понеделник, 31 януари 2011 г.

Срещата между Обама и Ху Цзинтао – възход и падение на великите сили


Георги Киряков

Срещата на високо равнище между президента на Съединените щати Барак Обама и неговия китайски колега Ху Цзинтао, проведена миналата седмица на американска земя, завърши с пълен дипломатически успех за Пекин. Първата държавна визита (като тук не се включват работните визити) в Америка на китайския президент откакто встъпи в длъжност преди осем години, не донесе особени изненади за следящите отблизо отношенията между двата икономически гиганта. Но все пак трябва да се отбележи видимата припряност и неувереност в поведението на Обама, преотстъпвайки по този начин инициативата и публично признавайки трудностите и лошите перспективи, пред които е изправена Америка.

Две важни събития се случиха докато траеше визитата на китайския президент в Съедиенените щати и вероятно са дали повод за демонстрация на увереност и самочувствие от страна на китайската делегация по време на важните за американците преговори.

Излезлите данни за новия двуцифрен ръст на БВП на Китай, потвърдиха прогнозите, че китайската икономика продължава да бележи рекорди в развитието си по пътя към изравняване с икономиката на САЩ. Изпреварвайки Япония и ставайки втората най-голяма световна икономика, след тази на Щатите, икономиката на Китай дава сериозни заявки за бъдещ център на събитията. Макар и все още да е много далеч от средните доходи на глава от населението в тези страни.

Второто събитие беше свързано с данните за размера на американския дълг и събуди сериозни тревоги за възстановяването на икономиката на САЩ. Сумата от над 14 трлн. долара е колосална по размер, въпреки че не достига и половината от брутния вътрешен продукт на страната, но е вече твърде близо до определения от Конгреса таван за размера на дълга от 14,3 трлн. долара. Това означава, че двете партии трябва да вземат спешно решение или за увеличаване на тавана на дълга или да направят мащабно съкращаване на разходите. И в двата случая Съединените щати са в позицията на губещите, и в двата случая преспективите за скорошно излизане от кризата, могат да се окажат без здрави основи.

Поведението на американския президент по време на срещата на върха изцяло беше диктувано от тревогите за продължаващата икономическа слабост на Съединените щати и логично разговорите се насочиха предимно в полето на икономическото сътрудничество между двете страни.

Постигнатите споразумения за сключване на договори за произведена в Съединените щати продукция – пътнически самолети, автомобили и софтуер – на стойност над 45 млрд. долара, както се оказа в последствие, в по-голямата си част са вече сключени търговски договорености, заради което американският президент беше остро критикуван от бизнеса в собствената си страна. И въпреки обещанията на китайския президент, че ще се отнася с американския бизнес решил да инвестира в Китай равнопоставено и справедливо, управляващите в Пекин трудно ще склонят да създават заетост в САЩ, увеличавайки вноса оттам. Едно от основните очаквания на Обама, за удвояване на износа на произведена в Америка продукция към Китай, който сега е в размер на 100 млрд. долара годишно, едва ли ще се изпълни. Заради слабостта на амеркинаската икономика и съпътстващата я висока безработица, Обама влезе в нетрадиционната роля на молител, което блокира действията му по решаване на останалите неизчистени проблеми в двустранните отношения.

Пример в тази насока беше предварителният отказ в преговорите да бъде включено обсъждането на проблема с подценената китайска валута, манипулирана от правителството в Пекин, за да може да поддържа конкурентното предимство на китайските стоки. А проблемът с нарушаването на човешките права в Китай беше поставен мимоходом, без очакване за категоричен отговор от страна на Ху Цзинтао, който за пореден пък потвърди, че такъв проблем съществува и в момента текат важни процеси за промяна на положението.

Предмет на спор по време на срещите не беше и заплахата от нарастващата военна мощ на Китай, както и агресивно предявяваните претенции, особено в последната година, за контрол над важните търговски пътища в Южнокитайско и Жълто море, откъдето преминава около половината от световния стокооборот. Пасивността на американския президент е потвърждние за нарасналото политическо и военно влияние на Пекин в региона и признаване на легимното право на Китай да се разпорежда с делата там. Това може да е резултат от липсата на свободен военен ресурс, заради ангажиментите на Съединените щати в Ирак и Афганистан, а може и да е заради икономическите затруднения, които изпитват в момента. Но която и от двете причини да е, е безспорно отстъплението на Америка, което прави нейните съюзници в региона податливи на влияние от страна на новата военна сила – Китай.

Подобно поведение демонстрирано от страна на Съединените щати не съответства на претенции й на световен арбитър в регулирането на международните отношения, отнема лидерството й, и прави авторитарния режим в Пекин притегателен център за съпротива и възмездие срещу налагания от десетилетия монопол на Америка в световните дела. Политико-икономическия модел представян като успешен от Китайската народна република, след признаването на всички китайски претенции от страна на Съединените щати, ще зададе посоката за развитие на света в следващите години.
Натискът върху Барак Обама упражняван от високите нива на безработицата в Съединените щати, от желанието на всяка цена да убеди китайците да купуват американска продукция, от стигналите предела нива на държавния дълг, от силно засегнатия от кризата местен бизнес и от нежеланието за сътрудничество от страна на политическите му противници от републиканската партия, а както се оказа и от редиците на демократите, се отразява негативно върху опитите на американската дипломация да върне доверието в действията на Америка по света. Резултатите от срещата на високо равнище между САЩ и Китай, потвърждават прогнозите за изместване на центъра на световната политика към Азия. Краят на срещата донесе признание за Китай и унижение за Съединените щати. Спадащата жизнеспособност на Запада е тревожен сигнал за залеза на цяла една епоха, но пък от друга страна това е закономерен процес, ако си направим труда да хвърлим поглед назад към историята на цивилизациите.

Текстът е публикуван в сайта ГЛАСОВЕ

сряда, 19 януари 2011 г.

Борисов фалшифицира цялата държава


18.01.2011 г.
Георги Киряков

Една от най-употребяваните думи от управляващите в последните дни е фалшификация. Но ще е добре, когато правят подобни упражнения по кризисен пиар и риторика, да се върнат във времето на предизборната си кампания и да си спомнят с какви твърдо заявени намерения и цели излязоха пред гражданите и спечелиха властта да се разпореждат с техните съдби и най-вече пари. Възстановяването на справедливостта и гарантирането на сигурността на българите, ерозирали сериозно по време на управлението на тройната коалиция, беше в основата на цялата предизборна кампания на ГЕРБ през 2009 година. След знаковата поредица от корупционни скандали и негативни доклади, идващи от Брюксел, свързани с неефективната борба с организираната престъпност и корупцията и поощряващи правителството на Станишев да започне реформи в съдебната система, нямаше как приливната вълна на урагана „Борисов” да не помете тогавашните управляващи с обещанията си за генерална промяна.

Въпреки че магистралните грабежи, отвличанията на бизнесмени и техните синове за откуп и обирите на банкови клонове засягаха една шепа по-заможни българи или нищо не подозиращи чужденци и в много от случаите масовата реакция се заключаваше в глухото одобрение, че може и да си го заслужават или че това няма да сполети нас, защото сме бедни, гладни и няма какво да ни вземат, то все пак тази среда на несигурност и чувство за липса на ред и пълно беззаконие успя да убеди българските граждани, че генералската ръка ще се окаже по-добра от лявата.

За тези близо двадесет месеца от началото на управленския мандат на ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов, като изключим смелите и стигнали нови върхове на фантазията и въображението полицейски акции, обещаните коренни промени в гарантирането на сигурността се оказаха безрезултатни и сега сме в изходна позиция. Почти всички от заловените в началото на мандата и публично „осъдени” от вътрешния министър глави на престъпността в момента са на свобода заради неспособността на компетентните органи да свършат своята работа качествено – като се започне от събирането на негодни доказателства и се стигне до прекомерното и неефективно подслушване, насочено не към престъпността, а към контрола на собствените си министри, и довело до дестабилизиране не само на управлението, но и на държавата.

Но докато пускането на свобода на смятаните за глави на „октопода” лица при по-добра организация и повече воля от страна на държавата може да бъде поправено и щетата да бъде възстановена, то няма кой да възстанови щетите на онези български граждани, пострадали от драстично увеличената битова, дребна или неорганизирана престъпност. Така че когато Цветан Цветанов твърди, че се е справил с престъпността, то е добре да го каже именно на тези хора. А и доколкото се видя от двата поредни скандала с изтекли в публичното пространство записи от разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с министър-председателя Бойко Борисов, с финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов, гръмките обещания за безпощадна разправа с организираната престъпност и контрабандата са били лишени от всякакво съдържание и са само за пред наивните гласоподаватели. Зад тези обещания се оказва, че стоят мощни корпоративни и политически интереси, стигащи дотам самият пръв борец срещу корупцията и контрабандата да се споразумява с президента Първанов за опъване на политически чадър над бизнесмен, еднакво близък и до двамата, произвеждащ продукция с отнет лиценз и разчитащ на контактите си, за да продължи да го прави безнаказано и противозаконно. Така един от основните ангажименти на ГЕРБ се оказа наистина генерална промяна, но промяна, гарантираща интересите на контрабандистите, на нарушителите на законите, на онези, които по време на прехода станаха най-заможните българи и корумпираха целия политически елит на прехода. А техният гарант, самият премиер Бойко Борисов, си позволи да се държи като античен сатрап, разпределящ гражданските права и публичните средства според своите лични разбирания за справедливост.

За краткото си и объркано управление ГЕРБ ще бъдат запомнени не само с лобистките скандали в парламента, не само с покровителстване на контрабандата, не само с неуспешната си борба с организираната престъпност, от чиито среди идва и самият премиер, но и с напълно сгрешената си и неадекватна икономическа и финансова политика. Действията на българското правителство по време на световната криза, вместо да облекчат българските граждани, макар и в началото с цената на лишения, сега ще се окаже, че са утежнили и без това лошото положение на родните финанси, натоварвайки ги с прекомерни дългове и срокове за тяхното плащане, далеч надхвърлящи едно поколение. Идеята да се строят магистрали и спортни зали с публични средства (в това число и европейски такива) с аргумента, че това ще създаде работни места, ще задвижи българската икономика и ще я изкара от кризата, е повече от неадекватна. Това криво разбрано кейнсианство само потвърждава неспособността на управляващите да се справят със своите задължения и да изпълнят предизборните си обещания. Наливането на публични средства в икономиката би било оправдано, на първо място, ако държавата имаше възможност да провежда независима монетарна политика, каквото тя в условията на валутен борд няма как да направи. На второ място, дори и да се намерят някакви излишни пари в бюджета или пък да се усвоят средства от оперативните програми на ЕС, едно подобно действие би било оправдано, ако в строежа на тези съоръжения се включи армията безработни, натрупала се по време на кризата. Ако броят на работниците по обектите е същият, който е бил и преди кризата, то този проект няма как да бъде определен като генератор на работни места. Тъй като строителният бранш пострада най-много от спукването на имотния балон, то е силно съмнително, че всички останали без работа строителни работници са били наети на новите, финансирани от държавата строителни площадки. Затова пък е сигурно, че дадени фирми, близки до властта и печелещи голяма част от обществените поръчки, ще успеят да изкарат кризата на държавни разноски и единственото, което няма да направят, е да фалират и да се наложи да оставят хиляди семейства на улицата. И в областта на икономиката и финансите това управление натрупа куп грешки, които ще се наложи да бъдат поправяни от следващите, но при значително влошени условия. Ако това правителство имаше на разположение натрупан резерв, даващ му възможност да се справи с първоначалния натиск на кризата, то при тези темпове на харченето му, но и на натрупването на държавен дълг никак няма да е лесно не само на бъдещите управляващи, но и на българските граждани, в чието име се правят тези разходи, на които ще се наложи да плащат за тях, без да са усетили промяна в жизнения си стандарт.

И така, дошлото на вълната на гражданското недоволство управление на ГЕРБ докара България до положение да загуби окончателно доверието на Европа. Министър-председателят Бойко Борисов, къде от незнание, къде поради недемократични инстинкти, си позволи да обявява публично, че някои български граждани въпреки записаното в Конституцията нямат права. Също той, без да е избиран за това, си позволи да разпъне чадър над контрабандата и в нарушение на закона да я толерира, защото е дал дума на президента, което не се включва в неговите конституционни задължения. Позволи си да съди без съд и присъда, с активното участие на вътрешния министър Цветан Цветанов български граждани, отново в нарушение на всички правила на демокрацията и законите на Република България. От началото на управлението си позволява да раздава пари от бюджета, сякаш ги вади от собствения си джоб и ги е изкарал със собствения си труд. Направи за срам българите с международните си гафове, определяйки като завистници държавния секретар на Съединените щати Хилари Клинтън и португалския премиер, защото новият бразилски президент бил с български корени. И най-вече не осигури реда и спокойствието на българските граждани, с каквото обещание дойде на власт. Тази огромна фалшификация, сътворена в рамките на по-малко от две години, вече е разкрита и независимо че Борисов успя да ни убеди, че няма алтернатива на неговото (фалшиво) управление, то такава със сигурност има и тя, разбира се, не е в тройната коалиция или в някаква друга коалиция. Тя е в новото поколение, израснало в годините на прехода и образовало се в демократични условия, в условия на глобална комуникация, свобода на движение, свобода на мислене и свобода на изразяване. Разбира се, ще има и скептици, но такива винаги е имало. Едно лошо управление обаче не трябва да бъде крепено само защото няма кой да го замени.

Текстът е публикуван в сайта ГЛАСОВЕ