петък, 28 ноември 2014 г.

Геополитическите последици от евтиния петрол

Проф. Мартин Фелдстийн*

Цената на петрола падна с повече от 25% за последните пет месеца, до по-малко от 80$ за барел. Ако цената се запази на тези равнища, това ще има важни последици – както добри, така и лоши – за много страни по света. Ако продължи да пада обаче, както по-всичко личи, геополитическите последствия за някои страни производителки на петрол може да се окажат драматични.

Цената на петрола при всички положения зависи от очакванията за търсенето и предлагането на пазарните участници. Именно ролята на очакванията прави петролния пазар много по-различен от останалите пазари. На пазара за пресни плодове и зеленчуци, например, цената се регулира според търсенето и предлагането в настоящия момент. Напротив, производителите на петрол и останалите пазарни участници в тази индустрия, могат да забавят производството и доставките на суровина, ако преценят, че цената й в бъдеще ще пада, или пък да наводнят пазара, ако видят, че цената може да нарасне.

Петролните компании по света регулират пазара като намаляват количествата извлечен петрол. Производителите могат също така да регулират пазара като намалят доставките чрез увеличаване на петролните запаси в танкери в морето или в петролни хранилища. И обратно, производителите могат да пуснат повече петрол на пазара като увеличат производството или като освободят запасите си.

Пазарните очаквания, отразени и в настоящите цени, предполагат по-малко предлагане и по-голямо търсене в бъдеще. Днес намаленото търсене е пряка последица от слабата икономическата активност, особено в Европа и Китай, но и от продължаващите технологични изменения довели до увеличаването на ефективността на автомобилите и нарастването на употребата на слънчева енергия и други нефосилни енергоизточници. Очакванията за повишаването на търсенето на петрол в бъдеще ще се отрази на развитието на новите способи на извличане чрез фракинг, ще развие технологиите за извличане на петрол от канадските катранени пясъци, ще се отрази и на намерението на Мексико да позволи на чуждестранни компании да разработват енергийните залежи на страната.

Промените в търсенето и предлагането означават, че бъдещата цена на петрола ще бъде по-ниска от очакваната от петролната индустрия само допреди няколко месеца. Някои от настоящите промени в очакванията за бъдещото търсене и предлагане бяха предвидени. Но няма как да знаем кога нагласите и очакванията ще се променят. На психологическите нагласи се отразяват както историческите колебания в цените на петрола така и промените в настоящата ситуация.

Днешните цени на петрола са свързани и с очакваните лихвени равнища. Това означава, че производителите на петрол са поставени пред следният избор: те могат да увеличат производството веднага, продавайки допълнителните количества добит петрол на настоящите цени и инвестирайки приходите при настоящите лихвени равнища, или да оставят петрола под земята като инвестиция в бъдещето.

Ниските лихвени равнища поощряват производителите да оставят петрола под земята. Когато настоящите ненормално ниски лихвени равнища по дългосрочните облигации нараснат през следващите няколко години, за производителите ще стане доста по-изгодно да увеличат предлагането и да инвестират приходите в по-високодоходни книжа. Така ако не настъпят значими промени в очакванията за бъдещото търсене и предлагане, повишаването на лихвените равнища ще причини нов спад в цените на петрола.

Ниските цени на петрола са добра новина за икономиката на Съединените щати, понеже води до увеличаване на разполагаемия доход на американците. В Съединените щати ниските цени ще доведат до пренасочване на парични потоци от производителите към домакинствата, което ще повиши търсенето, понеже домакинствата харчат по-голям дял от доходите си, за разлика от петролните компании. По същия начин, по-ниските цени ще дадат тласък на съвкупното търсене в Европа, Азия и останалите потребители на петрол.

Големите губещи от падането на цените на петрола са няколко страни, които не са приятелски настроени към САЩ и нейните съюзници като Венецуела, Иран и Русия. Тези страни са силно зависими от петролните си приходи и няма да могат да посрещнат своите правителствени разходи, особено в силно субсидираните бюджетни сфери. Дори при 75-80$ за барел, горепосочените правителства ще имат затруднения при финансирането на популистки програми, за получаване на обществена подкрепа.

Въпреки че Саудитска Арабия и няколко други държави от Персийския залив също са големи износители на петрол, те се различават от останалите производители по два основни пункта. Първо, разходите им за добив на петрол са много ниски, което означава, че ще могат да добиват на печалба и при настоящите цени, а дори и на доста по-ниски. Второ, огромните финансови резерви, ще им позволят да си финансират вътрешните и международните дейности за дълъг период от време, докато намерят начин за такава промяна на техните икономики, която да намали зависимостта им от петролните приходи.

Понататъшното намаляване на петролните цени би имало големи геополитически последици. Цена от 60$ за барел ще създаде доста проблеми на Русия. Президентът Путин повече няма да може да финансира бюджетните програми, които му носят сегашната популярност и подкрепа. Същото се отнася и за Иран и Венецуела.

Не е ясно дали сегашните режими в тези страни ще оцелеят при продължително и устойчиво намаление на цените на петрола. И обратно, очевидно е, че големите страни потребителки на петрол ще спечелят много и вече го правят.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и почетен президент на Националната служба за икономически изследвания. Председателства съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън в периода от 1982 д0 1984 година.