сряда, 23 септември 2015 г.

Глобализираната криза

Харолд Джеймс*

Ако има положителна страна на бъркотията рушаща глобалната икономика от 2008 насам, тя е че разрухата не достигна всяка част на света по едно и също време. Първият трус засегна високорисковите ипотечни заеми в Съединените щати, на което европейците отговориха със самодоволни коментари за превъзхождащата стабилност на техния социален модел. След това, през 2010, с избухването на европейската дългова криза, американците отвърнаха със злорадство, а азиатските страни бяха сочени като коренът на проблема, заради свръх раздутата си държава на благоденствието.

Днес светът е обсебен от забавянето в Китай и хаосът на борсите там. За някои, случващото се в Китай може би е съвременна версия на катастрофата на американската борса през 1929 – шок разтърсил света. Не само обаче китайската икономика страда от тези турбуленции. Русия и Бразилия са в много по-лоша форма.

Понеже глобализацията свързва твърде отдалечени едни от други хора и икономики, последиците не винаги са такива, каквито сме ги очаквали, нито пък са добронамерени. И, предвид това, че икономическите кризи по природа са много по-глобални, следващото предизвикателство пред политиците ще бъде да се опитат да смекчат ефектите им у дома – и да удържат първоначалния им импулс за намаляване на ангажиментите към останалия свят.

Но днес става ясно, че всеки успешен завършек си има и своята тъмна страна и че няма икономика способна да продължи неудържимо пътя си нагоре за неопределено време. Но, перифразирайки Лев Толстой, е по-важно да запомним, че всяка злощастна икономика е злощастна по своему и че начинът за разрешаването на проблема в една страна може и да се окаже безполезен в друга. За европейските проблеми например, не може да се посочи една проста причина, каквато е приемането на единната валута. В периода предшествал кризата с еврото, Италия преживяваше дълъг период на стагнация, докато Испания наду имотен балон подобно на американците, а Гърция страдаше от прекомерен растеж стимулиран от правителството. Обединяващият фактор е, че всеки одобрява неустойчиви политики, изискващи смекчаващи последствията действия.

Дори кризата в самите Съединени щати се развива неравномерно. Флорида и Аризона имат различни проблеми от тези в Мичиган. По същия начин икономиките на Русия, Бразилия и Китай се забавят по различни причини. Русия страда от решението си да стане голям енергиен производител за сметка на диверсификацията. Корените на китайските проблеми са в опитите да смени досегашния модел на страната основан на износ и инвестиции в инфраструктура към такъв базиран на повишаване на вътрешното потребление. Бразилия от своя страна страда от скъпите потребителски кредити и от бързото нарастване на заплатите, което изпреварва ръста на производителността.

Има начини да се справим с всеки един от тези проблеми, но най-ефективната дългосрочна стратегия за повишаване на производителността не може да бъде сведена до проста формула. За лош късмет, част от стандартните политически решения на една икономическа криза изискват бързи действия. А по време на нарастващи икономически неприятности една политика изглежда подходяща за целта: валутното обезценяване.

Това е политика, която постигна успехи в Япония, където по-слабата йена се оказа единственото реално постижение на Абеномиката и в Европа, където по-слабото евро помогна да се избегне рецесията. Европейците обичат да повтарят, че слабият долар стои зад бързото съживяване на американската икономика. Сега китайците се надяват, че обезценяването на валутата ще им помогне да възстановят конкурентните си предимства.

Проблемът разбира се е, че валутите не могат да се обезценят едновременно. В следствие на Голямата депресия, опитите да го постигнат просто тласна правителствата към налагането на разширяващи обхвата си протекционистични политики, довели до свиване на растежа в продължение на много години. Протекционистичният порив  все още липсва в решенията на настоящата криза, но това може да се промени.

Друго нежелано последствие от глобализацията е тенденцията хората и капиталите да бъдат поставяни под общ знаменател. След като големите нововъзникващи икономики забуксуваха, много хора започнаха да се оглеждат за по-добро бъдеще другаде. Типът миграция, привличащ най-голямо внимание е окаяното положение на бежанците от конфликтните зони в Близкия изток и Северна Африка. Но този поток е съпътстван от надигаща се вълна от икономически мотивирани мигранти, от Балканите и Западна Африка например. Двата типа обаче предизвикват силна местна реакция в страните, към които мигрантите са се насочили.

В същото време нестабилността в нововъзникващите икономики кара по-заможните граждани в тези страни да опитват да спасят колкото се може по-голяма част от капиталите си, което води до повишаване на цените на недвижимите имоти в глобалните пристани за спестявания като Ню Йорк, Лондон и Женева. Това прави градовете да изглеждат обаятелни и динамични, но също така създава огромни затруднения като невероятно високите цени на имотите води до пренаселване, до по-дълго и затруднено придвижване и до спад в качеството на живот за местното население.

Все още напредналите икономики се справят ефективно със спада напоследък. Но макар че икономическите решения са доста по-ефективни от тези през 1930-те, социалното напрежение и негодувание се засилва. Европа и Съединените щати днес са изправени пред нови предизвикателства. Те на всяка цена трябва да намерят решение не само на своите икономически проблеми, но също и на дълбокото човешко страдание причинено от икономическите и политическите грешки на другите страни.


*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европесйкия университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар