сряда, 27 януари 2016 г.

Клети, клети предприемачи

Георги Киряков

С все още продължаващата неяснота накъде ще поеме глобалната финансова и икономическа криза през настъпилата 2016 година, опасенията за бъдещето на средната класа и на средното и дребно предприемачество като цяло, се засилват, а сигналите идващи от правителствата придържащи се към капиталистическите принципи на функциониране на световната икономика, за провежданата от тях политика за стабилизиране на финансовото и икономическо състояние на държавите им, са меко казано озадачаващи.

Затягането на контрола върху икономическата активност на фирми и граждани, вземането на противоречиви решения, базиращи се на несигурни и недостатъчно категорични данни, както и даването на несправедливо предимство на разполагащите с пари и влияние големи корпоративни субекти, няма как да провокира желание за предприемане на премерен риск, а оттам и за отдавна очакваното икономическо съживяване.

В исторически контекст предприемачеството и предприемачите са съществували и оцелявали при всякакви политически режими, тъй като дали монарха, дали диктатора, дали президента или премиера, са си давали ясна сметка, че това е един от малкото и доста обилни източници на приходи за държавната хазна. А единствените периоди на затруднение за предприемачеството, са били тези на опустошителни войни или грабителски набези.

Затова е общоизвестно, че предприемачеството и предприемачите могат да съществуват само в мирновременни условия и единствено при защита от страна на държавата. Но тази защита също си има своите недостатъци, понеже често, особено в трудни времена, държавата, с лостовете на властта и принудата, е поставяла на изпитание най-активните икономически субекти.

И тук идва следващото условие за гладкото функциониране на икономическата машина. То е справедливото отсъждане при възникнали спорове, отсъждане основаващо се на добре развита законодателна рамка и стабилни правоприлагащи институции, неподвластни на непостоянството и слабостите на индивидуалната воля.

Именно преодоляването на тези слабости и разграждането на спъващия просперитета потиснически ред, определял съдбите на света столетия наред, води след Втората световна война до невиждан в човешката история взрив на свободното предприемачество. Но то е възможно само ако има социален консенсус за посоката на развитие и управление на отделните държави, не и когато този консенсус е нарушен, а управлението си позволява да злоупотребява с властта и да налага волята си, оправдавайки се с извънредните обстоятелства и въобразеното упование в собствените неограничени познания и възможности.

Повече от ясно е, че национално правителство, което си позволява да налага със сила волята си и по този начин да спъва напълно естествения импулс за преследване на лично благоденствие, което е и в основата на свободното предприемачество, а и на създаването и разширяването на средната класа, е вредно за обществото.

Но ако самото общество няма вътрешните сили и енергия да се противопостави на това административно и управленско налагане на воля, достигнало до абсурдната ситуация да определя и изисква нива на икономически растеж, то няма правото да определя политическия дневен ред. А да очакваме от самозабравили се управляващи, с плитко управленско въображение и нищожни познания за функционирането на икономика и управление в една държава, да осъзнаят отговорността си пред обществото, е повече от наивно.

Предприемачеството и предприемачите имат спешна нужда от освобождаване от трупащите се с огромна скорост регулации и ограничения върху свободата на икономическо действие. Но най-вече имат нужда от прекратяване на вредните практики за постигане на несправедливо и непазарно предимство чрез търсене на нерегламетирана близост с политици и институции, което може и да генерира печалби и растеж, но също така генерира корупция, отчаяние, демотивация и рушащи вярата в демокрацията и свободния пазар вредни практики.

Именно възраждането на тези съществували столетия наред зависимости и обвързаности, стои в основата на скоростното стопяване на средната класа в западния свят, на стопяването на икономическия ентусиазъм, на предприемаческия дух, на желанието за поемане на риск. Когато една система предлага в менюто си само едно блюдо, то изборът е сведен практически до нула, а свободата не само не може да продължи да съществува, но и е на път да изчезне. Тези нови форми на робство, при които липсата на избор те прави интертен и без мотив за каквото и да е различно от общоприетото и наложено действие, са добре познати отдавна.

Искаме или не, ще се наложи да предоговаряме условията, при които се съгласихме да започнем да живеем преди четвърт век. Следвайки обаче примерите идващи отвън, може да се окажем в още по-сложна ситуация, не само защото сме незрели икономически, но и защото не искаме да погледнем отвъд тях, да потърсим различен път за решаване на проблемите или най-малко да внесем динамика и идеи в настоящия глобален дебат за бъдещето на икономическия и финансов ред, характреризиращ се със свободна пазарна инициатива, върховенство на закона и отговорно пред избирателите управление, нещо което не е валидно за Китай, даван като пример за успешно съчетание между еднопартиен контрол върху политическите процеси и пазарна конкуренция.

Средното и дребното предприемачество и предприемачи са гръбнакът на всяка икономика, малка или голяма, затова е абсолютно недалновидно прехвърлянето на цялата тежест и отговорност за данъчните постъпления върху тях, докато в същото време демонстративно облагодетелстваш политико-икономически мрежи с особени интереси, но без да имаш легитимно право на това и без санкция на суверена.


Такова поведение е в основата на всяка несправедливост и обикновено води до нежелани за цялото общество последици, до кървави революции и до исторически обрати, довели до световни войни с милиони жертви. Мислехме, че сме стигнали до необратим и невъобразим само преди по-малко от едно столетие консенсус в света, но в последните години сме свидетели на множество опровержения. Не това е пътят, по който искаме да поемем! Или греша?

Няма коментари:

Публикуване на коментар