Китай забавя ход

Бари Айхенгрийн*

Докато богатите страни в света все още търпят ефектите от финансовата криза, глобалната икономика стана зависима от нововъзникващите пазари за поддържането на растежа. Все повече износителите на машини и техника, на енергоресурси и на суровини за производството започват да гледат на Китай и на другите бързо растящи икономики на развиващите се страни като на ключ към повишаване на търсенето.

Но китайските властта вече алармират, че икономиката им забавя ход. В края на февруари, премиерът Вън Цзябао предупреди, че се планира годишният растеж на БВП през следващите пет години да е 7%. Това представлява значително намаляване от нивата от 11% отбелязани през последните пет години до 2010.

Трябва ли да приемем насериозно тази цел за растеж от 7%? Все пак в сравнение с поставени цели за последните пет години за растеж в рамките само на 7,5%, китайските власти не демонстрират никаква склонност да слагат юзди на икономиката, когато растежър надхвърля предварително поставените цели. Напротив, те необуздано раздаваха банкови кредити, точно когато световното търсене беше най-слабо през 2008 година. И станаха пословично известни с нежеланието си да позволят на юана да поскъпне като един от вариантите за удържане на ръста на износа.

Разбира се, напълно безполезно е да критикуваме предишните китайски политики. Растежът на страната не беше някакво краткотрайно чудо. Политиките провеждани след 2008 година позволиха на Китай да избегне последствията от глобалната рецесия. И няма нищо изненадващо в действията на властите, които всъщност обещават по-малко от това, което могат да изпълнят.

Дали китайските лидери отново подценяват възможностите за икономически растеж? Или може би техните прогнози за по-бавен растеж са просто поредната макиавелистка маневра за отклоняване на чуждестранния натиск за вдигане на стойността на юана?

Няма причина да мислим така, защото този път китайските власти наистина се тревожат, че забавянето е на прага им.

Китай успяваше да расте толкова бурно, заради възможността да привлича огромен брой стоящи без работа хора от земеделските райони и да ги вкарва във фабриките. Също така правеше огромни инвестиции, някъде от порядъка на 45% от БВП. И стимулираше износа чрез поддържането с всички възможни средства на ниска стойност на валутата си.

Но в резултат на чуждестранния и вътрешния натиск, Китай ще трябва да възстанови баланса на своята икономика като премести фокуса на вниманието си от производството и експорта към услугите и вътрешното потребление. При всички положения китайските работници ще започнат да предявяват претенции за по-високи надници и намаляване на работната седмица. Повече консумация ще означава по-малко инвестиции. Всичко това предполага забавяне на растежа.

Китайските власти отлично разбират, че се задават промени. Всъщност те показват своето разбиране в последния си пет годишен план, оповестен по-рано този месец.

Затова въпросът е не дали китайският растеж ще се забави, а кога. В едно скорошно изследване Куано Шин от Корейския университет и аз проучихме 39 случая, в които бързо растящи икономики с доход на глава от населението поне 10 хил. долара, са изпитали остър и продължителен икономически спад. Открихме че бързо растящите икономики забавят ход когато доходът на глава от населението достигне до 16 500 долара, измерено по цени в Съединените щати през 2005 година. Ако Китай беше продължил да расте с по 10% годишно, тя щеше да достигне този праг през 2014 година.

Разбира се не може да се каже, че има някакъв железен закон за забавянето. Не всички бързо растящи страни забавят ход, когато достигнат някакъв определен праг на дохода на глава от населението. Забавянето идва по-скоро в страни с по-висок процент на възрастните хора отколкото на тези в активна възраст, които в случая с Китай нарастват, благодарение на нарасналите житейски перспективи и на политиката за едно дете наложена през 70-те години на миналия век.

Забавянията също така са по-вероятни в страни, където делът на производствения сектор надвишава 20%, което поражда необходимост от преливане на работници от сферата на услугите, където продуктивността е по-ниска. Това също го има в случая с Китай, и се отразява на предишния успех в разширяването на производствената база на страната.

Най-удивителното е, че забавянето настъпва по-рано в икономики със системно подценявана валута. Една от причините е, че страните разчитат, че ниските стойности на валутата им може да сработва като механизъм за провокиране на бурен растеж в ранните стадии на развитието, когато страната разчита на мигрирането на своята работна сила от земеделието към фабриките, но този механизъм спира да работи на по-късен етап, когато растежът започне да се основава на иновациите.

Накрая, поддържането на стойността на валутата на ниски нива, може да причини дисбаланси и излишъците в експортно ориентираното производство да намалеят, както се случва в Корея през 90-те години на миналия век, което прави забавянето на растежа още по-вероятно.

Поради всички посочени причини забавянето на растежа в Китай няма как да не се случи. Въпросът е дали светът е готов за това и дали другите страни вървящи по стъпките на Китай ще захранват света с икономическата динамика, която бяхме свикнали да търсим и да очакваме от Народната република.

*Бари Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли