Независимостта на централните банки

Хауърд Дейвис*

През 1993 икономистите Алберто Алесина и Лари Самърс публикуваха труд, в който казват, че независимостта на централните банки държи инфлацията под контрол, за да няма вредни последици за икономическото представяне. Оттогава страните по света направиха централните банки независими. Досега няма промяна на курса, а всеки сигнал, че правителствата ще възвърнат политическия си контрол върху лихвите, както се случи наскоро в Индия, бива посрещан с подозрение от финансовите пазари и възмущение сред икономистите.

В действителност обаче има много нива на независимост и не всички номинално независими централни банки функционират по един и същи начин. Някои монетарни власти, като Европейската централна банка, определят сами целите си. Други, като Английската централна банка, имат пълния набор инструменти на независимостта – контрол върху краткосрочните лихви – но трябва да изпълняват инфлационните цели поставени от правителството.

Има също така разлики в това как централните банки са структурирани за осъществяване на своите цели. В Нова Зеландия, гуверньорът на банката е последна инстанция при взимането на решения. Във Федералния резерв на Съединените щати решенията се взимат от Федералната комисия за свободните пазари (ФКСП), чиито членове – седем гуверньори и пет президенти на регионалните поделения на банките – се радват на различни степени на независимост.

ЕЦБ не публикува протоколи от гласуванията и трябва да постигне консенсус по време на срещите на своя Генерален съвет. Обратното, Комисията по монетарна политика (КМП) на Английската централна банка има девет членове, четири от които са определени извън банката и всички гласувания се записват поименно; не е позволено да се скриеш зад институционални механизми. Фед не пази протоколи от гласуванията си, но „разногласията” по основните му гласувания се отбелязват (такива почти е нямало по времето когато Алън Грийнспан беше председател, но оттогава стават честа практика).

Има също така разлики във взаимоотношенията между взимащите решения и техните сътрудници, които също оказват влияние върху независимостта на централните банки. Във Фед сътрудниците представят своя собствена икономическа прогноза на ФКСП, без намеса от взимащите решения, които определят лихвите. В Английската централна банка КМП носи отговорност за официалните прогнози, които тя публикува в докладите си за нивата на инфлацията. Това е полезен подход за управление на очакванията, понеже разнопосочните сигнали идващи от централната банка могат да объркат частния сектор, както и да увеличат риска от институционална групова безотговорност.

Груповата безотговорност отчасти може да бъде опасна и ако централната банка играе ролята на контрольор, както в случая с глобалната финансова криза от 2008. През 2006, всяка централна банка, която публикуваше доклад за финансовата стабилност (или повечето от тях) правеше заключението, че банковата система на тяхната страна е в отлична кондиция, добре капитализирана е и се радва на силно управление и стабилно управление на риска.

Малко вероятно е анализатор на една централна банка поне мъничко да се е тревожил за огромния ръст на кредитирането и увеличаването на заемите през годините. Икономистите от Банката за международни разплащания – организацията на централните банки – напълно подцениха рисковете. А гласовете на несъгласните не бяха чути от малката армия икономисти на централните банки. Централните банки формално може и да са независими от правителствата в своите страни, но вътре в тях е трудно да се отклониш от партийната линия.

Разбира се съществува крехък баланс между строгата институционална дисциплина и интелектуалния вихър на мисълта. Централната банка в края на краищата не е департамент по икономика на някой университет, където разнообразието почти винаги е извор на сила. Външните наблюдатели са свободни в прочита си между редовете на съобщенията, което не винаги помага на банките да постигнат своите цели.

Което ще рече, че има очевидни възможности за изява на по-различен начин на мислене. Това насърчи Английската централна банка да експериментира с платформа, която позволява да бъдат чути множество различни гласове: блог наречен „Банково задкулисие” ("Bank Underground" - игра на думи имаща предвид станцията на метрото под главното управление на Банката), в който се публикуват постинги на младши сътрудници, противопоставящи се или подкрепящи наложената политика.

Само за седмици „Банковото задкулисие” вече се беше утвърдило като благотворен извор на провокативни идеи. Един постинг от средата на август (когато банковите котараци ги е нямало, а мишките са се разхождали свободно) посочва някои слабости във вътрешните капиталови модели на банката, които са сърцевината на режима на капиталови изисквания, заложени в критериите от „Базел 3”. Авторът, служител на Английската централна банка с името Тобиас Нойман, споделя че добавянето на повече данни в моделите може да доведе до производство на излишен шум и пропускането на важни сигнали. В резултат на това, заключава той, крайно усложнените модели може редовно да подават подвеждаща информация.

Друг постинг, публикуван през юли, отправя предизвикателство към „официалната” линия на Английската централна банка, че когато икономиката се възстанови, можем да очакваме нефинансовите компании да започнат да намаляват своите кешови наличности за сметка на инвестициите. Авторите, Кейти Фарант и Магда Рутковска, предполагат че корпоративното поведение може да се промени в резултат на финансовата криза, като затрудненият достъп до банково финансиране ще ги накара да увеличават постоянно своите кешови буфери. Ако е вярно, това е важен извод за финансовата система и особено за банките.

За краткия си живот „Банковото задкулисие” вече доказа високата си стойност. Гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни заслужава големи похвали за това, че ни позволи да надникнем през ключалката на Банката (допускайки естествено, че блогът не е напълно неразрешена инициатива).

Напълно възможно е в скоро време да се види изникването на конкурент в лицето на „Задкулисието на Фед”, макар да не съм оптимист за перспективите пред това в скоро време да се появи блог на „ЕЦБ задкулисието”. Същевременно планирам да прекарвам повече време в „Банковото задкулисие”. Там осветлението е по-добро.

*Хауърд Дейвис е първият председател на Данъчната служба на Обединеното кралство (1997-2003), бивш подуправител на Английската централна банка, бивш директор на Лондонското училище за икономика (2003-2011), генерален директор на Конфедерацията на британската индустрия и автор на книгата „Бъдещето на банкирането: възходът и падението на централното банкиране”.