Технологиите запазващи работни места

Майкъл Спенс и Джеймс Маника*

Живеем във време на безпокойство от ефекта на загубата на работни места предизвикан от автоматизацията, а злокобни заглавия предупреждават, че увеличаването на броя на роботите ще заличат изцяло някои остарели професии. Но този фатализъм предполага, че сме безсилни да обуздаем създаденото за подобряване на нашия живот – и в края на краищата на работните ни места.

Доказателствата за това как технологичния потенциал помага за решаването на проблема ни с работните места могат да бъдат открити в иновативните онлайн платформи. Дигиталните платформи вече преобразиха много сфери на икономиката. Онлайн търговията създадена от Amazon и Alibaba, например, размести напълно пластовете в търговията на дребно, променяйки отчасти местната природа на пазара на дребно.

Новите онлайн платформи възприемат подобен подход към света на работната сила – със същия ефект разбира се. Чрез създаването на регионални, национални и дори глобални пазари на труда, се дава възможност на работодателите да избират измежду по-широк кръг от таланти и да свързват търсещите работа с по-голям кръг от възможности. По този начин те променят класическия начин за търсене на работа и понастоящем доближават критичната маса необходима за надделяването на този трудов пазар пред стария модел.

Такива платформи приемат различни форми. Уебсайтове като Linkedin, Monster.com и Indeed.com – свързващи отделните хора с търсещите работници за запълване на незаети работни места – вече наброяват стотици милиони индивидуални потребители и много от водещите световни компании, и са натрупали огромно икономическо влияние. Но също така съществуват дигитални пазари на „свободната икономика”, която свързва договорно необвързаните с наематели на труда им, от разработчици на уебстраници до шофиращи пътници, като по този начин се намалява неизползвания капацитет на труд и капитал.

Дигиталните платформи правят пазарите по-прозрачни и по-продуктивни, което е именно видът пробив, от който днешният пазар на труда се нуждае. В много страни 30-45% от населението в трудоспособна възраст е без работа, неактивно е или работи почасово. В същото време компаниите се оплакват, че не могат да запълнят свободните си позиции в много сектори като започнем от технологичния и стигнем до здравните грижи. А пък заетите от своя страна, често са заковани за работните си места, което не позволява да се използва пълния капацитет на техните умения. Тези проблеми показват смайващото разхищение на човешки и икономически потенциал.

Проблемите започват с факта, че днешният пазар на труда предлага сурови, непълни и географски ограничени данни за уменията, които реално се търсят. В резултат на това планирането на образователното, обучителното и кариерно развитие се основава на голяма доза случайност. Това не се отнася само и единствено до неподготвените работници, това означава, че нуждите на компаниите ще останат незадоволени.

Онлайн платформите могат значително да повишат ефективността на пазара на труда чрез събиране на данни за кандидатите за свободните работни места в разширени географски зони, като по този начин по-бързо се стига до работниците необходими за свободните позиции, както и се съкращава времето за намирането на по-подходяща работа. Това динамизиране би било от изключителна важност за Европа, където възможностите за работа между отделните страни се различават много (както и между регионите в отделно взети страни), и мнозина се чувстват като в капан в застоялата местна икономика. Малко вероятно е някой да реши да се премести от Испания в Швейцария, дори да става въпрос за мечтаната работа, но все пак този човек би приел по-добра позиция само на няколко стотин километра до дома си.

Нещо повече, чрез осъществяване на по-бързо свързване, онлайн платформите за търсене на квалифицирани работници съкращават престоя като безработен, а създаването на гъвкави възможности за почасова заетост може да привлече повече неактивни работници към пазара на труда и да помогне на почасовите работници да добавят още часове труд. В същото време, чрез свързването на правилните хора с правилното работно място, подобни платформи допринасят за повишаване на производителността.

Накратко, ако онлайн платформите не могат да повишат кой знае колко слабото търсене в напредналите икономики, чрез решаването на комплексните проблеми на развитието в нововъзникващите икономики или създаването на по-добри възможности за работа извън таблата за обяви, те биха произвели значителен ефект върху видимо неразрешимите проблеми като безработицата, работата на непълен работен ден и ниска удовлетвореност от работата. Според последното изследване на McKinsey Global Institute, такива платформи биха допринесли за повишаването на глобалния БВП с 2,7 трлн. долара годишно до 2025, което означава да добавим още едно Обединено кралство към световната икономика.

Голяма част от влиянието на онлайн платформите се гради върху употребата на технологиите за преодоляване на информационните асиметрии, които вредят на представянето на пазара на труда. В миналото, тези празнини бяха само частично запълвани чрез свързаност пренасяща само полезна информация. Но онлайн платформите доведоха до далеч по-големи информационни възможности за пренос, увеличавайки „информационната плътност”.

При разширената база данни, компаниите могат да използват аналитични алгоритми за намиране на най-добрия кандидат за дадена работа. Търсещите работа могат да разширяват образователните си способности и трудовата си биография с примери от работата си и препоръки от свои колеги и клиенти, като по този начин показват своите потенциални достойнства на работодателите много по-ефективно.

Освен това, платформи, които трупат анонимни преглеждания от настоящи и бъдещи работодатели дават на отделните хора по-добра идея за това какво се търси от дадена компания, както и за заплащането, което могат и трябва да очакват. Колкото по-широко разгласявана става удовлетвореността на работника, толкова повече компаниите са подлагани на натиск да осигурят по-добри условия за работа, за да могат да привлекат необходимите им хора.

И така, най-големите победители от това разместване са образованите и добре обучени професионалисти в напредналите икономики. Истината е, че най-търсени са инженерите и софтуерните разработчици, които изобщо нямат нужда да кандидатстват за работа; компаниите днес все повече търсят да привлекат „пасивни” кандидати, което понякога кара работодателите да увеличават заплатите на работници, които искат да задържат.

Но не всички новини са добри. Сега, когато работодателите имат нови инструменти за набиране и оценка на кандидати за работа, те могат да намират нискоквалифицирани работници, които лесно да заменят, като влошават подоходното неравенство в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче, може да бъде създадена една подобрена и завършена система за надграждане на умения, която би могла да бъде интегрирана към системата за кадрово израстване.

Има и още една полза от това. Ако кариерното развитие се свърже със специфични институции, а програмите за повишаване на квалификацията станат по-прозрачни, предлагащите образователни и обучителни програми ще станат по-отговорни при подготовката на своите студенти за проспериращ и продуктивен живот.

Като се има предвид, че абонаментните планове за смартфони в глобален мащаб ще достигнат осем милиарда до 2025, онлайн платформите имат огромен капацитет за разрастване към нови региони и сектори. Ако тези технологии продължат да се развиват, те могат да променят света на работната сила по начин, който днес не можем да си представим. Изглежда на пазара на труда все пак има място за оптимизъм.

*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, старши сътрудник в „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Джеймс Маника е директор на базирания в Сан Франциско McKinsey Global Institute.