Тони Блеър*
Списъкът на терористичните действия на ислямистите през 2015
се оказа дълъг и изпълнен с жестокости. Всеки месец има регистрирани случаи на
хора убити в името на една гибелна идеология.
През януари, около 2 хил. са избити в Бага, Нигерия; кола
бомба убива 38 в Сана, Йемен; а други 60 са изклани докато са се молели в
джамия в Шикарпур, Пакистан. През юни, повече от 300 души са екзекутирани или
осакатени при атаки в регион Дифа в Нигерия, в Кувейт сити и в Сусе, Тунис. А
през ноември, загиват почти 200 души при терористични атаки в Сараево, Бейрут и
Париж. И така до началото на декември и масовата стрелба в Сан Бернардино,
Калифорния.
Разпростиращият се терор не се ограничава само до зверствата
свързани с Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), това е глобален проблем.
Поради тази причина международната общност трябва да изработи цялостна
стратегия за борба с ислямския екстремизъм – в която да са съчетани
използването на сила, дипломацията и мерки за развитие, за постигане на един
по-стабилен свят.
Най-неотложната задача на тази стратегия е да бъде
ликвидирана ИДИЛ, което трябва да се случи не само в Сирия и Ирак, но също така
и в Либия, и навсякъде другаде, където действат. Дебатът за това как да го направим
не трябва да се концентрира върху това дали Запада „трябва да изпрати сухопътни
войски”. Всички ние трябва да направим каквото е нужно, за да разгромим групата
разпростряла се върху територията на пет държави и обявила новата си държава,
управлявана от фанатични идеолози. Понеже съществуването на ИДИЛ е немислимо,
една широка съюзническа коалиция – с правилната политическа стратегия – трябва
да я унищожи навсякъде.
Но победата над ИДИЛ ще бъде само първата, и най-важна,
стъпка към постигане на желания изход в Сирия, което означава уреждане на
ситуацията позволяващо на страната да се развие и да уважава своите малцинства
– но без Башар ал-Асад да остава на власт. За такъв резултат ще е нужно
предимство на масата за преговори, поради което помощта за нашите съюзници на
територията на Сирия е от жизненоважно значение.
Нещо повече, ИДИЛ е просто най-опасната проява на един
екстремизъм, който измъчваше света от десетилетия. Ние сме длъжни да изградим
международни сили способни да победят екстремистите навсякъде където – и всеки
път когато – те се опитат да стъпят.
Особено за Европа това ще означава огромни средства.
Заплахата за сигурността от ИДИЛ не чука на вратата ни, тя е в домовете ни и
ние имаме голям интерес от бързото й премахване. В по-дългосрочен план трябва да
приемем, че проблемът самата екстремистка идеология. Има сравнително малко
джихадисти следващи ИДИЛ и нейната пасмина, но много повече хора симпатизират
на тяхната философия за света.
Ислямът, като практика и разбиране на едно огромно мнозинство
вярващи, е мирна и уважавана религия. Тя е допринесла много за човешкото
съществуване и прогрес. Но не можем да продължаваме да отричаме същността на
проблема, пред който сме изправени. В много мюсюлмански страни, огромен брой
хора вярват, че ЦРУ или евреите стоят зад терористичните атаки от 11 септември
2001. В същото време мюсюлмански духовници с милиони последователи в туитър по
целия свят проповядват, че неверниците и изменниците трябва да бъдат убити или
призовават за джихад срещу евреите.
Центърът за религии и геополитика към моята фондация,
проследява всекидневно този екстремизъм, а изследваният му си заслужават да бъдат
прочетени. Те показват ясно, че за изкореняването на тази идеология ще е нужно
да копаем надълбоко.
С тази цел станах защитник на постигането на международно
споразумение за „Глобален ангажимент за образование”: всеки човек и всяка
страна да имат отговорността да съдействат за културната и религиозна
толерантност и да изкоренят културните и религиозни предразсъдъци в собствените
си образователни системи.
Трябва също така да подкрепим онези, които оборват
екстремистката доктрина. Много смели и задълбочени теолози – като този от
джамията ал-Азар в Кайро или като мавританския шейх Абдула бин Бая – показват
как истинното изучаване на исляма води до помирение със съвременния свят.
Този съюз с мюсюлманските лидери, които са готови да поведат
битка срещу изкривяванията на своята религия, е съдбоносен. Понякога гледаме на
Близкия изток като на място, което трябва да избягваме. Но – ако се налага да
си спомним – касапницата от 13 ноември в Париж показа безполезността на идеята
за ненамеса.
Вместо това трябва да мислим за Близкия изток и исляма като
за регион и религия в процес на преход: Близкият изток се придвижва към
върховенство на закона и към религиозно толерантни общества, а исляма към своите
основания като религия на прогреса и хуманността. Ако гои гледаме по този
начин, те на са неща, които трябва да се избягват, а битка на живот и смърт, в
която са заложени собствените ни фундаментални интереси.
Следователно, ние трябва да подкрепим тези усилия за едно
по-либерално бъдеще за Близкия изток и исляма. Държавите от региона на
Персийския залив, Египет и Йордания са наши съюзници, затова където те срещат
трудности при модернизацията, ние трябва заедно да им се притечем на помощ.
Накрая, през настоящата година трябва да осъзнаем стратегическата
важност на решаването на Израело-палестинския конфликт. Това не е важно само от
гледна точка на справедливостта, но също така би могло да допринесе за
подобряване на международните и междурелигиозните отношения – и мощно да
препотвърди принципите на мирното съвместно съществуване, на които се крепи
международният ред.
Длъжни сме да изковем такава външна политика, която да
въплъщава уроците научени в периода след 11 септември. Подобна политика би
признала нуждата от активен ангажимент – премислен през собствения ни опит.
Битката срещу екстремизма ще изисква сила и смелост. Ще
изисква също така и образование, чрез което нашите граждани и влизащите в страните
ни да разберат смисъла на ценностите ни и защо сме готови да ги защитаваме. Ще
изисква и сътрудничество – не само в хаотичния свят на истинската световна
дипломация.
Това е битка, която ще спечелим. Ислямските фанатици, които
искат да унищожат нашата цивилизация, се опитват да изопачават своята религия.
И сигурно ще успеят. Огромното мнозинство от хората по света искат мирно
съвместно съжителство. С тяхната подкрепа и решителност духът на мира – отвъд
политиката, идеологията и религията – ще победи.
*Тони Блеър е министър-председател на Обединеното кралство
от 1997 до 2007.
Няма коментари:
Публикуване на коментар