четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Трябва да изградим единна система за прием на бежанци

Джордж Сорос*

Европейският съюз трябва да поеме отговорността за липсата на обща политика към бежанците, която превърна тазгодишния нарастващ приток на бежанци от лесно управляем проблем в поредната политическа криза. Всяка държава членка егоистично се фокусира върху собствения си интерес, често действайки срещу интересите на останалите. Това предизвика паника сред търсещите убежище, в обществата като цяло и в институциите отговорни за установяването на закон и ред. Търсещите убежище станаха основната жертва.

ЕС има нужда от всеобхватен план за отговор на кризата, план възвръщащ ефективното управление на потоците от търсещи убежище, така че да бъдат приютени, да бъдат вкарани в системата по начин отговарящ на възможностите на Европа да ги поеме. За да съм по точен, планът трябва да обхване и страни извън границите на Европа. Така би било далеч по-малко разрушително и далеч по-евтино да се контролират бежанските потоци в рамките на или в близост до сегашното им местоположение.

Тъй като настоящата криза тръгна от Сирия, съдбата на сирийското население трябва да стане пръв приоритет. Но не трябва да бъдат забравяни и останалите бежанци и мигранти. Също така европейският план трябва да бъде съпроводен от глобален отговор под ръководството на ООН и с привличането на всички страни членки на организацията. Това ще разпредели тежестта на сирийската криза върху повече държави, като в същото време  ще наложи глобални стандарти за решаване в цялост на проблемите с насилствената миграция. Ще предложа такъв всеобхватен план в шест стъпки.

Първо, ЕС трябва да приема най-малко един милион бежанци годишно в обозримо бъдеще. Но за да направи това, той трябва да разпредели тежестта справедливо – принцип приет най-накрая с квалифицирано мнозинство на срещата на върха миналата сряда.

Критично важно е и достатъчното финансиране. ЕС трябва да осигури по 15 хил. евро на всеки бежанец за първите две години за осигуряване на подслон, на медицински грижи и на образователни услуги – и да направят приема на бежанци по-привлекателно за страните членки. Това финансиране може да бъде увеличено чрез емитиране на дългосрочен дълг използвайки предимно качествения ААА капацитет, който ще даде допълнителни предимства, наред с фискалните стимули, на европейската икономика.

Също толкова важно е да се позволи на държавите и на бежанците да представят своите предпочитания, чрез използването на колкото се може по-малко насилие. Преместването на бежанците в желаните от тях страни е необходимото условие за постигане на успех.

Второ, ЕС трябва да поеме водачеството на глобалните усилия за предоставянето на необходимото финансиране за Ливан, Йордания и Турция, в подкрепа на 4-те милиона бежанци понастоящем пребиваващи в тези страни.

Досега е осигурена едва нищожна част от финансирането необходимо за основни грижи. Ако образованието, обучението и други основни нужди бъдат включени годишните разходи, които са най-малко 5000 евро на бежанец, то сумата ще достигне 20 млрд. евро. Сегашната помощ на ЕС за Турция, макар да беше удвоена миналата седмица, все още е едва 1 млрд. евро. В допълнение ЕС трябва също така да помогне за създаването на специални икономически зони с първостепенен търговски статут в региона, в това число в Тунис и Мароко, за да привлече инвестиции и да създаде работни места както за местните, така и за бежанците.

ЕС трябва да се ангажира и с предоставянето на фронтовите страни на най-малко 8-10 млрд. евро годишно, които да бъдат разпределени по равно между Съединените щати и останалия свят. Това може да бъде добавено към емитираните дългосрочни дългови книжа за подкрепа на бежанците в Европа.

Трето, ЕС незабавно трябва да започне изграждането на отделна Агенция за бежанците и миграцията на ЕС, а също така и Гранична охрана на ЕС. Сегашната смес от 28 отделни системи за третиране на бежанците не работи: тя е скъпа, неефективна и води до противоречиви резултати при определянето на отговорността за бежанците. Новата агенция постепенно би опростила процедурите, би установила общи правила за заетост и предприемачество, както и ще донесе ползи; и ще развие ефективна, уважаваща правата политика за връщане на мигрантите, които не са квалифицирани като бежанци.

Четвърто, трябва да бъдат осигурени коридори за бежанците, започващи от бреговете на Гърция и Италия, и стигащи до страните, в които искат да отидат. Това е изключително важно, за да се преодолее паниката. Следващата логична стъпка е да се подсигурят коридори във фронтовите региони, като по този начин се намали броя на мигрантите предприемащи опасно плаване през Средиземно море. Ако търсещите убежище имат разумно основание, вместо да искат да дойдат в Европа, е по-вероятно да си останат там където са. Това ще наложи преговори с фронтовите държави, в сътрудничество с Агенцията за бежанците на ООН, за да могат да бъдат установени глобални стандарти за отношение към бежанците и мигрантите. Това е петата стъпка от всеобхватния план.

Накрая, за да бъдат приети и интегрирани повече от един милион бежанци и мигранти годишно, ЕС се нуждае от мобилизация на частния сектор – НПО-тата, църковните общности и бизнеса – който да стане спонсор. За това ще е необходимо не само достатъчно финансиране, но също така и човешки и ИТ капацитет за свързване на мигрантите и спонсорите.

Бягството от потъналата в хаоса на войната Сирия можеше никога да не се случи. То можеше отдавна да бъде спряно, беше лесно предвидимо и можеше бързо да бъде овладяно от Европа и международната общност. Унгарският министър-председател Виктор Орбан в момента също изготвя план в шест стъпки за овладяване на кризата. Но неговият план, отделящ човешките права на търсещите убежище и мигрантите от сигурността на границите, заплашва да раздели и разруши ЕС чрез отхвърлянето на ценностите, върху които беше изграден и чрез нарушаването на законите, предназначени за управлението му.

ЕС трябва да отговори с искрена европейска политика за бежанците и миграцията, която ще сложи край на паниката и на ненужното човешко страдание.


*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management и председател на Фондация „Отворено общество”. Той е пионер на индустрията на хедж-фондовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар