сряда, 28 октомври 2015 г.

Да разрушиш икономиката, за да я спасиш

Ричард Ран*

Ако може с една фраза да се опише Виетнамската война, то тя би била следната: „Трябваше да разрушим селото, за да го спасим”. На политическата класа във Вашингтон това не говори нищо, но ако трябва да сме по-прецизни, мнозина от тях не ги е грижа, че техните политически предложения и действия причиняват много повече страдание отколкото ползи.

На 29 септември Конгресът проведе изслушване по постановлението предложено от Бюрото за финансова защита на потребителите (БФЗП), което на път на унищожи голяма част от бизнеса с малките кредити и да тласне мнозина хора с ниски доходи и с голям кредитен риск в ръцете на кредитните акули. Постановлението на БФЗП е толкова скъпоструващо, че повечето кредитори ще излязат от бизнеса – по вина на правителството.

Индустрията с малките кредити беше остро критикувана заради облагането с високи такси и агресивните практики по събиране на дължимото. Проблемът е, че е доста скъпо да се заемат пари на хора с висок кредитен риск и ако на легитимния бизнес не бъде позволено да извлича разумни печалби заради правителствените регулации, сивият сектор в този бизнес ще остане единственият обслужващ бедните.

Както посочи Джеб Хенсларинг, председател на Комисията за финансови услуги към Камарата на представителите, на директора на БФЗП Ричард Кордри: „Това са кредити, от които мнозина се нуждаят, за да се ползват от всякакви услуги или да карат колите си и така да запазят работата си”. Г-н Кордри нямаше решение на проблема как бедните да получат необходимия малък кредит, ако бъде отнето правото на заемодателите да отпускат кредити.

Новите регулации въведени от Агенцията по приходите ги направи много скъпи и в много случаи направи невъзможно за американци живеещи в чужбина да отворят банкови сметки в страните, където живеят. Новите регулации наложени от Агенцията по приходите и Финансовото министерство, наречени „трябва да знаем твоя клиент”, направи малките кредити много скъпи или недостъпни за ниско платените работници в страни по цялото земно кълбо, пращащи пари на своите семейства в собствените им страни.

Вредата от тези регулации е очевидна за всеки от нас, които пишем по проблема в последните няколко години. Служителите от данъчната и финансовата администрация на Обама проявяват коравосърдечие и злонамереност при унищожаването на възможността милиони да получават необходимите банкови услуги, без да им бъде предложена легална и ниско разходна алтернатива.

Президентът Обама разкри намеренията си да унищожи индустриите зависещи от въглищата и фосилните горива. Резултатите бяха, че разходите за енергия станаха много по-високи, като така стотици хиляди работници в тези индустрии загубиха работните си места, а ниско платените работници ще пострадат най-много от невъзможно високите енергийни разходи.

Дори според изчисленията на администрацията, ако всички президентски предложения се превъплътят в закони, то това ще намали световната температура едва с две стотни от градуса до края на века. Огромното намаляване на стандарта на живот за милиони  – и разрушаването на цели икономически сектори – за почти никакви ползи е върхът на политическата арогантност.

Нов доклад публикуван миналата седмица от Фондацията по проблемите на глобалното затопляне, изготвен от доскорошния делегат на междуправителствения панел за климатичните промени Индур Гоклани, призовава за нова оценка на емисиите въглероден двуокис. Г-н Гоклани казва: „Влиянието на въглеродния двуокис върху посевите според изчисленията увеличава стойността на глобалният добив с около 140 млрд. долара на година.

Други изследвания показват, че земята е станала по-зелена през последното десетилетие, предимно заради нарастването на нивата на въглеродния двуокис. В същото време влиятелни изследвания върху слънцето доказват, че слънчевите изригвания ще са на етапа на своя цикъл на намаляване на активността през следващите няколко десетилетия.

Все още има твърде много неизвестни, за да бъдат правени категорични заключения за връзката между вдигането на глобалните температури, заради повишаването на нивата на въглеродния двуокис и отслабването на слънчевата активност. Но е напълно безотговорно да се разрушава голяма част от потенциала за икономически растеж и да се наврежда на живота на хората днес, за да се извличат ползи за бъдещите поколения, които могат, но могат и да не бъдат благоприятно повлияни от климатичните промени. И понеже технологиите се развиват, което повишава доходите, този бъдещ живот ще бъде доста по-подготвен да се справи с всякакви негативни промени.

Накрая, бях шокиран от факта, че по време на дебата на Демократическата партия миналата седмица, никой не отбеляза увеличаването общите правителствени дългове като процент  от БВП като голям риск. Дълговата криза е на лице днес и се влошава.

Народът на Гърция вече претърпя спад на БВП на глава от населението с една-трета в резултат на дълговата криза и на безцелните финансови регулации. Тази криза ще се разпростира по земното кълбо през следващите няколко години. Заради твърде големия дълг, икономиката на Пуерто Рико се свива драматично бързо. 

Ако първо не бъде решена глобалната дългова криза, няма да имаме ресурси да се справим с каквито и да е бъдещи климатични или други катастрофални събития, като глобалните епидемии.

Политическата класа, заради неконтролируемото си желание за власт и контрол, е на път да разруши глобалното „икономическо село”, докато се самозалъгва, че иска да го спаси.


*Ричард Ран е американски икономист. Старши  сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономичекски растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар