четвъртък, 6 април 2017 г.

Обществен избор и общо благо

Амартя Сен*

Човешките същества винага са живели в групи и личният им живот неизбежно е зависим от груповите решения. Но последиците от груповите решения могат да бъдат плашещи, особено ако се вземат предвид интересите и тревогите на отделните членове на групата. Е, как тогава да вземем общо решение?

Един диктатор, който иска да контролира всяка стъпка от живота на хората няма да се съобразява с предпочитанията на когото и да било. Но подобна власт е много трудно да бъде извоювана и удържана. И още нещо, диктатурата от какъвто и да тип лесно може да бъде разпозната като твърде лош начин за управление на обществото.

Затова по причини от етически и практически характер, социалните учени отдавна търсят начините за съчетаване на интересите на отделните индивиди претворени в едно или друго решение, дори когато обществото не е съвсем демократично. Например, в IV век пр. Хр. Аристотел в Гърция и Каутиля в Индия разработват в станалите класически писания „Политика” и „Икономика”, различните възможности на обществения избор.

Изследването на обществения избор като научна дисциплина сама по себе си става в края на XVIII век, когато е разработена теорията за избора от френските математици Борда и Кондорсе. Интелектуалната атмосфера от онова време е силно повлияна от европейското Просвещение, с неговия фокус върху причните за изграждането на обществения ред и решението на проблема с обществената чувстителност към индивидуалния избор.

Но теоретичните търсения на Борда, Кондорсе и останалите социални мислители, често са водели до обезкуражаващи резултати. Например, т. нар. „изборен парадокс” открит от Кондорсе, разкрива, че управлението на мнозинството става невъзможно, когато различните възможности за избор се победят една друга, а последната победена победи първата.

Теорията за обществния избор в своя съвременен и систематичен вариант дължи много на докторската дисертация от 1950 година на Кенет Ароу, от Колумбийския университет.

Тезата на Ароу съдържа прочутата „теорема на невъзможността”, поразяваща с аналитичната си простота и елегантност. Теоремата на Ароу доказва, че дори при най-добри условия за вземане на общо решение на базата на индивидуалните предпочитания, хората няма да бъдат доволни от него. Книгата, базирана на докторската му дисертация, озаглавена „Обществен избор и индивидуални ценности” и излязла през 1951, веднага става класика.

Икономисти, политолози, морални и политически философи, социолози, че дори и масовата публика бързо забелязват смайващите последствия. Два века след като идеята за обществения разум завладява просвещенската мисъл, тя е напълно и безвъзвратно дискредитирана.

Важно е да се разбере защо и как се стигна до „невъзможността” на Ароу. Критичният поглед върху формалните доводи, на които се крепи теоремата, показва, че опирайки се само на предпочитанията на отделните хора, това затруднява съчетаването на твърде разнопосочните проблеми на обществения избор. Набавянето на нужната информация се затруднява от комбинирания ефект на на пръв поглед очевидните аргументи, използвани в неформални разговори.

Важно е, особено за вземането на решение свързано с общото благо, да направим сравнение между печалбите и загубите за различните индивиди и да определим какво печели и какво губи всеки от тях, което трудно би могло да бъде изведено от съществуващите социални алтернативи. Важно е също така да проучим, коя група предпочитания ще бъде проблем за различните типове изборни процедури.

Без съмнение, „теоремата за невъзможността” на Ароу играе огромна творческа роля в изследването на предимствата на демокрацията, което отива далеч отвъд простото броене на гласове. Обогатяването на информационната банка на демокрацията и засилването на взаимодействието между индивидите може да допринесе значително за усъвършенстването на демократичния процес, а също така ще доведе до увеличаване на общественото благосъстояние.

По този начин теорията за обществения избор става всеобхватна дисциплина, поставяйки широк кръг от въпроси. При какви обстоятелства би могло едно управление на мнозинството да вземе ясни, недвусмислени и неоспорими решения? Колко подходящи са различните изборни процедури за произвеждането на неоспорими резултати? Как можем да определим състоянието на обществото като цяло имайки предвид огромните различия в интересите на всеки негов член?

Как при това положение, ще можем да нагодим индивидуалните права  и свободи като същевременно отдадем заслуженото и на общите предпочитания на индивидите? Как можем да измерим бедността при различното усещане за затруднение и мизерия на различните хора в едно общество? Как можем да достигнем до социлно остойностяване на публично благо каквото е околната среда?

Отговорът на тези въпроси се крие в теорията на справедливостта базирана на прозренията и аналитичните резултати очертани от теорията за обществния избор. Освен това, резултатът от изследванията базирани на теорията за обществения избор помогна на някои изследвания несвързани директно с тази теория – например за изследването на формите и значението на неравенството на половете, или на причните за и предотвратяването на глада.

Достиженията и значението на теорията за обществения избор са огромни. Но въпреки подриването на идеята за обществения разум от страна на „теорията за невъзможността” на Ароу и огромното количество литература по темата, тя все още упражнява огромно влияние върху способността ни да мислим рационално за колективното вземане на решение, от които зависи нашето оцеляване и нашето удовлетворение.


*Амартя Сен е носител на Нобелова награда за икономика

Няма коментари:

Публикуване на коментар