Неумолимата логика на споделената икономика

Майкъл Спенс*

Когато основават Amazon през 1994, а eBay ги последват година по-късно, те се обвързват помежду си в интернет, за да създадат нов, по-ефективен пазар. В началото това означаваше нови начини за покупки и продажби на книги и колекции. Но днес е-търговията е с всичко и предлага на потребителите нови и употребявани стоки, ставайки глобална сила в логистиката и продажбите на дребно. Също така, макар днешните компании поделящи си дейности, едва да излизат от детството си, услугите им един ден ще станат общодостъпни.

Днес вече повечето хора са чували за Airbnb, онлайн услугата за наем на жилища. Компанията има едва 600 служители, но милиони имоти давани под наем, което я прави по-голяма от най-голямата хотелска верига в света. Разбира се Airbnb предлага нещо повече от хотелска услуга, но Airbnb предлагайки възможност за, да кажем, наем на домашни помощници или доставка на храна, компанията може да стане по-голям конкурент отколкото можем да си представим.

Прозрението (очевидно в ретроспекция), стоящо в основата на модела на Airbnb – и в поникването на споделената икономика като цяло – е, че светът е наситен с употребявани активи и ресурси. Колко време употребяваме нещата – независимо дали са коли, колелета, апартаменти, ваканционни жилища, инструменти или яхти – които притежаваме? Каква стойност добавят офис сградите или класните стаи през нощта?

Отговорът зависи от вида на активите, от хората, от домакинствата или организациите, но употребата на активи изглежда е поразително малка. Наскоро стана ясно, че за автомобилите тя е едва 8%, но дори този процент изглежда много за някой, който не предприема дълги пътувания.

Но тази употреба търпи промяна. След като интернет позволи създаването на креативни нови бизнес модели, които повишават не само пазарната ефективност, но също така уплътняват употребата на собствените ни активи. Провеждат се стотици експерименти. Разбира се, не всеки от тях ще доведе до удивителния растеж на Airbnb и Uber. Някои, като Rent the Runway за дизайнерски дрехи и аксесоари, могат да намерят доходоносни ниши, други просто ще се провалят.

Дигиталните платформи, които действат като база на всички тези е-търговии срещат две взаимосвързани предизвикателства. Първото е произвеждането на мрежови ефект, така че купувачите и продавачите да се намерят един друг достатъчно бързо, за да направят бизнес модела устойчив. Второто е, че платформата трябва да поражда доверие – в продукта или услугата – и в двете страни на взаимодействието.

Доверието е решаващо за мрежовия ефект, оттук и нуждата от двупосочна оценителна система, която да поощрява купувачите и продавачите да повторят употребата на съответната платформа. По този начин малки играчи могат да получат достъп до големи пазари, понеже – по този начин – те стават известни. Силата на тези платформи произлиза от преодоляването на информационните асиметрии, чрез драматично нарастване на плътността на пазара.

Всъщност, за да насърчат редките потребители на е-търговията, иноваторите и инвеститорите разработват начини за комбиниране на оценката на данните за отделните, дори конкурентни, платформи. Макар да се налага да бъдат преодолени правните и технически проблеми, със сигурност можем да си представим видът обединяване на данни вече съществуващ при гигантските търговци на дребно като Amazon или  Alibaba.

Може, разбира се, да има и други стимули за поощряване на „добро” поведение, като капаро и депозити (за колелета задържани след определения срок или невърнати, например). Но наказателните мерки лесно могат да доведат до спорове и неефикасност. 

Обратно, усъвършенстването на системата за оценка е далеч по-обещаващо. Стимулирането на използването на ресурси втора употреба не трябва да бъде ограничавано до материалните активи. McKinsey Global Institute наскоро направи проучване на интернет платформите свързани с пазара на труда и със свързването на търсещите таланти и хора със специфични умения, с предлагащите.

Някои споделени модели – може би повечето – зависят от труда и други активи: например, човека и колата му, компютъра му, шевната му машина или кухнята (за домашно приготвената и доставяна храна). Това връщане в миналото, напомнящо за домашното производство, предхождащо модерното производство, е възможно днес, понеже интернет намалява разходите за разпространение, което преди налагаше съсредоточаване на производството във фабрики и офиси.

Може би неизбежно регулаторните проблеми нарастват, както понастоящем се уверява Uber от Калифорния до Европа. Таксита и лимузини са защитени до известна степен от конкуренция, тъй като са в лицензионен режим за своята дейност, но са и регулирани заради сигурността на клиентите. Но Uber нахлу в пазара им с един различен продукт, подвластен предимно на собствени, вътрешни регулации за превозните средства и шофьорите. Така компанията заплашва да понижи стойността на лицензите, както и всяко официално решение за издаване на нов лиценз. Не е чудно, че таксиметровите шофьори в Париж и други френски градове – досега защитени от конкуренция – предприеха масирани протестни действия  (понякога съпроводени с насилие).

Любопитният въпрос е колко добре финансовият сектор ще възприеме споделената икономика. Заемите и набирането на средства сред крайни потребители вече ни представя новите начини за свързване на заемащи и инвеститори. Несъмнено, проблемите свързани с отговорността и застраховките ще трябва да бъдат разрешени при всички модели на споделената икономика, особено при финансовите такива, но това едва ли могат да бъдат непреодолими пречки.

Истината е, че процесът на употреба на недоизползвани ресурси, който се развива предимно в интернет – независимо дали материален и финансов актив или човешки капитал и дарби – е необратим и ускоряващ се. Дългосрочните ползи са не само в извличането на допълнителни печалби от ефективността и производителността (достатъчно ясно изразено в макроикономическите данни), но също така и в създаването на крайно необходими нови работни места, изискващи широк спектър от умения. Всъщност, този който се страхува от загубата на работни места или преместването им заради автоматизацията, трябва да обърне необходимото внимание на споделената икономика и да въздъхне с облекчение.

*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, старши сътрудник в „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.