понеделник, 31 август 2015 г.

Дипломацията е дълго бягане

Хавиер Солана*

Успешният изход от преговорите по иранската ядрена програма дава отлично потвърждение за съхраняването на вярата в дипломацията. Споразумението – сключено след повече десетилетие преговори – показва ценността на упорството в желанието да се излезе от задънената улица, изглеждаща непреодолима пречка, а това даде надежда на много други инициативи, необходими за постигане на окончателен мир в Близкия изток.

Европейският съюз, инициатор на разговорите, трябва да се гордее със своите усилия. Ролята на Съединените щати също беше забележителна, като се започне от непрекъснатите усилия на държавния секретар Джон Кери, дори на патерици, мине се през слагането на край на 35-годишната безизходица в отношенията между неговата страна и Иран и се стигне до изключително важният натиск упражнен от президента Барак Обама за завършване на преговорите. По същия начин иранският президент Хасан Рохани трябва да бъде поздравен за своята решителност довърши започнатите преди повече от десетилетие действия, когато той беше секретар на иранския Върховен национален съвет по сигурността.

С Рохани се срещнахме през 2003, седейки един срещу друг по време на първите преговори за ядрената програма, когато нашите преговорни екипи бяха съставени единствено от европейци. Изборът на Махмуд Аббас за президент през 2005 прекрати тези разговори и в края на краищата доведе до налагане на санкции. Но все пак аз видях как решителният Рохани искаше да постигне споразумение. И, естествено, когато Рохани смени Ахмадинеджад през 2013, вратите се отвориха.

Рохани ме покани на церемонията по встъпването си в длъжност през август 2013. По време на посещението бях поканен на среща с него и други върховни лидери, в това число Мохамад Зариф, външният министър на Иран и по-късно главен преговарящ на преговорите във Виена. Веднага разбрах, че с тези мъже на иранското кормило, споразумението е възможно.

Споразумението – известно като съвместен широкообхватен план за действие – ограничаваше иранската ядрена програма до нейните мирни цели в замяна на вдигане на международните санкции наложени на страната. През следващите 15 години на Иран няма да бъде позволено да обогатява уран до повече от 3,76% (за производство на ядрена бомба се изисква обогатяване от най-малко 85%). Обогатяването ще бъде позволено единствено в ядрената централа в Натанц – не и в подземните инсталации във Форду. Иран също така ще може да държи запаси от обогатен до 3,76% уран до размер под 300 килограма.

Нещо повече, Планът ще задължи Иран постепенно да намали броя на своите центрофуги, използвани в процеса на обогатяване, през следващите десет години. Също така реакторът за тежка вода в Арак ще трябва да бъде реконструиран за производство единствено на радиоизотопи за медицински и индустриални нужди или за изследвания за друга мирна употреба на ядрена енергия, а отработеното ядрено гориво да бъде транспортирано извън страната.

Най-важното, Иран се ангажира да се присъедини към Допълнителния протокол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), разрешаващ на организацията 24-часов достъп до всички компоненти на своята ядрена програма в следващите 15 години. МААЕ ще наблюдава също така производството на центрофугите през следващите 20 години.

Споразумението стана възможно понеже иранските събеседници – постоянните страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, Гемания и ЕС – успяха да изработят обща позиция по време на процеса, проточил се повече от десет години. Това се отнасяше дори за последните преговори, когато дебатът за санкциите срещу иранската търговия с конвенционални оръжия и балистични ракети заплашваше да разбие съгласието между партньорите. Докато Русия и Китай поддържаха, че подписването на споразумение ще лиши всякакви санкции от правно основание, Съединените щати се опитваха да успокоят колкото се може повече страховете на съседите на Иран.

Консенсусът между проговарящите страни – по една от точките на споразумението отнасяща се за включването на Близкия изток сред постоянните членове на Съвета за сигурност – беше от ключово значение за убеждаването на Иран да вземе преговорите на сериозно. Но, въпреки продължаващото напрежение между Русия от една страна и Съединените щати и Европа от друга, довело до хроничен политически блокаж в Съвета за сигурност, партньорите останаха обединени и оправдаха оптимизма за бъдещето.

Всъщност от значение е също така дали сътрудничеството между постоянните членове на Съвета за сигурност и ЕС може да бъде полезно и занапред по други въпроси. Западът и Русия споделят общи интереси що се отнася до стабилността в Близкия изток, както и Китай, която е силно заинтересована от сигурността на своите енергийни доставки.

Крайно необходимо е също така – но е и най-трудно да бъде постигнато – сближаването между Иран и Саудитска Арабия. Множество от конфликтите в Близкия изток се коренят в противопоставянето между сунитския и шиитския ислям. Сътрудничеството между сунити и шиити ще бъде от жизненоважно значение за побеждаването на екстремизма на Ислямска държава, както и за прекратяването на враждите между воюващите групи в Сирия, Ирак, Йемен и Ливан. Иран трябва да покаже, че е отговорен играч в региона, а не просто поддръжник на властта на шиитите.

Преучредяването на връзките между Съединените щати и Иран без съмнение ще има силен отзвук в Израел и Палестина. Макар споразумението с Иран обективно да прави Израел по-безопасна, министър-председателят Бенямин Нетаняху го смята за историческа грешка.  За да успокои своите традиционни съюзници Съединените щати може – погрешно – да откажат в следващите месеци подкрепа на инициативите за признаване на държавата Палестина. Но е от съществено значение, че ЕС, със своето финансиране и подкрепа за временните палестински институции, няма да отстъпи от решителността си да ги направи постоянни.

Историческото споразумение с Иран е само едно от многото, които ще бъдат нужни за мира и стабилността в Близкия изток. Първото препятствие беше преодоляно. Сега трябва да се справим с останалите.


*Хавиер Солана е бивш Върховен представител на Европейския съюз за общата външната политика и сигурността, бивш Генерален секретар на НАТО и бивш външен министър на Испания. Понастоящем е президент на ESADE Център за глобална икономика и геополитика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар