Европа на кръстопът

Георги Киряков

Топ агентът на германското разузнаване БНД Герхард Конрад ще бъде координаторът на новосформиращия се Аналитичен и ситуационен разузнавателен център на Европейския съюз, който има за цел да координира действията на общоевропейско ниво в областта на борбата с тероризма и ще събира и обобщава информация постъпваща от специалните служби на отделните страни членки на ЕС. Тази новина, все още твърде прясна, освен че може да преобърне негативните тенденции в Европа след атентатите в Париж на 13 ноември тази година, довели до разгорещяване на дебата за бъдещето на Шенген и общия ни европейски проект, но има потенциала да даде силен тласък на забавилите се интеграционни процеси в следствие на световната финансова и икономическа криза от 2008.

Турбулентните събития от началото на тази година, започвайки с политическите сътресения последвали избора на крайнолявата и популистка партия „Сириза” в Гърция, която обеща да сложи край на налаганите от ЕК тежки условия по обслужване на гръцкия правителствен дълг, минавайки през референдума за отхвърляне на диктата на европейските бюрократи, незаинтересовани от съдбата на гърците, довел почти до разпад на еврозоната и дал първите сигнали за надигащата се антиевропейска вълна, както и първите симптоми за неадекватността на европейските институции, стигайки до бежанската криза, непредизвикана този път от Европа, но засегнала най-много нея, довела до нов институционален трус, този път в шенгенската система и кулминирала в поредица атентати срещу журналисти и обикновени европейци, и финиширайки с възхода на националисти и популисти, което застрашава целостта на и мира в Европа.

Всички тези събития, разклатили сериозно основите на ЕС и неговите институции, повдигнаха важния въпрос за бъдещото развитие на общия проект, а дебатът който се води много отдавна, дали Европа да върви към единен, федерален статут или да запази по-хлабава форма на сътрудничество между отделните държави-членки, все още няма ясна посока и перспективи за скорошно приключване. Какви обаче са предпоставките, даващи основание и на едната, и на другата страна да намират солидни основания в защита на позициите си? Дали политическите, етническите, културните, религиозните, социалните и икономическите, изобщо цивилизационните особености на населяващите нашия континент народности, не са причина за невъзможността да се създадат Съединените европейски щати, по модела на Съединените американски щати? И защо на едното място проектът успява, макар и трудно, а на другото все още се търси работещата формула? Дали историческите наслагвания не са в основата на настоящия очертаващ се провал? Нека видим!

В политическо отношение Европа е преминала през всички стадии и крайности на политическата организация на обществен живот. От съвсем примитивните племенни форми, през протодържавните съюзи, до съвременните държавни образувания, с нейните институции и отвъдплеменни (граждански) взаимоотношения между отделните индивиди. От либерализма до фашизма и националсоциализма. От градовете държави до империите. С всяка направена по този дълъг път на развитие крачка, хората населяващи континента са били често на ръба на оцеляването, именно заради насложени или наложени различия. Този рефлекс все още не е преодолян и затова сега наблюдаваме идеен политически и идеологически регрес.

Етнически Европа също не е била еднороден континент, като миграционните вълни са били причина както за възхода, така и за изчезването на империи, именно заради, тогава, недостигането до по-усъвършенствани и отвъдплеменни реакции към заобикалящия свят. Тоест в човешката природа е надделявал инстинктът за съхранение и продължение на рода, а не рационалният импулс, който е в основата на създаването на съвременните национални държави и ще бъде, вероятно, в основата на решението за бъдещето на Европа. Тази етнически разнородна Европа, сега, в условиятя на тежка политическа, социална и икономическа криза, се надига и предизвиква вълни от ентусиазъм и желание за отделяне, за разграничаване, за самостоятелност, а не за нови, по-високи нива на интеграция и преодоляване на разрушителните ни човешки инстинкти, които са по-близо до тези на приматите, отколкото до прогресиращите и все по-усложняващи се човешки взаимодействия.

Що се отнася до културата, Европа е развила своя изключително устойчива традиция, макар да е доста разнообразна, но все пак с много общи елементи. От тук е тръгнала цялата идея за западната цивилизация като наследник на старогръцката и римската традиция във всички сфери на живот в общност – фолклорни традиции, политическа култура, икономическо действие. Изобщо начинът на взаимодействие сред европейските народи доста се различава от този на Китай, Арабския свят или Африка. Културата в основата си е плод на идеите на Просвещението, които от своя страна намират здрава опора в гръко-римската традиция. Идеите за индивидуалната свобода, за християнския морал, за не насилственото и основано на конкуренцията икономическо взаимодействие, са изумително постижение, откъсващо ни столетия напред пред всички останали жители на планетата от онези времена. И все пак това се оказва недостатъчно условие за задълбочаване на интеграцията и засилване на интеграционните процеси. Засега надделяват отдалечаващите ни от тези цели тенденции.

За съжаление днес религията е по-скоро фактор за подчертаване на различията, отлколкото спояващ елемент. Търсенето на необвързан с традиционната религия отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа, я поставя в ситуация на труден избор, предвид нашествието на бежанци, в огромната си част мюсюлмани, които могат трайно да изменят религиозното равновесие на континента и да се стигне до нови форми на политическо противостоене, повтарящи добре познати от недалечното минало нехуманни идеи и практики. А и трябва да си припомняме, че заради религозно-политически сблъсъци в миналото се е проливала доста кръв. И така религията се оказва поредният конфронтационен сегмент в сложната и трудна за подреждане и удържане континентална мозайка. Отбягването на опитите за обвързване на политическото обединение с религиозните корени на Европа беше добър ход от страна на европейските лидери при изграждането на правната конструкция на общия проект, но това трябва да бъде продължено, а не да се стига до абсурди като този германски съд да обяви „шериатската полиция” като не нарушаваща закона. Това действие може и да не нарушава един временен закон, но то със сигурност ще разруши тъканта на една развиваща се по-други, съвсем рационални закони общност, далеч от религията.

Само може би в социален и икономически аспект Европа е вървяла последователно през вековете към идеята за единство, но не единство налагано със силата на оръжието и оправдавано политически и религиозно като неразделна част от Божествен замисъл. И макар, именно заради политическите и религиозните амбиции на някои от славните европейски лидери и пълководци, европейците да са се олюлявали между отвъд племенните, родствени свързаности от една страна и от друга желанието свободно да си взаимодействат в икономическо, религиозно, културно и образователно отношение, то все пак тази цикличност от разпад към единство е търпяла развитие, достигайки в края на краищата, след поредната катастрофа и разруха, следствие от Втората световна война, отново до идеята, доста по-ясна и подредена, а и по-добре аргументирана и осъществявана, за единство на общности, единство на институции, единство на идеи и практики. Именно тази универсалност на идеята за човека като център на политическото внимание, въпреки всички различия, е онази спойка, която все още ни убягва и която трябва да изнамерим, ако искаме съвместно бъдеще.

Европа и общият ни европейски проект е на кръстопът и ако изберем да тръгнем в различна посока от тази на по-нататъшната интеграция, то неизбежно ще се озовем в тъмните кътчета на собствената си историческа незрялост, от която с неимоверни усилия се опитваме от столетия да се измъкнем. Затова тази малка новина за общоевропейска разузнавателна агенция е с толкова голяма символна тежест.