сряда, 2 декември 2015 г.

Суровинното влакче на ужасите

Кармен Райнхарт*

Глобалният суровинен суперцикъл е съвсем нов феномен. Макар че детайлите се променят, основните суровинни износители се влияят от него, а икономическите резултати следват познатите примери. Но елементът на предвидимост при разгръщането на цикъла с цените на суровините, също като при движението на влакче на ужасите, не предизвиква сам въртенето си и преобръща всичко в стомаха ти.

От началото на 18-ти век, сме били свидетели на седем или осем резки колебания на не-петролните цени на суровините, в сравнение с цените на манифактурните стоки. (Точният брой зависи от това как са били определяни върховете и спадовете.) Резките движения обикновено продължават 7-8 години, въпреки че едно от тях започнало през 1933 обхваща почти две десетилетия. Това изключение се появява за пръв път през Втората световна война и после през поствоенното възстановяване на Европа и Япония, както и по време на бързия икономически растеж в Съединените щати. Последното рязко движение, започнало през 2004 и завършило през 2011, потвърждава наблюденията.

Резките движения в цените на суровините – с пикове и спадове от повече от 30% - имат същата средна продължителност или около седем години. Настоящото движение е в своята четвърта година, като не-петролните цени на суровините (в сравнение с цените на стоките за износ) досега са паднали с около 25%.

Резките колебания в цените на суровините обикновено се свързват с повишаващите се доходи, по-силните фискални позиции, подценените валути, падане на разходите за кредитиране и капиталовите потоци. По време на спад тези тенденции се преобръщат. Всъщност откакто започна настоящия рязък спад преди четири години, икономическата активност за много от износителите на суровини забележимо се забави. Техните валути се хлъзнаха надолу след почти десетилетие на сравнителна стабилност, лихвените спредове се разшириха, а капиталовите потоци пресъхнаха.

Точно колко болезнени ще бъдат спадовете зависи основно от това как правителствата и отделните хора ще се държат по време на периода на благоденствие. Ако те възприемат търговските си успехи като постоянни – гледна точка отчитаща само движение на цените нагоре – увеличението на потреблението и инвестициите ще изпреварят увеличението на доходите, а публичните и частните задължения ще нараснат. Рискът е, че когато влакчето на ужасите стигне до долу, дълговата криза ще изкара от релсите пазарите.

И, всъщност, по време на спад в цените на суровините, банковата, валутната и държавната дългова криза се разрастват, а избягването на кризата става цел номер едно на политиците, както разкри последният доклад на МВФ за „Перспективите пред световната икономика”. Не е катастрофално, че последният срив в цените на суровините, започнал от края на 1970-те до 1992, съвпада с продължилата повече от десетилетие държавна дългова криза в развиващия се свят.

Разбира се, това не е обикновен спад. Точно обратното, това е най-тежкият срив на цените на суровини според данните, изразяващ се в амплитуда от 40% от върха до дъното. Дори става нещо по-нетипично, сривът причинява три вълни на ценови спад, прекъсван от 1-2-годишна почивка. Първата вълна беше свързана с усилията на Федералния резерв на Съединените щати да постави инфлацията под контрол през есента на 1979, което доведе до рязък скок на международните лихви, предизвикал дълбока рецесия в Съединените щати и не само. Втората вълна, започнала през 1985, доведе до свръх предлагане, като много от износителите на суровини едновременно започнаха да търсят твърда валута, често в средата на икономическите кризи. Третата вълна, от 1989 до 1992, беше предизвикана от разпада на Съветския съюз, което причини колапс в производителността.

Днес въпросът е дали падането на валутата ще последва подобна траектория, имайки предвид скорошния срив, бързо пробил път за нов спад. Отговорът лежи преди всичко (но не и единствено) в Китай.

Ако китайското икономическо забавяне продължи – причинено от инвестиционния бум и поддържано от надвисналата дългова криза – спадът в търсенето на суровини може би ще продължи, като нито една друга икономика не е в състояние да се справи със застоя в търсенето. Икономическата експанзия на Съединените щати  изглежда скоро ще се забави, когато Фед вдигне основната лихва. А европейското възстановяване вероятно ще бъде умерено и то заради вътрешните услуги.

Освен това, при настоящия суровинен цикъл, цените спадат по обичайния начин запазвайки тенденцията. В края на бума много износители на суровини вече бяха започнали своите инвестиционни проекти за разширяване на пазарния си дял. Като тези инвестиции ще донесат полза, понеже увеличеното предлагане ще продължи да натиска цените надолу. А много правителства на страни с бързо развиващи се икономики разбираемо не желаещи да трупат големи и постоянни дефицити по текущите сметки ще бъдат принудени да се справят с по-ниските експортни цени като увеличат обема на износа, дори и това да предизвика нов спад на цените.

Возенето в това влакче на ужасите с цените на суровините вероятно още не е приключило. Докато не разберем със сигурност какво ще се случи, ще бъде по-благоразумно да се приготвим за следващото пропадане и да направим каквото можем, за да избегнем катастрофата.


*Кармен Райнхарт е професор по международна финансова система в Harvard University's Kennedy School of Government.

Няма коментари:

Публикуване на коментар