Робърт Шилър*
Адам Смит направи изключителното откритие за „невидимата
ръка”, чрез която отделните хора
преследват свободно собствения си интерес, а конкурентните пазари
повишават ползите за обществото като цяло. И Адам Смит се оказа прав.
Свободните пазари доведоха до безпрецедентен просперитет за хората и
обществото. Но понеже сме податливи на манипулация или на измами, или дори лесно
изкушавани, свободните пазари ни приласкават да купуваме неща, които не са полезни
нито за нас, нито за обществото.
Това наблюдение представлява важно допълнение към
прозорливостта на Смит. И е част от идеите, които аз и Джордж Акерлоф
разработваме в нашата нова книга „Зарибявки за глупаци: икономика на
манипулацията и измамата”.
Повечето от нас са си патили от „зарибявки”-те: нежелани
имейли и телефонни обаждания, създадени, за да ни подмамват. „Глупакът” е
всеки, който не схваща изобщо, че е жертва на „зарибявка”. „Глупакът” вижда
отделните примери на „зарибяване”, но не разбира в пълна степен професионализма
стоящ зад това, нито пък дълбочината, до която този професионализъм уврежда
животи. За съжаление мнозина от нас са се оказвали „глупаци” – включително аз и
Акерлоф, което ни подтикна да напишем тази книга.
Обикновеното „зарибяване” може да увреди всеки пазар, но
нашите наблюдения са съсредоточени основно върху финансовите пазари – в тесен
времеви хоризонт, имайки предвид огромния взрив на пазарите на активи и имоти
от 2009 насам, за да можем да вникнем в смута на глобалните пазари на активи от
миналия месец.
Както много оптимисти научиха посфактум, цените на активи
са силно колебаещи се, понеже има огромен океан от риби. Купувачите са подмамени
да инвестират в неподходящи ипотеки; фирмите губят активите си; счетоводителите
заблуждават инвеститорите; финансовите съветници плетат истории за несметни
богатства изливащи се от небето; а медиите произвеждат екстравагантни
твърдения.
Но не само загубеняците са измамени. Веригата от
взаимосвързани загуби се гради, когато обезценените активи се продават с взети
назаем пари. В този случай фалитите и страхът от фалити нарастват до епидемични
размери и водят до още фалити, подклаждащи още страх. В тази ситуация кредитът
секва и икономиката колабира. Този порочен кръг на доверието в бизнеса и една от типичните
черти на „рибите” – например жертвите на „Понци” схемата на Бърни Мадоф – се
разкрива едва след края на период на ирационално изобилие.
Епидемиите, в икономиката както и в медицината, изискват
незабавни и драстични мерки. Мерките взети от властите по време на Голямата
катастрофа от 1929 бяха малко и слаби, а световната икономика навлезе в
„тъмните времена”, завършили с Голямата депресия от 1930-те и Втората световна
война. Финансовата криза от 2007-2009 вещаеше подобно развитие, но този път
правителствата и централните банки по света се намесиха бързо и координирано, и
с подходящия набор от стимули. Възстановяването се оказа слабо, но ние все пак
се оказахме далеч от нови „тъмни времена”.
Трябва да сме благодарни за това. И все пак има хора, които
казват, че фискалните и монетарните власти не са реагирали достатъчно бързо и
силно при избухването на кризата от 2007-2009. Те са убедени, че основната
причина за кризата е т.нар. от икономистите морална проказа: понеже поемащите
рискове са очаквали, че властите ще се намесят, за да ги защитят, когато
залозите им се окажат погрешни, те са поемали още по-големи рискове.
Обратно, нашата гледна точка (подкрепена от голям обем
данни) е, че резкият скок на цените обикновено е резултат на ирационално
поведение, подпомагано и подстрекавано от „рибите”. Ирационалното поведение не
се е мислело като възможност за натрупваща се отплата, ако властите се намесят
в подкрепа на икономиката и на кредитирането (или в извънредни ситуации за
спасяване на банките или предприятията). Подобни възможности привличаха малко
внимание по време на еуфорията предшествала кризата от 2007-2009: продажбите
при покачващи се цени носеха печалби; а купувачите „знаеха”, че вършат
правилните неща, дори когато не го правеха.
Нежеланието да се осъзнае нуждата от незабавна намеса за
решаване на финансовата криза е в основата си заради икономическата школа,
според която неуспехът да се предвиди ирационалното поведение, което проучвам детайлно, е заради пренебрегването на агресивния маркетинг и други реалности от ерата
на дигиталните пазари, изследвани в „Зарибявка за глупаци”.
Но придържането към подход, който пренебрегва тези фактори е
същото като да премахнеш пожарната служба, макар че без нея хората биха били
по-предпазливи – и при положение, че не предполагат възникване на пожар.
Преди много години открихме, за голямо съжаление на света,
какво се случва когато финансовата епидемия бъде допусната да се случи. Нашият
анализ разкри, не само че ендемични и естествени сили правят финансовата
система силно нестабилна, но също така, че бързата и ефективна намеса е
необходима за предотвратяването на финансов срив. Трябва да дадем възможност на
фискалните и монетарните власти да предприемат агресивни стъпки, когато
финансовият смут се превърне във финансова криза. Едни „тъмни времена” са
предостатъчно.
*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за
2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на
индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар