„Големият взрив” на аржентинската икономика

Мохамед Ел-Ериан*

Миналата седмица правителството на новоизбрания аржентински президент Маурисио Макри предложи дързък план за ревитализиране на силно пострадалата и блокирала икономика тормозена от висока инфлация. Във време на обезсърчаващи кризисни условия, никой не трябва да подценява важността на подобно действие не просто за Аржентина, но също така за други страни, където лидерите търсят упорито начини да се справят със собствените си икономически неволи.

Заради годините икономическа неуправляемост, аржентинската икономика се представяше лошо в продължение на десетилетия. Предишните правителства гледаха да избягват трудните политически решения и размътват излишно фундаменталните проблеми като налагаха неефективен контрол, изразяващ се най-общо в неправилно разпределение на ресурси и подкопаване на способността на Аржентина да генерира приходи нужни да покриват нейните вносни сметки, довело до вътрешни дефицити. Сегашният спад на цените на суровините влоши ситуацията, изтощавайки слабата динамика на растежа останал в икономиката, докато инфлацията растеше, бедността се задълбочаваше, което пораждаше всеобща икономическа несигурност и финансова нестабилност.

На теория, правителства в подобна ситуация имат пет основни опции за удържане на кризисните условия, в очакване да се проявят ефектите от мерките за съживяване на растежа и раздвижване на заетостта.

• Да се намалят финансовите резерви и богатството, натрупани докато икономиката се е справяла добре.
• Да се заемат пари от външни и вътрешни кредитори.
• Да се орежат незабавно публичните разходи като в същото време се създадат стимули за повишаване на ниските разходи на частния сектор.
• Да се съберат приходи чрез по-високи данъци и такси и да се печели повече от чужбина.
• Да се използват ценови механизми за ускоряване на приспособяването на икономиката, особено в търговията и финансовите взаимодействия с другите страни.

Чрез внимателно планиране и последователност тези пет мерки могат да помогнат не само за справяне с настоящите икономически и финансови проблеми, но също така да се създадат условия за по-висок растеж, за повече работни места и за финансова стабилност в дългосрочна перспектива. По този начин, те могат да удържат разпространението на икономическите трудности сред населението, да защитят най-уязвимите сегменти и да предоставят на бъдещите поколения по-добри възможности.

На практика обаче, правителствата често се сблъскват с усложнения, които подкопават ефективното прилагане на тези мерки. Ако политиците не са внимателни два проблема могат да се подсилят един друг и е възможно да тласнат икономиката към пропастта.

Първият проблем възникна, когато специфични фактори, реални или въображаеми, блокираха някои възможности от менюто за приспособяване. Някои мерки може вече да са се изчерпали: страната вече може би няма нужното богатство или резерви за запушване на дупките, както е възможно и да има недостиг на желаещи да отпускат заеми. Други мерки, каквото е фискалното приспособяване, трябва да бъдат прокарвани много внимателно, за да се избегне торпилирането на целите за растеж.

Вторият проблем е времето, като правителството се бори да гарантира, че мерките ще произведат ефект по правилният начин. Ефективното прилагане изисква разбирането на ключовите характеристики на икономическото и финансовото взаимодействие, в това число не само обратната връзка, но също така поведенческите аспекти на частния сектор. И всичко това трябва да бъде внимателно координирано с подходящите реформи за стимулиране на търсенето, които допринасят за силен, траен и приобщаващ растеж.

Именно тук е историческото изключение в подхода на правителството на Макри. Макри пое президентството с взривен старт, предлагайки дръзка – и високорискова – стратегия, която се основава на агресивна ценова либерализация и поемане на количествения контрол пряко и от центъра, с водещите пет мерки, свързани с необходимото управление и финансова поддръжка. Вече повечето експортни такси и валутен контрол бяха премахнати, данъците върху доходите бяха орязани а валутния курс стана плаващ, което доведе незабавно до 30-процентно обезценяване на песото.

В исторически план само няколко правителства са следвали този тип подход, а още по-малко с подобна отдаденост. Всъщност, повечето правителства са се поколебали, особено когато става дума за пълна валутна либерализация. Когато правителствата поемат по този път, те обикновено го правят след  – или успоредно с – осигуряване на финансови инжекции и усилия да удържат предлагането.

Причината е ясна: чрез отпускане на време за нареждането на декорите за либерализация, правителствата се надяват да ограничат първоначалния скок в инфлацията на цените, като по този начин избягват спиралата заплати-цени и обуздават отлива на капитали. Те се тревожат, че ако тези проблеми изникнат, това би могло да дерайлира реформаторските мерки и да подкопае обществената подкрепа нужна за налагането им.

За съживяване на аржентинската икономика по един траен и приобщаващ начин, правителството на Макри трябва да действа бързо, за да мобилизира достатъчна външна финансова помощ, да генерира допълнителни вътрешни ресурси и да прокара по-дълбоки структурни реформи. Ако това стане, дръзката икономическа стратегия на Аржентина ще стане модел за останалите страни, сега и в бъдеще. Но ако този подход се провали – независимо дали поради неправилно прилагане или поради надигащо се народно недоволство – останалите страни ще станат още по-колебливи при вдигането на контрола и пълната либерализация на валутите им. Последващата политическа бъркотия  би била лоша за всички.

*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.