Пред глобалната икономика има четири геополитически риска

Мартин Фелдстийн*

Краят на годината е добро време за обсъждане на рисковете, пред които сме изправени. Съществуват разбира се големи икономически рискове, като се започне от обезценяването на активите причинено от десетилетието на ултраниски лихви, мине се през промените в търсенето причинени от променящата се структура на китайската икономика и се стигне до продължаващата слабост на европейските икономики. Но главните дългосрочни рискове са геополитически, водещи началото си от четири източника: Русия, Китай, Близкият изток и киберпространството.

Въпреки че Съветският съюз вече не съществува, Русия остава страховита ядрена сила, с възможност да разположи войски навсякъде по света. Русия е също така икономически слаба, понеже зависи от приходите си от петрол във време на драматичен спад на цените му. Президентът Владимир Путин вече предупреди руснаците, че ще се наложат мерки за икономии, понеже правителството няма да е способно да осигури нужните бюджетни средства, отпускало в последните години.

Геополитическите опасности възникват от нарастващото упование на Путин във военните действия зад граница – в Украйна и понастоящем в Сирия – за да поддържа своята популярност у дома, използвайки местните медии (днес почти напълно под контрола на Кремъл) да величаят глобалното значение на Русия. Русия също така използва износа на газ за Западна Европа и Турция като икономическо оръжие, макар скорошното решение на Турция да внася газ от Израел да показва ограниченията на тази стратегия. Докато Путин отговаря на това и други предизвикателства Русия ще си остане източник на значителна несигурност за останалия свят.

Китай все още е бедна страна като БВП на глава от населението е приблизително една-четвърт от този на Съединените щати (на основа сила на покупателната способност на валутата). Но, понеже населението е четири пъти по-голямо, нейният БВП е равен на американския. А общият й БВП определя способността на страната да отделя средства за отбрана, да осигурява стратегически важни пазари за износа на други страни и да предлага помощ на други части от света. Китай прави всички тези неща в мащаб съпоставим с нейния БВП.

Ако погледнем напред във времето, дори и при по-умерени нива на растеж планирани в бъдеще, китайският БВП ще расте по-бързо от тези на Съединените щати и Европа. Китай днес разширява своята стратегическа дълбочина. Страната предявява морските си претенции в Източно и Южнокитайско море, което я противопоставя на претенциите на други страни в региона (в това число Япония, Филипините и Виетнам). По-специално Китай се осланя на т.нар. „девет отбранителни линии” (първо създадени от Тайван през 1947), за да оправдае претенциите си над по-голямата част от Южнокитайско море, където е създала изкуствени острови и предявява суверенни права над заобикалящите ги води. Съединените щати определят китайската политика като „отказване на достъп до несъществуваща зона”: едно усилие да се задържат американските военоморски сили  далеч от китайския бряг и по-този начин от бреговете на американските съюзници в региона.

Китай също така разширява своето геополитическо влияние чрез инициативи като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, чрез програмите за помощ в Африка и чрез своя план „Един пояс, един път”, за да установи морски и сухопътни връзки към Индийския океан и Централна Азия, удължавайки пътя до Европа. Настоящото китайско ръководство иска мирни и кооперативни отношения със Съединените щати и други западни страни. Но поглеждайки към бъдещето, предизвикателствата за Съединените щати и нейните съюзници ще бъдат във възпирането на бъдещите поколения китайски лидери от възприемането на политики заплашващи Запада.

В Близкия изток голяма част от световното внимание е съсредоточено върху заплахата от Ислямска държава за цивилното население навсякъде по света – в това число Европа и Съединените щати. Но по-големият проблем в региона е конфликтът между шиитските и сунитските мюсюлмани, едно разделение съществуващо от повече от хиляда години. През голяма част от времето и на повечето места шиитите са се сблъсквали с дискриминация – и често със смъртоносно насилие – от страна на сунитите.

Днес Саудитска Арабия и останалите управлявани от сунити държави в района на Персийския залив разглеждат Иран, регионалната шиитска сила, като техен стратегически враг и цел на отмъщение. Саудитска Арабия от своя страна се страхува, че Иран има намерение да уреди стари дългове и да се опита да постави попечителството на свещените ислямски градове Мека и Медина под шиитски контрол. Един конфликт между Саудитска Арабия и Иран би могъл да бъде битка за овладяване на огромните петролни залежи на Арабския полуостров и грамадните финансови богатства на малките сунитски държави като Кувейт и Катар.

Последният източник на рискове, киберпространството, скоро може да засенчи всички останали, понеже границите и армиите не са пречка за него. Заплахите включват атаки блокиращи достъпа до услуги на банки и други институции, неразрешен достъп до лични данни от банки, застрахователни компании и правителствени агенции, както и индустриален шпионаж. Всъщност, широкоразпространената кражба на технологии от компании от Съединените щати наскоро доведе до споразумение между Китай и Съединените щати, чрез което двете страни се съгласяват да не подкрепят кражбата на технологии в полза на своите фирми.

Това са важни въпроси, но не са толкова сериозни като заплахата от нерегламентирано проникване в критично важна инфраструктура – електропреносни мрежи, системи за въздушен контрол, петролни тръбопроводи, водоизточници, финансови платформи и т.н. Скорошните случаи на такива прониквания са приписвани на Китай, Иран, Русия и Северна Корея. Но не е задължително държави да са отговорни за всичко: индивидуални и недържавни играчи са способни да разгърнат мрежа за нерегламентиран достъп чрез наемане на нужните кадри от международния подземен пазар на труда.

Кибер оръжията са сравнително евтини (и поради тази причина широкодостъпни) и способни да достигнат всяка точка на света. Те са оръжията на бъдещето за атаки срещу или изнудване на противници. А ние все още сме неспособни да блокираме такива атаки или да проследим напълно източника им.

Тези четири източника на рискове съставляват необичайно сериозен пакет от геополитически предизвикателства. С осветляването им не искам да омаловажавам  важността на останалите проблеми – американската монетарна политика, ниските цени на суровините, дълговите кризи и тем подобни – които могат да въздействат на глобалната икономика в идващите години. Особеното в заплахите произтичащи от Русия, Китай, Близкия изток и киберпространството е, че те ще продължат да застрашават нашето икономическо бъдеще за години напред.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.