сряда, 7 октомври 2015 г.

Не трябва да губим в Сирия

Хавиер Солана*

Пристигането на стотици хиляди мъже, жени и деца търсещи убежище от конфликтни зони, постави Европейския съюз пред две сурови истини. Първо, страните членки не изпълниха своите задължения нито една към друга, нито по международното право. Второ, отношението им към гражданската война в Сирия е непоследователно. Накратко: провалът в мирния процес в Сирия просто доведе до това бягство от преследване.

Пропуските в европейското право отнасящо се до бежанците и разликите в практиките сред страните членки е доказателство за това. Но 350-те хиляди бежанци, които пресякоха европейските граници и повече от 2600-те удавили се в опит да ги достигнат само през първите осем месеца на тази година, ни отвориха очите. Нехуманните условия, пред които се изправиха бежанците, са неприемливи.

Сега, върху т. нар. разделение „Север-Юг”, възникнало покрай икономическата криза, покрай възможното излизане на Обединеното кралство от ЕС и покрай критичната ситуация в Гърция, се появи нова пукнатина, между Изтока и Запада в Европа. ЕС не може да понесе повече трусове. Затова трябва да използва всички възможни средства за натиск върху членовете си да се придържат към своите международни и европейски правни задължения.

Същата спешност има и при постигането на мир в Сирия, въпреки че бежанците са следствие от продължителната, брутална, всестранна гражданска война в страната. Сериозността на ситуацията в Сирия не може да бъде подценявана. От началото на конфликта през 2011 се появиха повече от 4 милиона бежанци и приблизително 8 милиона вътрешни мигранти. Повече от 200 хиляди души бяха убити. Поглеждайки назад, повече от половината от 22-милионното население на Сирия, през 2011 или е загинало, или е мигрирало.

Контролът върху сирийската територия днес се поделя между режима на президента Башар Ал-Асад, различните въоръжени опозиционни групировки, кюрдите и Ислямска държава. Гражданската война позволи на екстремистката Ислямска държава да изгради своя капацитет до ниво, при което, ако сирийският режим напълно се срине, групата да бъде в състояние да запълни възникналия вакуум и да поеме контрола върху цялата страна.

Въпреки това, руските претенции, че Сирия е изправена пред избор между Асад или Ислямска държава, са несъстоятелни. Подозренията за руските намерения наскоро се потвърдиха, след като страната, според твърденията, увеличи помощта си за режима на Асад, техен отдавнашен съюзник, и започна да призовава все по-шумно за сътрудничество с режима, в битката срещу Ислямска държава. Макар руските настоявания за оставане на режима на Асад на власт да са в защита на техния собствен интерес за запазване на влиянието в Близкия изток, руснаците все пак са прави, че Ислямска държава трябва да бъде спряна.

Но е фатална грешка да мислим, че това може да се постигне без политическо решение на конфликта в Сирия – един конфликт, позволил експлозивно разрастване на организацията. Само ако външните фактори мислят отвъд военните операции и намерят политическо решение на кризата, те могат да се противопоставят успешно на Ислямска държава.

Такова политическо решение преди всичко трябва да е отражение на осъзнаването на старите грешки и ясен ангажимент да не бъдат повторени. Припомняйки си Ирак, опитът да се възстанови държавността започна с пълно демонтиране на режима на Саддам Хюсейн и всички съществуващи структури на управление. Властовият вакуум, който този подход произведе, беше запълнен от сунитските милиции и в края на краищата от Ислямска държава.

За Сирия това означава, че част от съществуващата все още държава, включително алауитската клика на Асад, трябва да бъде включена в широката коалиция, както и опозицията, и кюрдите. Без такова широко представителство, няма как да има сирийско правителство, което да се надява да победи терористичните сили и да поведе страната към стабилното бъдеще.

Разбира се изработването на такова решение няма да е лесно – не само заради дълбоките различия сред основните външни фактори. Русия и Иран – които са от съществено значение за успешно изработване на всяко решение – защитават режима. В същото време Саудитска Арабия, Турция и Катар не искат да подкрепят каквото и да е решение, включващо Асад.

Тази безизходица не може да продължава. И за щастие не е нужно. Всички кризи свършват по един и същи начин: страните сядат на масата за преговори. Това трябва да бъде целта ни в Сирия днес.

Именно тук ЕС може да прояви своята виталност. Изпълнението на тази задача ще изисква от страните членки на ЕС да изработят обща позиция, подкрепяща усилията на специалния пратеник на ООН за Сирия, Стефан де Мистура, да работи с всички значими фактори – в това число ЕС, Съединените щати, Русия, Иран и Саудитска Арабия – за постигане на мир в Сирия.

Добър старт на преговорите би било свикването на групата Е3/ЕС+3 – това са петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Китай, Русия, Съединените щати и Обединеното кралство), Германия и ЕС. Имайки предвид факта, че тези страни наскоро успяха да преодолеят дълбоките си различия при постигането на ядрено споразумение с Иран, това може би е най-подходящият формат да започне да се гради съгласие върху политическото решение за Сирия. В последствие в преговорите могат да бъдат включени и други големи играчи, особено Саудитска Арабия, Иран и Турция.

Сирия няма време. Жителите й са брутално малтретирани от доста отдавна, те могат да намерят покой в едва няколко страни и могат да бъдат подтикнати да предприемат пътуване, което е далеч по опасно. Генералната асамблея на ООН не трябва да приключва 70-тата си сесия без да предприеме решителни стъпки към ефективни преговори и ефективно решение. Светът, подтикван от ЕС, днес трябва да работи за постигането на мир в Сирия и за полагане на основите на стабилни държавни институции, които да гарантират мира в бъдеще.

*Хавиер Солана е бивш Върховен представител на Европейския съюз за общата външната политика и сигурността, бивш Генерален секретар на НАТО и бивш външен министър на Испания. Понастоящем е президент на ESADE Център за глобална икономика и геополитика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар