вторник, 15 декември 2015 г.

Великото политическо разминаване

Мохамед Ел-Ериан*

През следващите няколко седмици Федералният резерв на Съединените щати и Европейската централна банка е възможно да предприемат крайно различаващи се политики. Фед се готви да повиши лихвите за пръв път от почти десет години. В същото време, ЕЦБ се очаква да въведе допълнителни неконвенционални мерки и да придвижи лихвите в обратната посока, дори и това да означава да се продължи натискът надолу върху някои правителствени книжа, които вече се търгуват на отрицателна номинална доходност.

С въвеждането на тези политики двете банки преследват свои собствени вътрешни цели, за които имат мандат. Проблемът е, че съществуват няколко, да не кажа доста, системни механизми за международно управление на това нарастващо раздалечаване.

Фед прави всичко това в отговор на продължаващите индикации за стабилен ръст на работните места в Съединените щати и на други сигнали, че икономиката на страната се възстановява, макар и с умерени темпове. Осъзнавайки също така риска за финансовата стабилност, ако лихвите останат на изкуствено ниски равнища, от Фед се очаква да ги повиши след срещата на Федералната комисия за свободните пазари, която ще се проведе на 15-16 декември. Движението ще бъде повратна точка в подхода на Фед към икономиката. С решението за вдигане на лихвите, институцията ще направи повече от това да вдигне крака си от педала на финансово-стимулиращата газ. Тя също така ще направи значима стъпка към многогодишна нормализация на общите си политически позиции.

В същото време ЕЦБ е изправена пред много различен сбор от политически условия, включително като цяло муден растеж, риск от дефлация и тревожност за влиянието на терористичните атаки в Париж върху бизнеса и потребителското доверие. В резултат на това взимащите решения в банката сериозно обмислят да тласнат и понастоящем ниските лихви още по-надолу в негативна територия и да разширят мащабната си програма за изкупуване на активи (познати също така като количествени улеснения). С други думи, възможно е ЕЦБ да удължи и да разшири експерименталните мерки, които ще натиснат дори по-силно педала на финансовите стимули.

В един идеален свят взимащите политически решения биха оценили потенциала за попадане в международна спирала от тези разминаващи се политики (включително възможен обратен ефект и от двете страни на Атлантика) и да използват широк набор от инструменти, за да си гарантират по-добро изпълнение на вътрешните и глобалните си цели. За нещастие, политическата поляризация и общата политическа парализа както в Съединените щати, така и в ЕС, продължава да пречи на всяко усилие.

В резултат на отсъствието на единен политически отговор, хармонизацията на разминаващите се политики на двете централни банки ще бъде оставена на пазарите – по-специално тези на книжата с фискирана доходност и на валутите.

Разликата в лихвите по „безрисковите” дългови книжа от двете страни на Атлантика – да кажем между американските съкровищни бонове и германските дългови книжа – се увеличи вече значително. Докато в същото време доларът се засили не само спрямо еврото, но също така и спрямо повечето други валути. Останали незабелязани, тези тенденции е възможно да се запазят.

Ако историята е някакъв съветник, трябва да обърнем внимание на три основни проблема, които изискват внимателно вглеждане през идващите месеци. Първо, Съединените щати е малко вероятно да стоят със скръстени ръце дълго време, ако валутата се оскъпи значително и конкурентоспособността й в международен план значително се влоши. Някои компании вече съобщават за спад на печалбите дължащ се на силния долар, а някои от тях вече призовават правителствата си да играят по-енергична роля в противопоставянето на невидимата „валутна война”.

Второ, понеже доларът се ползва като резервна валута, един рязък скок на стойността му може да постави под натиск онези използващи го неблагоразумно. На особен риск са поставени компаниите в страните с възникващи икономики, които, заемали в големи размери в долари, но генерирали ограничени доларови печалби, могат да се окажат с огромни валутни дисбаланси в своите активи и пасиви или в своите приходи и разходи.

И накрая, резките движения в лихвите и валутните курсове могат да причинят колебания на други пазари, най-вече на тези за активи. Понеже регулаторният контрол и пазарните ограничения правят брокерите по-неспособни да играят контрациклична роля чрез трупането на запаси в балансите си, последващата ценова дестабилизация е възможно да се окаже огромна. Съществува риск някои портфолия да бъдат разпродадени хаотично. Освен това политиката на централните банки за запазване на т.нар. „крехко равновесие” може да бъде подложена на изпитание.

Разбира се, никой от тези изходи не е предопределен. Политиците от двете страни на Атлантика имат възможност да снижат риска от дестабилизация чрез провеждането на структурни реформи, осигуряващи по-балансирано съвкупно търсене, чрез намаляване на свръхзадлъжнялостта и чрез предлагане на механизми за мултилатерално и регионално управление.

Трите възможни изхода от всичко това включват един сравнително нестабилен свят на много скорости, на съществен разрив, който подкопава икономическото възстановяване на Съединените щати и на невъзможност за възстановяване на Европа, зависеща от растежа в Съединените щати. Добрата новина е, че влиянието на това разминаване ще зависи от това как политическите фактори се справят с този натиск. Лошата новина е, че те все още не са намерили достатъчна политическа воля да действат решително за минимизиране на рисковете.

Когато Фед нормализира своята монетарна политика, а ЕЦБ удвои усилията си за въвеждане на извънредни мерки, със сигурност ще можем да се надяваме на най-доброто развитие на ситуацията. Но ние също така трябва да се подготвим  за значително повишаване на финансовата и икономическа несигурност.

*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар