастрихт. Тогава ще трябва да се правят съкращения на държавните разходи и респективно на държавната администрация. Да, но съкращенията се правят в жизненоважни за всяка конкурираща се пазарна икономика сфери като образование и здравеопазване, а се увеличават разходите за „бюджетните паразити” каквито са МВР и МО. Ако за МВР би могло да се направи компромис, заради борбата с престъпността и корупцията, въпреки че ефективността е поставена под дълбоко съмнение, то за МО е напълно неразбираемо залагането на огромни по размер разходи, при положение че и следващата година се предвиждат сериозни съкращения на щатове в армията. Едната възможност за оправдаването на тези разходи е, че трябва да бъдат изплащани огромни по размер обезщетения на съкратените, а другата е, че все още се изплащат сключени от предишното правителство договори. Който и да е от тези отговори не удовлетворява гражданите, които мислят, че инвестицията в образование е по-важна от инвсетицията в отбрана, при положение, че сме член на НАТО и война в скоро време не се очаква. И все пак остава да виси въпросът с дефицита, за който не е ясно защо се предвижда. Освен ако правителството не е счело, че събираемостта на приходите ще спадне значително, въпреки „увеличението” на БВП, което не кореспондира с изявленията от месеци насам, че приходите се изпълняват по план и се предвижда да бъдат увеличени догодина.

Третият голям проблем пред изпълението на заложените в бюджет 2011 прогнозни параметри, е свързан с разходите за пенсии и безщетения за безработица. С около 2 млн. в пенсионна възраст, в това число и тези с право на ранно пенсиониране, и с около 327 хил. безработни, държавата ще бъде поставена в сериозно финансово затруднение. Затова и едно от перата в бюджета, за което са предвидени най-много средства е това за социални дейности. Категоричните заявки на управляващите са, че пенсиите няма да се увеличват, което беше представено във формулата „няма да се пипат”. Разбира се правителството няма да ги пипа, но естествените пазарни сили ще пипат здраво. И доходите на тези най-уязвими български гражадни ще бъдат намалени с толкова, с колкото расте инфлацията следващата година. А щом правителството предвижда ръст на БВП, то няма как да не предвиди и инфлация. Същото ще се случи и с доходите на всички онези, които няма да получат увеличение на заплати.

И така, какво се получава?

Разполагаемият доход на хората ще намалява, защото няма да се увеличават заплати и пенсии и инфлацията ще го изяжда. Но правителството предвижда ръст на БВП, който очаква от износ основно към ЕС, където не се очаква ръст на БВП или ако се очаква, той е минимален. С увеличения БВП се чакат повече приходи в хазната, минус върнатия от износ ДДС, но се предвижда дефицит в размер на около 2,5 млрд. лева, без да се увеличават разходите за пенсии и заплати в държавната администрация и при очаквани още съкращения. При очакван ръст на икономиката естествено е да се очаква и намаляване на безработицата, но разходите за обезщетения се увеличават. Същевременно има сериозен ръст на банковите депозити на гражадни и фирми, индикатор за негативни перспективи пред възстановяването на икономиката, което не кореспондира с оптимизма на финасовия министър Симеон Дянков.
И всичко това на фона на липсата на реформи в ключов сектор като националната сигурност и регресивна реформа (т.е. връщане към стари модели на функциониране на една система) в сферите на здравеопазването и социалното осигуряване.
Остава ни да разберем, дали това объркване се дължи на неразбиране на фунционирането на демократичната държава или на опит да бъдат заблуднени българските граждани с предизборна цел.
И ако ние като граждани не сме разбрали защо бюджета на България за 2011 година е такъв, вината не е в нас, а в онези, които не са успели да ни го преведат на езика на личния ни интерес, в това число и опозицията, и подкрепящите правителството, и експертите.

Текстът е публикуван в сайта ГЛАСОВЕ