четвъртък, 24 септември 2015 г.

Културният вандализъм в Америка

Робърт Крийзи*

Всеки път като чуя как бойците от Ислямска държава разрушават археологически паметници и великолепни скулптури и статуи, си мисля за покушението върху научната дейност осъществено от политиците в Съединените щати. Научната ни инфраструктура – основните принципи, по които изучаваме света, откриваме и предотвратяваме заплахи, и преследваме по-добро бъдеще – е подложена на атака от законодателите, разглеждащи науката като пречка пред осъществяването на техните цели, а също и като цел, която трябва да бъде премахната.

Сравнението може да изглежда изненадващо. Сблъсъкът на идеи, ще каже някой, не е като разрушаването на ценни артефакти, а избраниците променящи законодателството не могат да бъдат сравнявани с бойци, чиито действия включват рязане на ръце и глави на невинни хора. Всеки, който прави такива сравнения изглежда пада жертва на ирационалната политическа риторика, която вече се е просмукала в кампанията за президентските избори в Америка.

Но все пак трябва да имате предвид, че през 2010 научния симпозиум на Комисията за крайбрежните ресурси на Северна Каролина, използвайки съвременни методи, изчисли, че увеличаването на морското равнище, през следващия век несъмнено ще застраши съществуването на общностите от по-ниските области. Щатските законодатели отговориха като представиха законопроект забраняващ на учените да ползват данните от симпозиума, като по този начин подкопават способностите на институциите да изпълнят основните си задължения по защита на бреговата линия, ресурсите и гражданите на щата.

На национално равнище, Камарата на представителите на Американския конгрес наскоро прокара Закона за възстановяването на конкурентните предимства на Америка от 2015, който ще забранява употребата на изследвания финансирани от енергийното министерство при взимането на управленски решения. Езикът, използван в раздел енергия, очевидно защитава петролните и газови интереси от разкритията за влиянието от техните дейности върху климатичните промени. Но ако законопроектът бъде прокаран през Сената и ратифициран от президента, последиците от него ще се разпрострат далеч отвъд климатичните промени, без институциите да могат да използват финансираните от данъкоплатците изследвания за защита на гражданите на Съединените щати.

В същото време Ламар Смит, републиканец от Тексас предложил Закона за конкуренцията, продължава двугодишните си опити да използва Комисията за наука, космос и технологии, която председателства, за да промени процеса по оценяване и финансиране на Националната научна фондация, правейки възможно оценяването й от Конгреса.

Няма случаи на политическо несъгласие за това дали и как да се отговори на заплахи като повишаването на морското равнище и климатичните промени. Това биха могли да бъдат политически въпроси и подходящ предмет на обсъждане в една демократична система. Вместо това, те са примери за това как политиците с лекота блокират критично важна информация за сериозните заплахи по напълно партийни, а не по лични, съображения.Те решиха, че политиките трябва да се основават единствено на това, в което те вече са избрали да вярват, а не на емпиричните доказателства получени по време на научни изследвания.

Именно тук лежи връзката между Съединените щати и Ислямска държава: и двете практикуват идеологически мотивирано културно унищожение. Разликата е в това, че политиците няма да признаят идеологическите си мотиви. Напротив, те оправдават позициите си сеейки недоверие в научната инфраструктура, направила открития, които те не харесват и привеждат лековатите аргументи за „научната неопределеност”. Това не просто е лукавство, това е избягване на конструктивните дискусии върху важните проблеми и още по-лошо, това е поставяне под съмнение на научния процес и институциите, върху които се гради модерната ни цивилизация.

Да го кажем по друг начин. Нека предположим, че собствената ви интуиция ви води при предприемането на продължително пътуване с кола без основни неща като крик и резервна гума или без карта, или навигация. Преди да тръгнете изтривате информацията за крайпътните сервизи от телефона си, понеже сте твърдо убеден, че тези услуги са измамнически и са в лична изгода. Накрая каните няколко други човека да ви придружат в пътуването, без да ги информирате за това колко добре (или зле) сте екипирани.

Съгласно американския закон, подобни действия се определят като „безразсъдно излагане на опасност” или „престъпна небрежност”. Всъщност политиците канят гражданите именно на такова пътешествие – и срещат доста слаба съпротива.

Основаните на факти аргументи, като тези в последния брой на списание „Наука”, трябва да бъдат достатъчни, за да принудят американските лидери да променят отношението си. Но фактите не могат да се състезават с идеологията. Вместо това, всяка съпротива – дори когато е подплатена с емпирични доказателства – е определяна като атака срещу доминиращата политическа идеология, независимо дали е либертарианска или се основава на религиозен фундаментализъм.

Срещу подобно отношение, дразнещото – и потенциално подстрекателско – сравнение с Ислямска държава се оказва единствената надежда  за разкриване на мащаба на щетите нанесени от политиците. Може би в следващия дебат между кандидатите за президент, участниците ще трябва да отличат – от морална гледна точка – политиците атакуващи научните процедури от бойците на Ислямска държава, разрушаващи древни артефакти. Това би променило изоснови разговора.


*Робърт Крийзи е преподавател по философия в Stony Brook University в Ню Йорк и зам.-главен редактор на Physics in Perspective.

Няма коментари:

Публикуване на коментар