вторник, 8 декември 2015 г.

Следващият петгодишен план на Китай

Мартин Фелдстийн*

Бях в Пекин миналия месец, когато китайското правителство пусна предварителния вариант на своя 13-ти петгодишен план. Това е важен документ, за да разберем накъде гледа Китай за периода 2016-2020. А китайският петгодишен план вече не е това, което беше.

Китайската икономика сега не е държавно-притежавана и държавно-контролирана система, каквато беше при първото ми посещение преди повече от 30 години. В онези дни нямаше частни предприятия и това беше забранено за всички освен за правителството или за държавното предприятие да наема работници. Днес, едва 20% от работниците в Китай работят за държавни предприятия. Останалата китайска икономика е динамична, децентрализирана и частно притежавана. Американските мултинационални компании и други чуждестранни фирми, са важна част от икономическата сцена.

Затова петгодишният план вече не е детайлен проект за индустриална експанзия, а е по-скоро картина на надеждите на китайските лидери, какво трябва да се постигне под общото ръководство на правителството. Целта е да се подобри като цяло стандарта на живот – като се постигне умерено силен растеж, като се повиши делът на потреблението в БВП и като се подобри качеството на въздуха и водата – чрез комбинация от монетарна и фискална политика по западен образец, чрез държавно-финансирано инфраструктурно развитие и чрез промени в околната среда и други регулации.

Една от ключовите цели беше поставена през 2010: да се удвоят реалният БВП и реалните лични доходи до 2020. Правителството днес официално отчита, че за постигането на тези цели ще е нужно среден годишен ръст на БВП от 6,5% през следващите пет години. Имайки предвид, че Китай все още е сравнително бедна страна, с БВП на глава от населението едва около 25% от нивата в Съединените щати, постигането на подобен рязък скок на растежа без съмнение е невъзможно.

Но много наблюдатели са скептични относно данните за официалния китайски БВП и се съмняват в способността на страната да поддържа 6,5% ръст. Този скептицизъм е отражение на най-различни новини напоследък, показващи отслабване на производителността на части от китайската икономика – например заглавията за намаленото индустриално производство, спадът в износа на стоки и закриването на отделни индустрии.

Макар да не мода да кажа, че съм специалист по китайска икономическа статистика, мисля че тези заглавия са верни, но не отразяват обстоятелствата за съзнателните усилия на властите да преместят китайската икономическа структура от коловозите на индустриалната експанзия и износа към разширяване на дейността в областта на услугите и потреблението на домакинствата. Китайските икономически експерти казват, че производителността в сектора на услугите расте достатъчно бързо, за да компенсира спада в индустриалното производство с 5% или дори повече, като така се постигнат общи нива на растеж от около 7%.

Но дори ако годишният растеж днес наистина е около 7%, постигането на нива от 6,5% за следващите пет години ще бъде предизвикателство по следните няколко причини. Ще уточня, че китайското префокусиране от тежката индустрия към услугите предполага по-ниска производителност на един работник и по-малък контрол от страна на централното правителство. В същото време политиките по околната среда насочени към спешното подобряване на качеството на въздуха и водата изсмукват ресурси и спъват растежа. А енергичните мерки на президента Си Дзинпин за справяне с корупцията имаха страничен ефект, отразил се в забавянето на вземане на решения и в спирането на нови проекти.

Накрая, и може би най-важното, населението в трудоспособна възраст вече не нараства в резултат на продължилата 35 години политика на ограничаване на повечето семейства да имат повече от едно дете. Макар правителството наскоро да премахна ограничението за едно дете и да го замени с ограничение до две деца, ще отнеме почти две десетилетия преди тази промяна да доведе до увеличаване на размера на населението в трудоспособна възраст. Дотогава нарастването на нивото на ефективната работна сила ще наложи прехвърлянето на нископродуктивни работни места от земеделието към урбанизираната работна сила.

По тези причини китайското правителство обмисля няколко политики, за да ускори процеса на урбанизация, в това число създаването на няколко нови големи града, които да приютят някои от 600-те милиона души все още живеещи в селски Китай. По същия начин, правителството ще преустанови действието на системата на жителство, изискваща разрешение за пребиваване, която сега предотвратява миграцията към градовете в замяна на пълно здравно обслужване и образование.

Третата политическа промяна целяща да подпомогне урбанизацията ще позволи на китайските фермери да продават своята земя на реални пазарни цени, което ще увеличи мотивацията им да продават и да се местят. А въвеждането на пазар на наемите по западен образец ще позволи на семействата без големи суми в брой или без родителска подкрепа да се преместят в градовете (където семействата обикновено купуват своите апартаменти).

Не е задължително всяка от тези политики да донесе успех, за да може да се запази ръстът на урбанизираната работна сила през следващите пет години. Ако поне няколко от тях успеят достатъчно, 6,5% ръст през всяка от следващите пет години не е недостижим.

Китай също така има и доста краткосрочни проблеми. Съществува свръхкапацитет в някои тежки индустрии и на пазара на недвижими имоти в някои от второстепенните и третостепенните градове. Местните правителства са натрупали значителни дългове, които бяха поети от централното правителство през 2007 и 2008, за да се избегне сериозен икономически спад. Съществува също така и значителен обем лоши кредити в някои държавно-притежавани банки и в банковата система в сянка.

За щастие властите признават тези проблеми и имат стратегии – и нещо по-важно, имат ресурси – за да се справят с тях. Китайската икономика няма да нараства толкова силно през следващите пет години, колкото през изминалите десетилетия. Но ако целите поставени в 13-тия петгодишен план бъдат постигнати, китайският народ спокойно може да гледа напред към периода на нарастващи потребителски разходи и подобряване на стандарта на живот.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар