Години на грабителство

Джон Кай*

Преди повече от половин век, Джон Кенет Гълбрайт представи изчерпателно описание на катастрофата на Уол стрийт от 1929 в тъничка, елегантно написана книжка. Обсебването, отбелязва Гълбрайт, има свойството „седмици, месеци или години да се влачи между определянето му за престъпление и неговото разкриване. Това е период, между другото, в който присвояващите реализират своите печалби, а тези от които е присвоено не се чувстват ограбени. Това означава, че имаме нетно увеличение на усещането за забогатяване”. Гълбрайт твърди, че нарастването на богатството е само по себе си „грабеж”.

В едно възхитително есе бизнес партньорът на Уорън Бъфет, Чарли Мънгър, отбелязва че тази представа може да стане общоприета. Усещането за богатство може да се получи и без незаконни действия: грешката или самозаблудата е достатъчна. Мънгър въвежда понятието „неосъзнато грабителство”, за да обясни богатството трупано в периода между изграждането и рухването на илюзията.

Според тази гледна точка, критик разкриващ фалшив Рембранд не прави добро на света. Собственикът на картината търпи загуби, както може би и потенциалната й публика, а притежателите на оригинала печелят малко. Финансовият сектор не гледаше с добро око на тези, които предупреждаваха за новия икономически балон в края на 1990-те, или за кредитната експанзия предшествала глобалната финансова криза от 2008, създала ситуация на „неосъзнато грабителство”.

Много е лесно за регулаторите и пазарните участници да следват общото течение. Само смелите могат да отговорят на очакванията, за да станат богати чрез интернет търговия с акции помежду им или да откажат хората от възможността да притежават свой собствен дом, понеже не биха могли да си го позволят.

Удоволствието от грабителството е, че двама души  - всеки един от тях невеж по отношение на живота на другия и неговата роля – могат да се радват на едно и също богатство. Шампанското, което шефът на „Енрон” Джеф Скилинг изпи, когато Комисията по ценните книжа и фондовите борси на Съединените щати му позволи да търгува с дългосрочни енергийни договори на пазара, беше платено от акционерите и кредиторите на компанията, но те го разбраха едва десет години по-късно.

Притежателите на жилища в градовете на Съединените щати през 2006 взимаха ипотечни кредити, които разчитаха никога да не върнат, а данъкоплатците никога не са си и представяли, че ще бъдат принудени да спасяват кредиторите. Акционерите в банките така и не разбраха, че дивидентите получени преди 2007 всъщност са пари, които са взели назаем от самите себе си.

Инвеститорите се поздравяваха помежду си за печалбите натрупани от техните зашеметяващо високи цени на акциите в интернет. Те обаче не разбраха, че парите, които направиха щяха да се стопят като сняг през топла пролет. Разказите за преходното богатство, което беше създадено по онова време изглеждаха достатъчно правдоподобни на всички – толкова правдоподобни, че да пожертват и толкова правдоподобни, че да навредят на онези, които бяха задължени да си платят за тях.

Точните счетоводни стойности увеличават възможностите за невъобразими печалби, каквито се оказаха печалбите на Скилинг от търговията с газ. Ако измервате печалбите си чрез борсова стойност, печалбата ви ще бъде такава, каквато пазарът мисли, че ще бъде. Информацията съдържаща се в счетоводните сметки на бизнеса – информация, която трябва да оформя пазарните оценки – е извличана от самия пазар.

А пазарът е предразположен към временно напасване според споделения ентусиазъм – за дълга на нововъзникващите пазари, за интернет акциите, за гарантираните жилищни ипотеки, за гръцкия правителствен дълг. Борсовите търговци не чакат да видят кога или дали печалбите се материализират. Всички сме смъртни, казват те.

Има множество начини за ограбване и неосъзнато ограбване. В „Понци” схемата, първите инвеститори са щедро възнаградени за сметка на последните, докато притокът на участници секне. Подобни практики, незаконно практикувани от Бърни Мадоф, са напълно подобни на случващото се при надуването на балон при цените на активите.

Обирането на дребни монети пред валяк е друг източник на скрито ограбване. Инвеститорите търсят източници на постоянни дребни печалби, прекъсвани от време на време от случайни големи загуби, което е подход специфичен за търсачите на бързи печалби, при който инвеститорите заемат евро в Германия и Франция и ги дават назаем в Гърция и Португалия.

„Двойно или нищо” е подход за залагане върху губещи залози, използван от трейдърите само докато печелят – или докато парите свършат. „Хазартните играчи” следвани неотлъчно от телохранители, са типични представители на този подход. А възможността за превключване между търговските тефтери и банковите тефтери създава лесна възможност за финансовите институции да реализират печалби и да крият загуби.

Основната история за периода от 2003 до 2007 е, че банките обявяваха огромни печалби и плащаха значителна част от тях на своите трейдъри и старши служители. В последствие те разкриха, че всичко това е било една голяма лъжа, в една или друга степен спестена на акционерите, и използваха пари на данъкоплатците, за да трасират пътя към нови равнища на декларирани печалби.

Основната история на кризата в еврозоната е, че банките във Франция и Германия декларираха печалби натрупани от пари, които бяха дадени назаем на Южна Европа и бяха прехвърлени като лоши заеми на ЕЦБ. И в двете истории трейдърите заемаха от бъдещето. Но накрая бъдещето дойде, както става винаги, превръщайки грабителството в безделничество.

*Джон Кай е гостуващ професор по икономика в London School of Economics, преподавател в St John’s College, Oxford, член на the British Academy и член на Кралското общество на Единбург.