сряда, 30 декември 2015 г.

Защо икономистите поставят здравето на първо място?

Кенет Ароу и Апурва Санджи*

В един идеален свят всеки и навсякъде би имал достъп до здравните услуги, от които се нуждае, без да се налага да плаща повече отколкото може да си позволи. Но, е ли „здравеопазването за всички” – известно още като универсално и всеобхватно здравеопазване – наистина възможно, не само в богатите страни, но също така и в бедните?

Краткият отговор е, да. Именно поради тази причина се присъединихме към стотиците икономисти от повече от 50 страни, за да накараме лидерите да дадат предимство на инвестициите в универсалното и всеобхватно здравеопазване. А по-голямата цел стояща зад тази „Декларация на икономистите”, събрани благодарение на Фондация „Рокфелер”, под която засега са се подписали повече от 300 души, поставя глобалното здравеопазване и развитието на исторически кръстопът.

През септември Генералната асамблея на ООН прие нов 15-годишен пакет от глобални цели, който да направлява международните усилия при премахването на бедността, насърчаването на приобщаващия просперитет и гарантирането на здравето до 2030. Докато световните лидери се подготвят да задействат най-амбициозния лист от задачи, които да се свършат – Целите за устойчиво развитие ще започнат да се изпълняват на 1-ви януари – решението откъде да се започне може да се окаже непосилна задача.

За икономистите обаче отговорът на предизвикателството е повече от ясен. Следващата глава от стратегията за развитие би трябвало да се съсредоточи върху по-доброто здравеопазване – и не трябва да оставя нито един човек извън него.

Достигането до всеки на висококачествени, основни здравни услуги без опасност от финансово разорение е първостепенна задача. Здравето и оцеляването са основни ценности практически за всеки индивид. Освен това, за разлика от други ценни блага, като храната, те не могат да бъдат предоставени без преднамерена социална политика.

Фактът, че „предотвратимата смъртност” остава всеобщо право в страните със средни доходи, е симптом за неработеща или недофинансирана система за здравни грижи, а не за липса на медицински умения. Ако ние увеличим инвестициите в здравеопазване веднага, до 2030 можем да сме много по-близо до свят, в който нито един родител да не губи детето си  - и нито едно дете да не губи родителя си – по предотвратими причини.

Универсалното здравеопазване е също така разумно. Когато хората са здрави и финансово стабилни, икономиките на техните страни са силни и по-проспериращи. А при ползи надхвърлящи десет пъти първоначалните разходи, инвестирането първо в здравеопазване може да донесе ползи и за останалата част от новия план за глобално развитие.

Затова въпросът не е дали универсалното здравеопазване е ценност, а как да го направим възможно. Повече от сто страни предприеха стъпки по този път; в ход е и откриването на важността на възможностите и стратегиите за ускоряване на движението към целта да се осигури здравеопазване за всички. По-специално ние сме убедени, че в три от сферите – технологии, стимули и изглеждащите „нездравни” инвестиции – има потенциал за скоростно придвижване към универсално здравеопазване.

Първо, технологиите бързо се превръщат в извор на дълбоки промени, особено в развиващите се страни, където пропастта в достъпа до здравни грижи е най-непреодолима. В Кения, което вече е световен лидер в движението на пари чрез „m-PESA”, един подем в телемедицината, позволяващ на пациентите на село и на общопрактикуващите лекари да си взаимодействат чрез видеоконферентна връзка с персонала в големите кенийски болници и покачващ значително качеството на грижите при изключително ниски разходи.

Фондация „m-PESA”, в партньорство с Фондацията за африкански медицински изследвания, също така започна да провежда онлайн обучение чрез групови съобщения, за да бъде във връзка с групата и да споделя важни нововъведения. Инвестициите в стойностни и евтини технологии ще ни помогне да постигнем повече за всеки инвестиран долар.

Направляването на силата на вътрешните подбуди е още един начин да се ускорят реформите в здравеопазването. Това може и трябва да бъде направено без да се принуждават бедните са плащат за предоставяните здравни услуги. Например, когато държавата плаща на частния сектор въз основа на резултати (например броят или делът на ваксинираните деца), отговорността и получените резултатите трябва да са се повишили. Ваучърната програма за репродуктивно здраве в Уганда и Кения днес осигурява достъп до качествени услуги от частния сектор.

Накрая, изграждането на гъвкава система за здравни грижи – достатъчно гъвкава, но и да не се прекърши под напора на проблемите – означава подобряване на публичните блага, пряко свързани с човешкото здраве. Тя включва чиста вода и хигиенни навици, както и пътища и инфраструктура позволяващи адекватна спешна помощ и предоставяне на услуги. Здравната система не може да съществува във вакуум и ако сме сериозни в желанието си за устойчиво развитие, е време да разберем, че инвестициите в допълнителни системи са полезни, а не излишен разход. Трябва да сме предпазливи, разглеждайки медицината като единствения начин за подобряване на здравето.

Успехът при осъществяването на световните цели за развитие зависи от способността ни да достигнем до най-бедните и най-маргинализирани групи хора, сред които смъртността и инвалидността са най-високи. Естествената промяна на статуквото няма да е достатъчна, за да достигнем до тях. Вместо това ние трябва да придвижим обществената система за здравни грижи отвъд ограниченията й чрез инвестиране в и внедряване на нови технологии, засилване на стимулите и разбиране, че системата на здравеопазване не съществува във вакуум.

Универсалното и всеобхватно здравеопазване е правилното, разумното, но и закъснялото действие. За да станем свят, в който всички нужди от здравни грижи да бъдат посрещнати и никой да не попада в бездната на бедността, нашите лидери трябва да разберат това послание и да действат.

*Кенет Ароу, носител на Нобелова награда за икономика за 2015, е почетен професор по икономика и преподава оперативни изследвания в Станфордския университет.


Апурва Санджи е главен икономист на Световната банка за Кения, Руанда, Уганда и Еритрея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар