понеделник, 7 декември 2015 г.

САЩ се нуждаят от ориентирана към бъдещето фискална политика

Глен Хъбард*

Най-накрая републиканските кандидати в президентската кампания в Съединените щати започнаха да се фокусират върху икономиката. Във време на безпокойство сред избирателите със средни доходи относно неравното разпределение на богатството и нарастващото усещане за нестабилност в социалната и здравната система, този разговор може би не е толкова важен. За нещастие, не се отделя толкова много внимание на връзката между тези два ключови проблема.

Всъщност справянето с проблемите на социалната и здравната система е важно, за да разберем какво точно тревожи средната класа. Но фискалната политика в частност все още остава фиксирана върху високото данъчно облагане за богатите, за да се субсидират по-високите доходи на всички останали.

Преразпределението на доход за някои може и да е привлекателна идея – в това число, в по-малка степен, за републиканците, подкрепящи една по-мека версия, в която сравнително високите косвени данъци подкрепят разширено подпомагане на семействата – но това е „златото на глупака”. Както показва скорошен доклад на „Брукингс институт”, по-високите косвени данъци правят малко за намаляването на подоходното неравенство в Съединените щати.

По същия начин по-високите данъци не могат да разрешат проблема с планините от негарантирани задължения в социалната система и здравеопазването. Поддържането на тези програми в настоящия им вид ще изисква унищожаващо растежа повишаване на данъците за американците със средни доходи, както и ново орязване на правителствените разходи за отбрана, образование и научни изследвания.

Има само един начин да се осигури общо споделен просперитет в Съединените щати: ориентирана към бъдещето фискална политика, целяща да повиши заетостта и производителността, да поддържа ниски косвени данъци, да усили подкрепата за работещите и да инвестира в образование, иновации и инфраструктура. Алтернативата – оставане в миналото под формата на лихвени плащания върху националния дълг и разходи за програми, както и продължаване на ограничаващата фискална политика – би пречила на просперитета на домакинствата със средни доходи, понеже ще се наложи ново вдигане на данъците и намаляване на публичните инвестиции.

За финансиране на тази ориентирана към бъдещето фискална политика лидерите на Съединените щати трябва да проведат реформи засилващи дългосрочната жизнеспособност на мрежата от социални услуги. По същността си социалната и здравната система са нестабилни, като винаги има дупка между планираните приходи и обещаните услуги достигаща десетки трилиони долара – добавящи допълнителни дългове към исторически високите дългове, които федералното правителство вече е натрупало.

Затварянето на дупката с вдигане на данъците – тежестта на които ще се стовари предимно върху домакинствата със средни доходи – би застрашило както икономическия растеж, така и стандарта на живот. А орязването на разходите не гарантира сигурен резултат. Здравеопазването и социалните услуги вече изяждат половината от федералния бюджет на Съединените щати, като през 1965 този дял е бил една-шеста, и се предвижда тези разходи като процент от БВП да се увеличат двойно до 2040. Без промяна на курса фондовете за финансиране на програмите ще бъдат изчерпани до 2030.

Избягването на това ще изисква политическите лидери на Съединените щати да ограничат ръста на харчовете за тези програми и да засилят подкрепата си за хората със средни доходи. Макар социалните услуги и здравните грижи да остават важни за осигуряването на достоен живот в пенсия, все пак тяхната роля трябва да бъде преразгледана и съобразена с настоящите нужди.

Например, за да сме сигурни, че никой работил 30 и повече години няма да живее в бедност на стари години, социалната система се нуждае от повишаване на минималните осигуровки за нископлатените работници и от повече благоденстващи пенсионери, поради малкия ръст на осигуровките за цялото това време. Свързването на индекса на потребителските цени с калкулирането на осигуровките на федерално ниво би гарантирало, че осигуровките по-точно ще отразяват инфлацията, като в същото време забавяме ръста на осигуровките за отделните индивиди.

Освен стабилизирането на финансите на социалната система американските лидери трябва да приемат политики, които поставят акцент върху труда. Възрастните работещи след възрастта за пенсиониране от 67 години не трябва да бъдат облагани с данъци, а ограниченията след навършване на пенсионна възраст трябва да бъдат премахнати, така че възрастните да могат да работят на пълен работен ден без да губят социалните си привилегии. Накрая, стимулите за частните пенсионни планове трябва да бъдат разширени.

Подобен честен и модерен подход може да се приложи и по отношение на система за здравни грижи, без да се налага по-голямо увеличение на данъците на американците със средни доходи. За незапознатите ще кажа, че предложенията направени от двупартийната комисия за допълнителна подкрепа, при която възрастните получават субсидия за закупуване на частна здравна застраховка, трябва да бъдат приети.

Осигуряването на възможност на индивидите да покриват допълнителните удръжки и съпътстващи плащания, здравните осигуровки – пари, които не са обект на данъчно облагане заради това, че са депозирани и могат да бъдат използвани без да бъдат облагани с данъци по всяко време, за покриване на необходимите медицински разходи – трябва да бъдат разширени и засилени. Допълнителната подкрепа може да намали значително разходите за здравни грижи, след като се приеме рамката за по-ефективното разходване на събраните от осигуровки средства, чрез конкуренция и иновации в грижите и обхвата на грижите.

Засега единственият кандидат за президент на Съединените щати, който припозна нуждата от подобен ориентиран към бъдещето подход, е бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, който предложи модернизационни реформи на социалните услуги и медицинските грижи, избягващи огромните щети върху американците със средни доходи и по-високата дългова тежест върху бъдещите поколения. Други двама републикански кандидати, губернаторът на Охайо Джон Касич и сенаторът от Флорида Марко Рубио, също предложиха идеи за конструктивни реформи.

И обратното, бившият държавен секретар и кандидат на демократите Хилари Клинтън и водещият републикански съперник, Доналд Тръмп, предлагат коренно противоположни реформи на социалната и здравната система. Сенатор Бърни Сандърс, съперникът на Клинтън при демократите, дори предлага да се увеличат дефицитите на програмите.

При толкова малко президентски кандидати разбиращи връзката между реформирането на системата за социални и здравни грижи и осигуряването на широко споделен просперитет, Съединените щати са поставени пред сериозен риск. Плановете за прогресивно преразпределение може би ще продължат да се изпълняват или консервативните планове за реформа на социалните и здравни програми да се провалят. Независимо какво ще се случи, Съединените щати ще се изправят пред необходимостта от нарастване на данъците заради слабия растеж и пред намаляване на ползите, които публичните инвестиции могат да донесат за бъдещето на страната.

Има фискален подход за увеличаване на просперитета на американците със средни доходи. Той ще изисква подкрепа за растеж, възмездие за положен труд, инвестиции във възможности и, неизбежно, реформи в социалната и здравната система. Да се надяваме, че в течение на кампанията честният и с поглед към бъдещето дебат за фискалната политика ще припознае ползите от тези фундаментални истини.


*Глен Хъбард е бивш председател на Съвета на икономическите съветници по време на президентския мандат на президента Джордж Буш-младши и е декан на Columbia Business School.

Няма коментари:

Публикуване на коментар