Янис Варуфакис*
„Най-скъпото правителство на малцинството преобърна
историята на Гърция”. Това е най-краткият начин да се опише резултатът от
гръцките общи избори проведени на 20 септември. Всъщност, с някои изключения,
същите министри се върнаха в същите министерства като част от администрацията
застанала зад същата коалиция от партии (лявата Сириза и по-малката дясна
партия „Независими гърци”), получили съвсем малко по-нисък дял от вота на
избирателите от предишната администрация.
Но изглеждащата на пръв поглед приемственост е заблуждаваща.
Макар процентът на подкрепилите правителството гласоподаватели да е сравнително
непроменен, 1,6 млн. в сравнение с 6,1 млн. гърци гласували на референдума
проведен на 5 юли за това да не бъде продължена политиката на строги икономии
налагана от кредиторите. Загубата на толкова много избиратели за малко по-малко
от два месеца отразява драматичната електорална промяна на нагласите – от
възторга до отчаянието.
Промяната е отражение на дадения мандат на премиера Алексис
Ципрас. Миналият януари, когато застанах редом до него, попитахме избирателите
дали подкрепят решителността ни да сложим край на тежките условия по
спасителните програми, които вкараха Гърция в черна дупка и действали като
шаблон за политиките на строги икономии из цяла Европа. Правителството върнало
се на власт на 20 септември получи точно обратния мандат: да приеме условията
по спасителната програма – дори най-вредният възможен вариант.
Новата администрация на Ципрас знае това. Ципрас е наясно,
че неговото правителство се движи по тънкия лед на фискална програма, която не
може да изпълни и реформи, които неговите министри мразят. Макар избирателите
да предпочитат той и кабинетът му, а не консервативната опозиция, да изготвят
програма, която преобладаващото мнозинство от гърците мразят, реалността на
строгите икономии ще бъде тест за общественото търпение.
Правителството на Ципрас
е задължено да гласува дълъг списък от ограничаващи мерки. На хоризонта
се задават три данъчни лавини. Повече от 600 хил. фермери ще бъдат принудени да
плащат допълнителни данъци за 2014 и да предплатят над 50% от предполагаемите
данъци за следващата година. Около 700 хил. малки бизнеси (в това число ниско
платени работници, принудени да действат като частници) ще трябва да предплатят
100% (да, правилно виждате) от данъците си за следващата година. От следващата
година всеки търговец ще трябва да плаща ДДС в размер на 26% от всяко спечелено
евро – както и задължението да предплати всички данъци за 2016 и 75% от данъците
си за 2017.
В допълнение към това абсурдно вдигане на данъците (което
също така включва значително увеличение на данъка добавена стойност),
правителството на Ципрас се съгласи на орязване на пенсиите и бърза продажба на
държавни активи. Дори приемащите реформите гърци не приемат дневния ред
предлаган от „тройката” (ЕК, МВФ, ЕЦБ).
Ципрас се опитва да изгради две линии на защита срещу
приближаващото цунами от страдания (а също така да тушира народното
недоволство). Първата линия е да притисне тройката да удовлетвори желанието му
да се влезе в преговори за облекчаване на дълга след като бъде напълно приета
неговата рецесионна програма за реформи.
Втората линия на защита се основава на
обещанието за подготвяне на „паралелна” програма целяща да облекчи
най-негативните последици от програмата на тройката. Но и двете линии на защита
са крехки, особено имайки предвид суровата реалност на ситуацията с гръцката
икономика.
Има основателни съмнения, че гръцкото правителство ще договори
каквото и да е облекчаване на дълга. Неизплатимия дълг, по един или друг
начин, трябва да бъде орязян. Но гръцките кредитори вече направиха две
намаления, първият през лятото на 2012, а другият миналия декември. Уви, тези
орязвания, макар и значителни, се оказаха твърде малки, твърде закъснели и
твърде неподходящи по отношение на финансовите и правните им параметри.
Въпросът, стоящ пред правителството на Ципрас е дали
следващото орязване ще е по-терапевтично от предишните. За да се помогне на
гръцката икономика да се излекува, облекчаването на дълга трябва да е
достатъчно голямо и да е лост за елиминиране на повечето нови мерки за
икономии, които просто гарантират още едно завъртане на цикъла на дългово
обезценяване. По-точно казано, намаляването на дълга трябва да се съпровожда с
отстъпки от заложените цели за първичния бюджетен дефицит в средносрочен план,
от сегашните 3,5% от БВП до не повече от 1,5%. Какво и да е по-малко от това
няма да позволи на гръцката икономика да се възстанови.
Политически възможно ли е подобно нещо? Подобно загатване
имаше в скорошна публикация във „Файненшъл таймс”, в която Клаус Реглинг,
ръководителят на Европейският спасителен фонд, Европейският стабилизационен
механизъм, се върна към мантрата на тройката, че Гърция не се нуждае от
значително облекчаване на дълга. Реглинг може и да не е ключов играч сам по
себе си, но той никога не би казал нещо противоречащо на ЕЦБ и на германското
правителство.
Разбира се, съществува и МВФ, чиито служители казват на
готовите да се вслушат в тях, че гръцкият дълг трябва да бъде орязан с почти
една-трета, или 100 млрд. евро. Но ако недалечното минало ни служи като пример
за близкото бъдеще, мнението на МВФ може да се окаже решаващо.
Това оставя Ципрас само с втората линия на защита:
„паралелна”-та програма. Идеята тук е да се покаже на избирателите, че
правителството може да съчетае капитулацията пред тройката със своя собствена
програма за реформи, обхващаща освен повишаването на производителността и атака
срещу олигархията, което може да освободи финансов ресурс, за да може да се
намалят тежките последици за по-слабите гърци от затягането на коланите.
Това е достоен за уважение подход. Ако правителството
въпреки трудностите го реализира, това може да промени правилата на играта.
Успехът на правителството обаче ще трябва да убие незабавно
двуглавата ламя. А тя е некомпетентната гръцка администрация в съчетание с
неизчерпаемите ресурси на олигархията, която знае как да се защитава,
включително чрез установяване на здрави връзки с тройката.
*Янис Варуфакис е бивш финансов министър на Гърция и
професор по икономика в Атинския университет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар