сряда, 20 януари 2016 г.

Голямото безпокойство продължава

Джоузеф Стиглиц*

2015 година беше трудна навсякъде. Бразилия изпадна в рецесия. Китайската икономика изпита първият си сериозен трус след почти четири десетилетия главоломен растеж. Еврозоната успя да избегне хаоса в Гърция, но състоянието близко до стагнация се запази, допринасяйки за това, което със сигурност ще бъде наречено загубено десетилетие. За Съединените щати 2015 се очакваше да бъде годината, в която най-накрая ще бъде затворена страницата на Голямата рецесия, започнала през 2008. Вместо това възстановяването в Съединените щати продължава да е посредствено.

Освен това, Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ, нарече настоящото състояние на глобалната икономика Новата посредственост. Други, връщайки се назад към дълбокия песимизъм последвал края на Втората световна война, се опасяват че глобалната икономика може да се плъзне към депресия или най-малко към продължителна стагнация.

В началото на 2010, в моята книга „Свободно падане”, в която описвам събитията довели до Голямата депресия, предупредих че без подходящи отговори, светът рискува да се плъзне към т.нар. от мен Голямо безпокойство. За нещастие се оказах прав. Не правихме нужното и се оказахме точно там където се опасявах, че ще стигнем.

Икономиката на тази инерция е лесно разбираема, а пък и има леснодостъпно лекарство. Светът е изправен пред недостиг на съвкупно търсене, което е комбинация от нарастващо неравенство и безумна вълна от фискални ограничения. Онези на върха харчат далеч по-малко от тези на дъното, поради което парите се движат нагоре, а търсенето надолу. А страни като Германия, които поддържат постоянно излишъци по търговския си баланс, допринасят съществено за ключовия проблем с недостатъчното съвкупно търсене.

В същото време Съединените щати страдат от мека форма на фискални ограничения, преобладаващи в Европа. Истината е, че в обществения сектор на Съединените щати са заети с 500 хил. души по-малко, отколкото преди кризата. При нормално разширяване на заетостта в управлението от 2008 насам, щеше да има още 2 млн. заети.

Нещо повече, голяма част от света ще бъде изправен – с много пречки – пред нуждата от структурни трансформации: от производството към услугите в Европа и Америка и от експортно ориентирания растеж към движената от вътрешното търсене икономика на Китай. По същия начин, повечето икономики разчитащи на природните си ресурси в Африка и Латинска Америка не успяха да натрупат резерви по време на бума на цените на суровините, подкрепен от китайския стремеж за създаване на диверсифицирана икономика, и сега страдат от последиците от силно понижените цени на техния основен износен продукт. Пазарите никога няма да са готови да проведат такива структурни трансформации сами.

Съществуват огромни непосрещнати глобални нужди, които биха могли да дадат мощен импулс на растежа. Инфраструктурата сама по себе си би могла да поеме трилиони долари инвестиции, не само в развиращия се свят, но също така и в Съединените щати, където има недостиг на инвестиции в ключова инфраструктура от десетилетия. Освен това целият свят има нужда от надграждане, за да се справи с реалностите на глобалното затопляне.

Макар нашите банки да бяха върнати до разумно здравословно състояние, те демонстрираха , че не са напълно готови да изпълнят своите цели. Те се представят отлично в експлоатацията и пазарната манипулация, но се провалиха в изпълнението на основните си функции на посредници. Между дългосрочните спестители (например държавните здравни и пенсионни фондове) и дългосрочните инвестиции стои късогледият и нефункционален финансов сектор.

Бившият председател на Борда на Федералния резерв на Съединените щати Бен Бернанке веднъж каза, че светът страда от „пресищане със спестявания”. Това може би е най-удобният случай да се използват световните спестявания за инвестиции в калпаво направени жилища в пустинята Невада. Но в реалния свят има недостиг на финансиране, като дори за проекти с голяма социална възвращаемост честно не може да се осигури финансиране.

Единственият лек за световното безпокойство е нарастването на съвкупното търсене. Завишеното преразпределение на доход би помогнало, така както и дълбоките реформи на собствената ни финансова система – не просто за да я предпази от това да навреди на останалите, но също така и да накара банките и другите финансови институции да правят това, което се очаква от тях да правят: да свързват дългосрочните спестители с дългосрочните инвестиционни нужди.

Но за решаването на някои от най-важните световни проблеми ще има нужда от правителствени инвестиции. Такива разходи са необходими за инфраструктура, образование, технологии, околна среда и подпомагане на структурните трансформации, необходими във всяко кътче от Земята.

Препятствията, които среща глобалната икономика не се коренят в икономиката, а в политиката и идеологията. Частният сектор създаде неравенство и опустошение на околната среда, което сега трябва да преодоляваме. Пазарите не са в състояние да разрешат тези и други критични проблеми, които сами създадоха, или да възстановят просперитета сами. Затова са нужни активни правителствени политики.

Това означава преодоляване на дефицитния фетишизъм. Напълно логично е за страни като Съединените щати и Германия, които могат да заемат на негативни дългосрочни лихви, да направят нужните инвестиции. По същия начин в повечето други страни нивата на възвращаемост от публичните инвестиции далеч надхвърлят разходите по финансирането. За тези страни, за които заемането е затруднено има изход, базиращ се на отдавна установения принцип за коефициента на балансирания бюджет: нарастването на правителствените разходи свързано с вдигане на данъците стимулира икономиката. За нещастие много страни, в това число и Франция, се ангажираха със съкращаване на бюджетните разходи.

Оптимистите казват, че 2016 ще бъде по-добра от 2015. Те могат и да се окажат прави, но разликата ще е едва забележима. Без да разрешим проблема с недостатъчното глобално съвкупно търсене, Голямото безпокойствие ще продължи.


*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор в Колумбийския университет. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, както и старши вице-президент  и главен икономист на Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар