понеделник, 11 януари 2016 г.

Европейската солидарност в един свят на кризи

Жан-Клод Юнкер*

Краят на годината винаги е време за равносметка. С изтичането на 2015 вече можем да я определим като година, в която европейската солидарност – с риск да звучи прекалено драматично – се сблъска може би с най-голямото си изпитание, пред което се е изправяла след края на Втората световна война.

Европейската солидарност беше подложена на изпитание през по-голямата част от годината от гръцката криза – чието икономическо и социално влияние продължава да се усеща в еврозоната и като цяло в ЕС. От началото на годината разговорите за Гърция изпробваха търпението на всички ни. Бяха изгубени много време и доверие. Мостовете бяха изгорени. Бяха изречени думи, които не могат да бъдат върнати лесно назад. Видяхме как европейските демокрации застават една срещу друга.

Общо взето Европа погледна в пропастта. И това беше единственият път, в който бяхме на ръба и трябваше да отстъпим крачка назад. В края на краищата държавите членки на ЕС подкрепиха Гърция, бяха постигнати нужните договорености, започна изпълнението и спазването им, а новата програма се оказа на място. Европейската солидарност взе връх, а доверието започна да се възстановява. От ключово значение сега е да се проведат нужните реформи, а Европейската комисия да продължи да подкрепя гръцката страна с новата Програма за подпомагане на структурните реформи, като предоставя техническа помощ на всяка стъпка на едно все още дълго пътуване.

В същото време, европейската солидарност продължава да бъде подлагана на изпитание от бежанската криза. По-рано тази година ЕК изработи цялостна политика по миграцията и предприе незабавни действия по управление на кризата. Утроихме присъствието си в Средиземно море, за да спасяваме човешки животи. Противопоставихме се на криминалните мрежи от контрабандисти и трафиканти. Показахме солидарност със споразумението за преразпределение сред страните членки на хората нуждаещи се от международна защита.

Наскоро започнахме преместването на бежанци извън Европа и ще работим в тясно сътрудничество с Турция, която играе ключова роля в региона. Също така стартирахме ново партньорство с Африка, за изкореняване на причините за миграцията. А агенциите на ЕС продължават да помагат на често свръхзадлъжнелите национални власти в повечето засегнати страни членки да идентифицират, канализират и да снемат пръстови отпечатъци на влизащите мигранти, ускорявайки процеса по търсене на убежище и координирайки връщането на онези, които не са одобрени.

Ако изглежда така сякаш ЕС има решение на всичките си проблеми, то е защото, поне на теория, наистина ги имаме. На практика обаче сме далеч от решаването им. Може и да звуа като развален грамофон, но все още съм смутен от факта, че следването на решенията взети на най-високо политическо ниво, е толкова трудно.

Например, след всяка поредна среща на върха, лидерите казват, че ще изпратят гранична охрана, за да помогнат на Гърция да защити нашите външни граници, или че ще предоставят финансова помощ на нашите съседи в Йордания , Ливан и Турция, залети от огромен брой бежанци. Всеки път седмиците си минават без целите да бъдат постигнати и ангажиментите изпълнени. Вместо това ставаме свидетели на уморителна игра на взаимни обвинения, противопоставящи държавите от ЕС една на друга, на едно състезание към дъното, в което националните правителства омаловажават своите системи за прием на бежанци, за да ги направят по-малко привлекателни  от тези на страните след тях, а политиците от ляво и от дясно подхранват популизма, който носи единствено гняв, не и решения.

Трябва да имаме малко повече вяра в способностите на Европа да намери общо решение на проблемите засягащи силно всяка една държава членка на ЕС. Приемането на закони за търсенето на убежище в ЕС няма да отмени националните задължения за придържане към хуманитарните принципи и изискванията на международното право да се предлага убежище на хората в нужда. Напротив, това е общоприет стандарт за начина, по който страните от ЕС обработват молбите за убежище, създаващ справедлива система и предотвратяващ  струпването на хора на едно място.

Също така европейската гранична и брегова охрана, която но зависи от желанието на отделните държави и от политическите възможности да осигури нужните ресурси, ще ни позволи да възстановим реда и ефективно да управляваме външните граници на ЕС. И тази сфера решението трябва да е европейско.

Ако трябва да сравнявам времево бежанската криза и финансовата криза, бих казал, че сме се върнали към февруари 2010, когато европейските страни все още мислеха, че наличните инструменти на национално ниво са достатъчни за справяне с проблемите, за които сега знаем, че са изисквали координиран, европейски отговор.

Европейската солидарност трябва да надделее. Жестоките атаки в Париж през ноември яха атака срещу европейския начин на живот. Но ние не приемаме поражението. Няма да се поддадем на страха като изградим наново стените, които наскоро съборихме. Няма да позволим на извършителите на тези ужасни престъпления да ни вкарат в тяхното игрално поле.

Европа – любовта на живота ми. Един смел континент. С благородни хора. Място, възприемано като сигурно и справедливо по целия свят. Ние ще опазим тази репутация. Ние ще покажем своята издръжливост.

Европейската интеграция е многопластова и често сложна работа. Не винаги се справяме добре от първия път. Но, ако трябва да опиша Европа само с една дума, то тя би била „упоритост”. Заедно ние сме по-силни от предизвикателствата, пред които сме изправени. Заедно ще се справим с нещата, които ни разделят. Ще продължим да упорстваме и през 2016. И ще успеем.


*Жан-Клод Юнкер е председател на Европейската комисия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар