вторник, 19 януари 2016 г.

Година на държавни фалити?

Кармен Райнхарт*

Когато става въпрос за държавен дълг, терминът „фалит” често се разбира погрешно. Фалитът почти никога не налага пълно и дълготрайно неизпълнение на цялото количество дълг. В действителност дори някои руски дългове от царско време все пак са платени (макар само частично) след революцията от 1917. Всъщност неплащането – „фалит” според агенциите за кредитен рейтинг, когато има замесени частни кредитори – обикновено подбужда разговор за дългово преструктуриране, което може да включва удължаване на матуритета, орязване на лихвите по плащанията, гратисни периоди или намаляване на номиналната стойност (т.нар. „подстригване”).

Ако историята е учител, подобни разговори ще възникват често през 2016.
Както много други особености на глобалната икономика трупането на дълг и фалита имат склонността да навлизат в цикли. От 1800 глобалната икономика е понесла няколко такива цикли, като делът на независимите държави претърпели преструктуриране през всяка една от годините оттогава се колебае между нула и 50%. От друга страна едно или две десетилетия затишие за фалитите не е нещо необикновено, а всяко затишие предвещава неизменно нова вълна от фалити.

Последният цикъл фалити включва дълговите кризи на възникващите пазари от 1980-те и 1990-те. Повечето страни разрешиха своите външни дългови проблеми в средата на 1990-те, но значителен дял от страните в групата със средни доходи остана в хронично неизпълнение към официалните си кредитори.

Както явния фалит или преструктурирането на дългове към официалните кредитори, подобни неизпълнения често се замитат под килимчето, вероятно заради това, че е възможно да повлекат страните длъжници с ниски доходи и сравнително малки доларови сметки. Но това не отхвърля възможността те да се окажат проводници на нови кризи, когато страните които никога не са изпитвали затруднение да изплащат дълговете си, понасят тежестта на неблагоприятните глобални условия.

Истината е, че глобалните икономически условия – каквито са колебанията на цените на суровините и промените на основните лихви от страна на големи икономически сили като Съединените щати или Китай – играят основна роля при изпадането в криза по държавния дълг. Както разкрива последната ми работа, съвместно с Винсент Райнхарт и Кристоф Требеш, върховете и спадовете в циклите на международните капиталови потоци са особено опасни със своето разпространение на фалити и пресъхването на буйните капиталови потоци.

Със започването на 2016 има ясни сигнали за сериозни дългово/фалитни вихрушки на хоризонта. Вече можем да видим белите гребени на първите високи вълни.

За някои правителства основният проблем произлиза от вътрешно-дълговата динамика. Украинската ситуация определено е опасна, макар, предвид уникалните условия, в най-добрия случай да не могат да се направят по-общи заключения от настоящата траектория на развитие.

Ситуацията на Гърция, обратното, като цяло е твърде позната. Правителството продължи да трупа дълг докато тежестта не стана непоносима. Когато данните за свръхзадлъжнялостта станаха ясни, спря новото кредитиране, което доведе до невъзможност за обслужване на съществуващите задължения. Миналият юли, в условията на тежки преговори с нейните кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ – Гърция обяви неплатежоспособност по своите задължения към МВФ. Това направи от Гърция първата – и засега единствена – напреднала икономика някога пристъпвала към подобни действия.

Но, както е в повечето случаи, случилото се не може да се определи като цялостен фалит, а повече като първа стъпка към ново споразумение. Европейските партньори на Гърция накрая се съгласиха да предоставят допълнителна финансова подкрепа, в замяна на обещание от страната на правителството на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас да проведе трудни структурни реформи и да направи значителни съкращения на бюджетните разходи. За съжаление, изглежда тези мерки успяха не толкова да решат гръцката дългова криза, колкото да я забавят.

Друга икономика в сериозна опасност е автономния щат Пуерто Рико, който неотложно се нуждае от цялостно преструктуриране на 73-милиардният си държавен дълг. Скорошните споразумения за преструктуриране на част от дълга са едва началото. В действителност те дори не са подходящи за изключването на цялостен фалит.

Добре е да се отбележи обаче, че докато подобно „кредитно събитие” очевидно е голям проблем, кредиторите може би преувеличават неговото потенциално външно влияние. Те обичат да казват, че въпреки че Пуерто Рико е автономен щат, а не държава, неспособността му да обслужва дълговете си ще стане лош прецедент за останалите американски щати и общини.

Но този прецедент се случи преди много време. През 1840-те, девет американски щати спряха обслужването на дълговете си. Някои от тях накрая възстановиха пълната стойност, други го направиха с отстъпки, а няколко изобщо отказаха да платят голяма част от дълга си. През 1870-те, поредният рунд от фалити погълна единадесет щати. Западна Вирджиния обявява фалит и преструктурира дълга си до 1919.

Някои от най-големите рискове се крият във възникващите икономики, които страдат основно от безкрайните промени в глобалната икономическа среда. По време на китайския инфраструктурен бум, беше от изключителна важност огромният обем погълнати суровини, което тласна цените им нагоре и, по този начин, растежът  в световните износителки на суровини, в това число на възникващи икономики като Бразилия. Като прибавим към това увеличеното кредитиране от Китай и огромния прилив на капитали движен от ниската основна лихва в Съединените щати, възникващите икономики просперираха. Глобалната икономическа криза от 2008-2009 разстрои, но не унищожи, този бърз растеж, а възникващите пазари се радваха на необичайна липса на криза в десетилетието до началото на 2013.

Но действието на Федералния резерв на Съединените щати по увеличаването на основната лихва, заедно с бавния растеж (и намаляването на инвестициите) в Китай и срива на цените на петрола и суровините, доведе до пресъхване на изобилния поток от капитали. Напоследък много валути на страни с възникващи пазари се свлякоха рязко, увеличавайки разходите по обслужването на външните си доларови задължения. Приходите от износ и от публичния сектор спаднаха, водейки до увеличение на негативния баланс по текущата сметка и до фискални дефицити. Растежът и инвестициите се забавиха почти повсеместно.

Историята ни подсказва, че възникващите пазари ще бъдат въвлечени в голямата криза. Разбира се, те могат да се окажат по-издръжливи от своите предшественици. Но не трябва да разчитаме на това.


*Кармен Райнхарт е професор по международна финансова система в Harvard University's Kennedy School of Government.

Няма коментари:

Публикуване на коментар