Петролните цени и глобалният растеж

Кенет Рогоф*

Една от най-големите икономически изненади на 2015 е, че зашеметяващият спад в глобалните цени на петрола не допринесоха за значимо повишаване на глобалния растеж. Въпреки срива на цените, от 115 долара за барел през юни 2014 до 45 долара в края на ноември 2015, повечето макроикономически модели показват, че влиянието върху глобалния растеж е по-малко от очакваното – може би 0,5% от глобалния БВП.

Добрата новина е, че този благотворен, но скромен ефект върху растежа вероятно няма да изчезне и през 2016. Лошата новина е, че ниските цени ще доведат до по-големи проблеми в основните страни износителки на петрол.

Скорошният спад в цените на петрола е съпоставим с движения от свръхпредлагането спад през 1985-1986, когато членовете на ОПЕК (разбирай Саудитска Арабия) решиха да прекратят намаляването на предлагането, за да възстановят пазарния си дял. Той също така е съпоставим и с движения от слабото търсене срив през 2008-2009, заради глобалната финансова криза. При степента, в която факторът търсене движи спада на цените на петрола, не можем да очакваме голям положителен ефект, понеже цената на петрола е повече от автоматичен стабилизатор, отколкото външна сила движеща глобалната икономика. Свръхпредлагането от друга страна би трябвало да има значително положително влияние.

Макар анализът на ценовия шок от 2014-2015 на петролните цени да не е толкова еднозначен както при предишните два епизода, движещите сили изглежда са приблизително същият сплит между факторите на търсенето и предлагането. Несъмнено забавящ се Китай, преориентиращ се към вътрешното потребление, натиска надолу всички глобални цени на суровините, като индексите на металите също падат рязко през 2015. (Цените на златото, например, са 1050 долара за унция в края на ноември и са далеч от пика си от близо 1890 долара отбелязан през септември 2011, а пък цените на медта паднаха почти до тези от 2011.)

Новите източници на предлагане на петрол, обаче, могат да се окажат не по-малко важни. Благодарение на шистовата революция, американското петролно производство нарасна от 5 млн. барела дневно през 2008 до 9,3 млн. барела дневно през 2015, един бум на предлагането, който се задържа доста дълго, въпреки големия спад на цените. Очакването на иранското петролно производство, след падането на санкциите, също ще повлияе на пазарите.

Падането на цените на петрола в някаква степен е игра с нулев резултат, като производителите губят, а потребителите печелят. Нормално е да мисли, че по-ниските цени стимулират глобалното търсене, понеже потребителите са склонни да харчат повече, когато ги споходи късмет, докато производителите обикновено се приспособяват като спестяват по-малко.

През 2015 обаче, тази поведенческа разлика се оказа по-слабо изразена от обикновено. Една от причините е, че вносителите на енергия от възникващите пазари имат много по-голямо глобално икономическо влияние, то това което са имали през 1980-те, а техният подход към петролните пазари е много по-интервенционистки, отколкото в напредналите страни.

Страни като Индия и Китай стабилизиран енергийните пазари на дребно чрез правителствено финансирани субсидии, за да запазят ниските цени за потребителите. Цената за тези субсидии става доста голяма, когато цените на петрола са високи и много страни вече търсят начини да ги отрежат. В тази ситуация, когато цените на петрола спадат, правителствата на страните с възникващи икономики имат възможността да намалят фискалните субсидии.

В същото време, много от износителите на петрол ще бъдат принудени да намалят планираните си разходи, заради силно спадащите приходи. Дори Саудитска Арабия, въпреки огромните си петролни и финансови резерви, са под натиск, дължащ се на рязко нарасналото население и по-високите си военни разходи, заради конфликтите в Близкия изток.

Невидимият ефект от петролните цени върху глобалния растеж не би трябвало да е пълна изненада. Академичните изследвания вървят в тази посока от много отдавна. Петролът днес е много по-малко независим фактор в бизнес цикъла, отколкото се е мислело преди. Друг забавящ растежа фактор е силно намалелите инвестиции свързани с енергията. След години на бърз растеж, глобалните инвестиции в производство и добив на петрол са паднали до 150 млрд. долара през 2015. В края на краищата, това се отразява върху цените, но много слабо и постепенно. Фючърсните пазари показват, че цените на петрола ще се покачат до 60 долара за барел едва през 2020.

Добрата новина за 2016 е, че повечето макроикономически модели предполагат, че влиянието на по-ниските цени на петрола върху растежа ще се разширява през идните две години. И така, ниските цени ще продължат да подкрепят растежа, дори ако вносителките от възникващите пазари продължат да използват спестяванията за орязване на субсидиите.

За производителките на петрол обаче рисковете ще нарастват. Само две страни – особено затруднената Венецуела – са в пълен ступор, но много са на ръба на рецесията. Страни с плаващи валутни курсове, в това число Колумбия, Мексико и Русия, засега успяха да се приспособят, въпреки значителните си фискални затруднения (макар че ситуацията в Русия може да стане особено нестабилна, ако се задържи ниската цена на петрола). И обратното, страни със строг режим на валутния курс ще бъдат подложени на тест. Отдавнашното обвързване с долара в Саудитска Арабия, някога очевидно устойчиво, ще бъде поставено под огромен натиск през следващите седмици.

Накратко, цените на петрола не се оказаха толкова важни за глобалния растеж през 2015, както се очакваше в началото на годината. А големите резерви и сравнително консервативните макроикономически политики позволиха на повечето производителки на петрол да посрещнат огромното фискално усилие без да попаднат в криза. Но следващата година ше е различна и то не за добро, особено за страните производителки на петрол.

 *Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.