вторник, 1 декември 2015 г.

Интернет финансиране или интернет зарибяване?

Робърт Шилър*

Ако някой търси перфектният пример защо е толкова трудно да накараш пазарите да работят добре, не трябва да търси по-далеч от това да погледне спънките и споровете съпътстващи набирането на финансиране през интернет в Съединените щати. След повече от три годишни обсъждания, Комисията по ценните книжа и фондовите борси миналия месец определи окончателните правила, по които ще се осъществява набирането на средства през интернет и все пак новата регулаторна рамка все още е далеч от необходимото за подкрепата на такъв вид финансиране по целия свят.

Действителното набиране на финансиране през интернет, или безпристрастно интернет финансиране, се отнася до дейностите на онлайн платформи, които продават пряко дялове на стартъп компании на голям брой малки инвеститори, прескачайки традиционния рисков капитал или инвестиционното банкиране. Концепцията е същата като при онлайн аукционите. Но, за разлика от възможността хората да предлагат своята продукция на целия свят, финансирането през интернет е предназначено за бързо набиране на средства, от онези, които разбират бизнеса, който банкерите може и да не разбират. Това определено звучи вълнуващо.

Регулаторите извън Съединените щати често са по-благосклонни и някои платформи за интернет финансиране вече работят. Например Symbid в Холандия и Crouwdcube в Обединеното кралство са основани през 2011. Но финансирането през интернет все още не е ключов фактор за световните пазари. И това няма как да се промени без подходящи – и иновативни – финансови регулации.

Има концептуални ограничения пред разбирането на проблема, че властите трябва да наложат регулации върху този род финансиране, заради неуспеха на преобладаващите икономически модели да преодолеят манипулативните и непочтени действия дължащи се на човешката природа. Икономистите обикновено описват рационалната природа на човека, честната му страна, но пренебрагват нейното двуличие. По този начин те подценяват някои от рисковете на набирането на финанси през интернет.

Рисковете лежат не толкова в откровената измама – големи лъжи, за които можеш да влезнеш в затвора – а в по-изтънчените форми на измамата. Напълно е възможна откровена измама, чрез промоции насочващи наивните любители към измамните им бизнес планове или разкривайки им ги неохотно, или само отчасти.

Това се случва не защото хората са напълно нечестни. Дори напротив, те обикновено се гордеят със своята почтеност. Това е така, понеже тяхната почтеност си има малките недостатъци тук и там – но като цяло не толкова малки.

В съвместната ни книга с Джордж Акерлоф „Зарибявка за глупаци: икономика на манипулацията и измамата”, разкриваме как безскрупулното поведение влияе съществено на икономическата теория. Икономическото равновесие трябва да бъде смятано, преди всичко, за зарибяващо равновесие, при което кратковременното индивидуално мошеничество може да се превърне в нещо от систематична важност, когато се упражнява от бизнес организации поставени под засилен конкурентен натиск. Да, конкуренцията възнаграждава мотивираните и работещите здраво. Но също така тя често ги принуждава да вървят по ръба на добре прикритата измама.

Новите правила наложени от Комисията по ценните книжа и фондовите борси отнасящи се до финансирането през интернет са комплексни, понеже се опитват да разрешават заплетени проблеми. Концепцията върху която е изградено финансирането през интернет е разпръскване на информация сред милиони хора. Повечето от тях, дори най-умните, не могат да уловят следващата успешна бизнес възможност. Онези, които са способни са доста отдалечени един от друг. Икономистът Фридрих Хайек го е описал доста добре през 1945:

„Отвъд всякакво съмнение е, че има масив от много важни, но неподредени знания, които е невъзможно да бъдат наречени научни в смисъла на познание за общи правила: познание за отделно обстоятелство и конкретно място. Трябва да се признае, че на практика всеки човек има някакво преимущество пред всички останали, заради притежаването на уникална информация, чиято употреба може да му е дала това преимущество, но от която може да се възползва, само ако решението зависещо от информацията е на самия човек или е взето с негово активно участие”.

Проблемът е, че гарантирането на автентичността на „уникалната информация” върви ръка за ръка с уязвимостта от измама. Именно заради това канализирането на разпръснатото познание в нов бизнес изисква регулаторна рамка, която защитава искреността и честността. За лош късмет новите правила за финансиране през интернет наложени от Комисията няма да стигнат по-далеч от сегашната си рамка.

Законодателството от 2012 натоварващо Комисията със задължението на изработи правила за платформите предлагащи финансиране през интернет определят, че нито една стартъп компания не може да ги използва за набиране на повече от 1 млн. долара на година. Това е на практика безполезно, ако сме решили да ограничим възможностите за измама. В действителност, приемайки че тази клауза е сериозна грешка, имаме нужда тя да бъде поправена с ново законодателство. Един милион долара е крайно недостатъчно, а ограничението ще се наложи и върху интернет финансирането на добри идеи.

Някои от правилата на Комисията обаче работят срещу измамите. Особено това, при което платформите за финансиране през интернет трябва да осигурят комуникационни канали „чрез които инвеститорите могат да комуникират един с друг и с представители на търсещите финансиране относно намеренията им”.

Това е добро правило, основа за цялостната идея за финанасиране през интернет. Но Комисията може да направи повече от това да декларира убедеността си в „нецензурираното и прозрачно обсъждане на въпроса”. То би предполагало, че платформите за посредническо спонсориране трябва да инсталират системи за проследяване, за да се защитят от намеса и от фалшиви купувачи правещи измислени коментари.

Комисията и другите регулатори трябва да предприемат и още стъпки. Те трябва да притиснат посредниците да създадат платформа, която обобщава написаните коментари и прави оценка на реномето. Всъщност защо да няма платени коментатори, които акумулират „лайкове” или чиито коментари по темите да оценяват дали предприемаческите инициативи биха били успешни?

За финансовата система като цяло успехът зависи преди всичко от доверието и вярата, всяко едно от което, както подозрението и страхът, е силно заразно. Именно заради това, ако искаме набирането на финансиране през интернет платформи да достигне своя глобален потенциал, възможността за зарибяване трябва да бъде пресечена от самото начало. Регулаторите трябва да въведат работещите правила (и ще бъде добре да побързат).


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар