четвъртък, 10 декември 2015 г.

Справедливата цена за съхраняване на климата ни

Кристин Лагард*

Когато световните лидери се събраха в Париж през седмицата за Конференцията на ООН за климатичните промени, задачата им бе да постигнат глобално споразумение за ограничаване на емисиите парникови газове. Успешният резултат, а именно страните да покажат, че могат да работят заедно за благото на планетата, би изпратил силно послание на надежда към света – и към парижани, останали несломени след скорошните терористични атаки.

Климатичните гаранции ще бъдат дадени на базата на очакваните национални приноси, или ангажименти за намаляване на емисиите по света. Вярвам, че данъкът върху емисиите трябва да е в центъра на тези гаранции. Постигането на намаляване на емисиите парникови газове до най-ниските възможни нива изисква революция в употребата и производството на енергия. Постепенно, предвидимо и адекватно повишение на цената на енергията ще бъде силен стимул за потребителите да намлят своите сметки за енергия. В същото време справедливият въглероден данък би позволил да се направи стъпка напред от фосилните горива към поощряването на инвестиции в технологични иновации.

Именно поради тази причина експертите на МВФ препоръчват стратегия в три стъпки за въглеродните горива: „справедлива цена, разумни данъци и то наложени веднага”. Всеки от тези компоненти е ключов.

Първо, определянето на справедлива цена за фосилните горива означава да се вземе предвид реалната им вреда за природата. Цените за крайния потребител трябва да отразяват не само разходите за добив и производство, но също така и вредите – в това число замърсяването на въздуха и климатичните промени – причинени от интензивната употреба на фосилни горива. Една по-справедлива цена за въглеродните емисии ще поощри пестенето на енергия и ще повиши търсенето на чисти горива и „по-зелени” инвестиции.

Второ, необходимата промяна в цените може да бъде постигната чрез данъчно облагане на енергията, използвайки инструменти, които са и практични, и ефективни. Най-добрата опция е да се добави въглероден данък към съществуващите данъци върху горивата и да се добави подобно облагане върху въглищата, природния газ и други петролни продукти.

Приходите от това биха били значителни. Ако страните с най-големи емисии парникови газове наложат въглероден данък от 30 долара за тон въглероден двуокис, те биха събрали фискални приходи в размер на около 1% от своя БВП. Тези приходи биха могли да се използват за управление и намаляване на фискалните дефицити породени от климатичното въздействие, както и за финансиране на намаляването на данъците върху труда и капитала, които пречат на икономическата активност и вредят на растежа, или пък за намаляване на дефицитите, където е необходимо.

Накратко, въглеродният данък е от категорията на „разумните” данъци, а не е повишаване на данъците. Разумните данъци трябва да бъдат повишавани постепенно, за да се даде време на домакинствата и фирмите да се приспособят, а новите технологии да се появят. Постепенното и добре обмислено приспособяване е особено важно за развиващите се икономики, много от които имат малък принос към намаляване на глобалните емисии. Може би е необходимо време, в повечето случаи, за да се гарантира, че системата за социално осигуряване ще е способна да защити бедните домакинства и да подсигури обучителни програми за работниците в енергоемки индустрии. Този подход би позволил инвестициите в подобряване на климата да бъдат финансирани чрез частни капитали.

Трето, няма време за губене: политиците трябва да действат незабавно. Предвид стремителния спад на цените на енергията, едва ли ще имаме по-подходящо време за започване на прехода към разумно, заслужаващо доверие и ефективно облагане на въглеродните емисии. Страните не трябва да чакат някоя от останалите да започне първа. Работата в МВФ показа, че справедливото облагане с въглеродния данък е в национален интерес на много страни – дори и да пренебрегнем вредното влияние на климата в другите страни – понеже то би помогнало да бъдат разрешени големите вътрешни проблеми с околната среда.

Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха води до преждевременна смърт на над три милиона души годишно. И бързото действие е от съществено значение за избягването на нуждата от полагането на много по-големи – и скъпо струващи – усилия след това.

Извън парижката среща на върха, повече от 160 страни изявяват желание за облекчаване на техните задължения. Чрез реализацията на тези задължения обаче страните значително ще намалят предвижданото в бъдеще глобално затопляне.

Предизвикателството днес е да изпълним тези обещания. Именно заради това се нуждаем от бързо определяне на въглеродния данък. В Париж, отбрана група лидери, истински шампиони по намаляване на въглеродните емисии ще призоват към действие. Панелът за въглеродния данък, воден от МВФ и Световната банка, ще продължи да дава политически импулс на национално, регионално и местно равнище.

В допълнение към усилията на публичния сектор, ние също така се нуждаем от силен ангажимент от страна на финансовите институции и пазарите. Пазарни инструменти като т.нар. катастрофични пулове могат да помогнат за застраховка срещу нарастващия риск от природни бедствия. Други финансови инструменти, каквито са „зелените” борсови индекси и „зелените” дългови книжа, могат да помогнат за пренасочване на инвестиции към сектори, които подкрепят съобразения с природата устойчив растеж. Тук също така от съществено значение е въглеродният данък, който е предсказуем и достатъчно висок, за да бъде определящ при избора за инвестиции.

Много е заложено на карта тази седмица в града на светлината. Париж наскоро изпита жестокостта на човешката природа. Срещата на върха за климата ще бъде една възможност обаче да покажем и нейната добра страна.


*Кристин Лагард е управляващ директор на Международния валутен фонд. Била е финансов министър на Франция от 2007 до 2011, а през 2009 е наречена от „Financial Times” най-добрият финансов министър на еврозоната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар