петък, 22 януари 2016 г.

Европейският въпрос на 2016

Нуриел Рубини*

Навръх новата година, сме изправени пред свят, в който геополитическите и геоикономическите рискове се множат. Голяма част от Близкия изток е пламнала, подклаждайки спекулациите, че дългоочакваната сунитско-шийстка война (също като тридесетгодишната война в Европа между католици и протестанти) може би наближава. Китайският възход разпали значителен брой териториални спорове в Азия и предизвиква американското стратегическо лидерство в региона. А руското нахлуване в Украйна очевидно се превърна в полу-замразен конфликт, но такъв който би могъл да бъде запален наново по всяко време.

Съществува риск от нова епидемия, като избухналите птичи грип, свински грип, ебола и други инфекциозни заболявания, проявили се през последните години. Кибер войната също е новопоявяваща се заплаха, а недържавните играчи и групи са в състояние да предизвикат конфликт от Близкия изток до Северна и Субсахарска Африка. Последно, но не и по важност, климатичните промени вече причиняват значителни щети с екстремни метеорологични условия, ставащи все по-чести и смъртоносни.

Европа е тази, която би могла да стане епицентър на геополитиката през 2016. Ще припомня, че излизането на Гърция от еврозоната само беше отложено, не предотвратено, като все още пенсионната и други структурни реформи могат да предизвикат сблъсък между страната и нейните европейски кредитори. „Грексит”-ът, в този случай, може да се окаже началото на края на монетарния съюз, като на инвеститорите остава да се чудят коя страна членка – вероятно дори и от ядрото (например Финландия) – ще бъде следващата напуснала.

Ако „Грексит”-ът се случи, излизането на Обединеното кралство от ЕС е по-вероятно. В сравнение с преди години, вероятността за „Брексит” нарасна по няколко причини. Скорошните терористични атаки в Европа направиха Обединеното кралство дори по-изолационистки настроено, както и заради мигрантската криза. При лидерството на Джереми Корбин, лейбъристите са по-евроскептични. А министър-председателят Дейвид Камерън сам се натика в ъгъла с искането си за реформи на ЕС, които дори германците – които симпатизират на Обединеното кралство – не могат да приемат. За мнозина в Британия ЕС изглежда като потъващ кораб. Ако се стигне до „Брексит” ефектът на доминото е неизбежен. Шотландия може да реши да се раздели с Обединеното кралство, което ще доведе до разпад на Великобритания. Това може да вдъхнови други сепаратистки движения – като се започне от Каталуня – докарвайки нова мощна вълна с искане на независимост. А северните страни членки на ЕС могат да решат, че след като Обединеното кралство вече е вън, те също биха били по-добре, ако напуснат.

Що се отнася до тероризма, големият брой израсли в Европа джихадисти означава, че проблемът за Европа не е дали ще се случи друга атака, а кога и къде. А продължаващите атаки могат рязко да снижат бизнес и потребителското доверие и да забавят крехкото европейско икономическо възстановяване.

Който си мисли, че мигрантската криза също така представлява и екзистенциална заплаха за Европа, е прав. Но проблемът не са милионите новопристигнали в Европа през 2015. Проблемът е повече от 20-те милиона настанени във временни лагери, отчаяни и бягащи от насилието, гражданските войни, провалените държави, пустинизацията и икономическия срив в големи части от Близкия изток и Африка. Ако Европа не успее да намери координирано решение на този проблем и да подсили общите си външни граници, Шенгенското споразумение ще отиде в историята, а вътрешните граници между страните членки на ЕС ще бъдат възстановени.

В същото време затягането на бюджетните колани и умората от реформите в страните от периферията на еврозоната – както и сред страните членки на ЕС извън еврозоната като Унгария и Полша – се сблъскват с умората от спасяването им в страните от ядрото. Популистките партии от ляво и дясно – с тяхната споделена враждебност към свободната търговия, миграцията, мюсюлманите и глобализацията – стават все по-популярни из цяла Европа.

Сириза е на власт в Гърция, коалиция от леви партии управлява в Португалия, а изборите в Испания могат да доведат до значителна политическа и управленска дестабилизация. Опасните анти-имигрантски, анти-мюсюлмански партии стават все по-популярни в ядрото от европейски страни, в това число в Холандия, Дания, Финландия и Швеция. Във Франция крайно десният Национален фронт беше близо до победа и взимане на властта в няколко региона в началото на миналия месец, а нейният лидер, Марин льо Пен, може да се представи по-добре на президентските избори през 2017.

В Италия министър-председателят Матео Ренци също е подложен на атаки от две анти-европейски, популистки партии, чието влияние нараства според социологическите сондажи. А в Германия лидерството на канцлера Ангела Меркел е застрашено, заради нейният смел, но противоречив ход да позволи на почти милион търсещи убежище да влязат в страната.

Накратко, пропастта между това, от което Европа се нуждае и това, което европейците искат нараства и тази пропаст предвещава големи неприятности през 2016. Еврозоната и ЕС са изправени пред многобройни заплахи, всяка една от които изисква колективен отговор. Но това, което виждаме е, че държавите членки все повече възприемат един национален подход, което подкопава способността за общоевропейски решения (мигрантската криза е трагичен пример за това).

Европа се нуждае от повече сътрудничество, интеграция, споделяне на риска и солидарност. Вместо това, както изглежда европейците са готови да прегърнат национализма, балканизацията, разделението и раздробяването.


*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар